Задкулисие и обрати: заради тях даже и краткосрочни прогнози за енергийни доставки и енергийни проекти между Москва и София вече са невъзможни. Поредното доказателство - набързо отложената визита на Путин в България.
Кремълският властелин трябваше да обяви заедно с българските си домакини официалния старт на изграждането на българския участък от газопровода "Южен поток". Предстоящият зимен сезон и изострянето на традиционната за тази част от годината "газова война" между Москва и Киев обаче отново висят като Дамоклев меч върху зависимата в над 80% от руски доставки българска енергетика.
Височайшата визита трябваше да засвидетелства твърдата воля на двете страни за коопериране. След като българската страна официално се оттегли от изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис и на българо-руската атомна електроцентрала край Белене, газопроводът „Южен поток" остава последният активен българо-руски енергиен проект от утвърдените преди близо 5 години три начинания, събрани под помпозното лого „Голям шлем".
"Не съм сигурен дали след посещението си в Турция през декември президентът Путин ще отскочи и до съседна България. Системата на Москва за информиране на обществото остава все така непрозрачна, както беше по времето на Брежнев и Черненко. Тогава най-слабите студенти по политология предсказваха ходовете на Кремъл според това как съветските лидери се гледат, прегръщат и целуват, или пък според това дали са излезли на трибуната с развързани обувки. В този смисъл „кремлинологията" е приложима и за българо-руските отношения. Каквото се решава в тях, се решава в последния момент и от прогнозиране няма никакъв смисъл", твърди политологът Огнян Минчев.
"Южен поток" e твърде скъпо начинание
Дори „Южен поток" не зависи от България, смята Минчев. Страната е поела ангажимент да го подкрепи, в случай че Москва в крайна сметка реши да изгради новата газова връзка до Италия и Централна Европа. Това е много скъпо начинание. Инвестициите само за прокарването на газопроводното трасе по дъното на Черно море се оценяват на най-малко 16 милиарда долара. Всъщност това е екстравагантен начин Русия да заобиколи непредвидимата Украйна, която постоянно оспорва цените и таксите за преминаващия през територията й руски газ. Няма прозрачност и по отношение на екологическия риск от ежегодното преминаване по дъното на Черно море на поне 35 милиарда кубически метра газ годишно - в случай, че проектът бъде осъществен.
Известно е само, че при изграждането на начинанието-близнак „Северен поток", „Газпром" беше принуден да похарчи 100 милиона евро само за екологически проучвания по дъното на Балтийско море. За подобно мащабно проучване в Черно море и неговата българска акватория още никой нищо не е чул. Няма и информация кога най-после България ще изгради спасяващите я от зимата в българо-руските отношения интерконекторни връзки с газопреносните системи на Гърция и Турция.
Горчивият хап „Белене"
Безспорно е обаче, че в момента не особено добрите отношения между някога „братските" страни България и Русия вървят все по на зле, особено след като през пролетта София поиска да бъде спрян най-големия двустранен енергиен проект - изграждането на оспорваната отвсякъде и във всичко втора българска ядрена електроцентрала. Москва първоначално стисна зъби, след което обаче - неочаквано за София - чрез руската държавна компания „Атомстройекспорт - предяви иск пред международен арбитражен съд за един милиард евро „неустойки и пропуснати ползи" заради оттеглянето на българската страна от проекта.
Според плановете на руския монополист изливането на бетона в корпуса на АЕЦ „Белене" трябваше да започне още през септември миналата година. София мотивира горчивия за Москва хап както с липсата на международен инвеститор, така и с от дадената от британски консултант лоша икономическа перспектива и оценка на начинанието, чиято цена неочаквано се оказа двойно по-голяма от планираните първоначално 4 до 6 милиарда долара.
„Когато проучих проекта за „АЕЦ"Белене", бях изумен от обилния, крещящ недостиг на елементарна професионална логика. Проектът е изключително тежък и неуправляем като икономически, екологически и социален риск за недобре балансираната и крехка българска енергетика. Образно казано, той ми прилича на слон в стъкларски дюкян", казва Илиян Василев, директор на българския клон на международната финансова и консултантска компания „Делойт енд Туш".
Според финансиста, изграждането на АЕЦ „Белене" означава България да се присъедини към незавидната компания на изпадналата във финансов колапс съседна Гърция. В самия проект е заложена мина, която може да срине българската икономика за по-малко от десет години.
Огромните дългове, които съпътстват непропорционално големи за скромните мащаби на българско стопанство проекти, биха довели до гибелен за страната превес на дълговото й бреме над произвеждания брутен вътрешен продукт. Много опасен е и макроикономическият ефект от авантюрата край Белене, смята Илиян Василев. Затънали в дългове страни трябва да плащат все по-високи лихви на своите все по-разколебаващи се и безкомпромисни кредитори. Испания е плащала на кредиторите си лихви от порядъка на 4.5 процента годишно до периода на сегашната й свръхзадлъжнялост. Сега обаче страната е принудена да покрива нарастващия си кредитен риск с лихви от над 7 процента. А това прави още по-трудно изплуването на повърхността.
Пътен лист или задънена улица?
„Дори с руско финансиране изграждането на АЕЦ „Белене" е невъзможно. Независимо че парите на Москва могат да бъдат прикривани като американски или японски инвестиции, източникът няма как да остане неизвестен. А това е неприемливо за партньорите на България в Европейския съюз и НАТО", смята политологът Огнян Минчев. Според него дори успех за инициаторите на насрочения за януари референдум дали да бъде продължено изграждането на ядреноенергийни мощности в страната няма как да доведе до възобновяване на сагата „Белене". „Подобен референдум няма никакъв шанс да събере пред урните необходимите 4.5 милиона избиратели", заключава Огнян Минчев.
