Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Странният случай на Аманда Нокс

Равносметката: Нокс е неоснователно обвинена, целият й живот е съсипан от делото, при това - по възможно най-отмъстителен и сексистки начин
Равносметката: Нокс е неоснователно обвинена, целият й живот е съсипан от делото, при това - по възможно най-отмъстителен и сексистки начин

Повечето хора, чували за Аманда Нокс, знаят само, че тя е красива американска студентка. Тя е арестувана в Италия и призната за виновна в убийството на британската си съквартирантка, станало по време на инцидент при "сексуална игра", когато двете са били в Италия по програма за следване в чужбина преди няколко години.

Доста по-малко хора обаче знаят, че най-вероятно Нокс е абсолютно невинна; че друг човек е вече осъден за въпросното убийство; и че на практика никакви доказателства - кръвни проби, ДНК или свидетели - за участие на Нокс в убийството.

Историята накратко

Първоначално Нокс е осъдена. Присъдата впоследствие е отменена от италианския апелативен съд, след което на свой ред Върховният съд отхвърля оправдаването й и изисква делото отново да се гледа в съда. Преди броени дни Нокс отново бе призната за виновна - и тепърва предстои да реши дали ще обжалва отново присъдата.

Това със сигурност не би се случило в американски съд, където, според конституцията на САЩ, е забранено да бъдеш съден повече от един път за едно и също престъпление.

Разочарованието сред хората, които следят делото - и без съмнение разочароващо и за самата Нокс - е, че повечето хора остават с неясното убеждение, че тя е убиецът на Мередит Кърчър, и че някак - просто заради неспазени формалности - се е измъкнала от правосъдието.

Нека напомним, че когато Нокс е отишла да следва в Перуджа, тя е била само на 20 години. Като повечето студенти на тази възраст, тя е експериментирала с марихуана, алкохол и краткотрайни сексуални връзки. Ня смята, че трябва да се оправдава за това, или да крие този факт.

Тази част от историята на Нокс - че е била красива и донякъде "безсрамна" купонджийка - изглежда е работила срещу нея от самото начало, въпреки че няма нищо общо с делото и обвинението.

Убиецът на Кърчър е скитник - африканският имигрант Руди Гуеде

Гуеде намира тялото на Кърчър в къщата, която тя е делила в Нокк, макар той самият да не живее там. Негови пръстови отпечатъци са открити на местопрестъплението. Той признава, че е бил в къщата преди убийството - и е използвал тоалетната там. А отпечатък от дланта му е открит в кърваво петно под тялото на Кърчър.

Впоследствие той бяга от града - и се налага да бъде екстрадиран в Италия от Германия, за да бъде изправен пред съда. След като е осъден, Гуеде излежава 16-годишна присъда.

В една наистина добра книга по случая "Съдбовният дар на красотата: процесите срещу Аманда Нокс" писателката Нина Бърлей описва историята на отношенията на Гуеде със закона. Той вече е бил неведнъж арестуван за незаконно нахлуване в чужда собственост, а един път е откраднал и нож. (Кърчър е пронизана с нож).

Объркващата част от книгата, която навлиза в такива подробности, че четенето й е почти мъчително занимание, е защо въобще Нокс е била сред обвиняемите за убийството. Най-простият отговор е, че отговарящият за разследването италиански прокурор е маниакален тип, вече осъждан за корупция.

Много гнило

Джулиано Минини по-рано е разследвал случай със сериен убиец, наричан "Чудовището на Флоренция". Той е убеден, че става дума за масонска конспирация. В крайна сметка делото, което той води, не стига до никакъв резултат.

Минини впоследствие е признат за виновен за незаконно подслушване на телефоните на многобройни полицаи и репортери във връзка с разследването на серийния убиец от Флоренция. Така получава 16-месечна условна присъда.

По някакъв начин обаче той получава правото да ръководи разследването на убийството на Кърчър - и там също се проваля с гръм и трясък. Твърденията му за ритуална сексигра например се оказват изфабрикувани от нищото.

Равносметката: Нокс е неоснователно обвинена, целият й живот е съсипан от делото, при това - по възможно най-отмъстителен и сексистки начин. Мъжът, с който тя има връзка по това време - Рафаеле Солечито, в крайна сметка е оправдан по обвинението за съучастие в убийството на Кърчър.

В един момент полицай, представящ се за лекар, информира Нокс, че тя е болна от СПИН, и иска от нея да назове всичките си досегашни сексуални партньори, така че те да бъдат информирани за риска. Тя го прави - и впоследствие разбира, че това е било измама. Италианската полиция просто е искала да научи повече за сексуалния й живот.

Нокс е виновна най-вече за погрешното й обвинение срещу Патрик Лумумба - собственик на бар, че е участвал в престъплението. И тя е осъдена за тази клевета, като присъдата взема предвид излежаното в затвора време (от четирите години, прекарани зад решетките, три се признават за излежани по делото за клевета).

Другото, за което Нокс е виновна - че е млада и наивна

Книгата на Бърлей описва картина, която всеки 20-годишен и далеч от дома познава добре: момиче, което се забавлява, поема рискове, държи се донякъде като задник във всички аспекти, и не разбира напълно - или поне не се вълнува - как я възприемат възрастните наоколо и как това може да бъде използвано в нейна вреда.

Нокс е осъдена донякъде защото обвинението срещу Лумумба я кара да изглежда виновна; донякъде защото не демонстрира достатъчно скръб за смъртта на съквартирантката си; и донякъде защото италианските власти и съдебните заседатели са възприемали сексистки поведението й.

Вероятно са малко хората, които приемат случая с Нокс като феминистки проблем, или възприемат Нокс като жертва на дискриминация. На практика тя е излежала четири години в затвора само защото е имала активен сексуален живот. Дали обаче не е време да преосмислим ситуацията?

 

Най-четените