Когато филмите станат сериали

Големият Лебовски 13.10.2014, 12:00

Лоши примери: “Мръсни танци”

Осемдесетарската класика с Патрик Суейзи и Дженифър Грей вдъхновява няколко посредствени продължения и един от най-слабите сериали в историята на телевизията

Тв поредицата със заглавие “Мръсни танци”, но без Суейзи и Грей, тръгва по CBS през 1988-а, но след 11 мъчително лоши епизода с отчайващо нисък рейтинг - телевизионната авантюра свършва. В главните роли са Патрик Касиди и Мерола Хардин, които са се постарали да забравят участието си в този провал възможно най-бързо

Лоши примери: “Ферис Бюълър”

Младежката комедия на Джон Хюз “Почивният ден на Ферис Бюълър” превръща Матю Бродерик в звезда и извежда лековатите тийн филми на друго ниво. Малко хора обаче пазят топли спомени от сериала “Ферис Бюълър” от 1990-а година. Хюз се дистанцира от идеята за поредица и пожелава името му да не бъде включвано в надписите. Много правилно и прозорливо решение. Сериалът претърпява колосален крах сред зрители и критици и до ден днешен намира “престижно” място във всякакви анти-класации

Лоши примери: “Серпико”

Полицейската поредица, вдъхновена от едноименната класика с Ал Пачино от 1973-а е сред най-ярките примери за неупешен опит на пренасянето на кино магия от голям на малък екран. Сериалът върви в средата на 70-те години, но не оставя особена следа. Най-големият проблем е липсата на Ал Пачино. Просто няма как да направиш “Серпико” без Пачино и идеолозите на поредицата от NBC е трябвало да го знаят

Лоши примери: “Моят голям луд гръцки живот”

Този злощастен ситком е вдъхновен от комедийно романтичния, средиземноморски комерсиален хит “Моята голяма луда гръцка сватба”, продуциран от мегазвездата Том Ханкс и неговата съпруга Рита Уилсън. Слабото представяне на поредицата обаче хвърли сянка и върху игралния филм и накара много хора да заподозрат, че финансовият му успех е бил случайност и изобщо не е индикация за качественото съдържание или форма

Добри примери: “Розовата пантера”

Рисуваният фарс на Блейк Едуардс е сред най-успешните анимации в историята, а пантерата от заглавието и комичният инспектор Клузо са част от световната комедийна съкровищница. Питър Селърс е брилянтен, озвучавайки смехотворния детектив. Рисуваната поредица е продължение на успешния игрален филм и тук приeмествеността между кино и тeлевизия е просто безупречна

Добри примери: “Военнополева болница”

Култовата анти-военна сатира на Робърт Олтман от 1970-а се вдъхнови и почти толкова успешен и влиятелен сериал, продължил през цялото десетилетие и приключил триумфално през в началото на 1983-а година. Последният епизод на поредицата, озаглавен “Goodbye, Farewell and Amin” се превръща в най-гледания тв епизод в историята на ефирните рейтинги в САЩ за времето си. Сатиричната история за взаимоотношенията между лекри, изпратени на терен по време на Корейската война днес правилно е смятана за културен феномен и образец за първокачествен черен кумор. Сериалът помага и на Алън Алда да стане един от най-добрите актьори на своето поколение.

Добри примери: “Мотел Бейтс”

Едно от неписаните правила в кинобизнеса е - “никога, ама никога не си и помисляйте да правите римейк на шедьовър на Хичкок”. Гюс Ван Сант се опари в края на 90-те с цветна своя версия, решена да дублира “Психо” кадър по кадър. Но ето, че “Психо” намери свое повече от прилично продължение в динамично развиващия се свят на телевизията. Поредицата “Мотел Бейтс” разказва предисторията на “Психо” и ни запознава с младия Норман Бейтс и властната му майка. Ролите перфектно паснаха на Фрейди Хаймор и Вера Фармига

Добри примери: “Фарго”

Филмът на братя Коен е неустоим магнум опус и една от най-качествените черни комедии в историята на киното. Когато братята се заеха с продуцирането на телевизионен сериал, вдъхновен от техния уникален филм, феновете бяха спокойни, че им предстои да гледат нещо смислено и добре направено. Но тв версията на “Фарго” надмина дори най-оптимистичните очаквания и има всички шансове да се превърне в модерна ефирна класика. Мартин Фрийман и Били Боб Торнтън играят перфектно на фона на студения, нихилистичен пейзаж на Минесота

Пренасянето на успешни филмови концепции в телевизионен сериен формат е деликатна и трудна задача. Много опити магията да се трансформира от два часа в тъмния салон до пет сезона в семейния хол се провалят, но има и примери за майсторски преход от филмов в ефирен режим.

В галерията може да видите някои от най-ярките примери както за успешните, така и за неуспешните опити филм да се превърне в сериал. Както и да прочетете малко повече за всяка от сериите.