Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Националист? Това звучи гордо

Волен Сидеров е лидер на „Атака" - популистко образувание, чийто национализъм се изразява в говор на омразата спрямо турци, цигани, евреи и американци
Волен Сидеров е лидер на „Атака" - популистко образувание, чийто национализъм се изразява в говор на омразата спрямо турци, цигани, евреи и американци

3 март не е повод да обичаме България. Така както 8 март не е повод да обичаме жените си. Ако през останалото време от годината ти забравяш да обичаш, то от цялата тази работа няма смисъл.

Затова не отговарям на честитките, които получавам цял ден в Skype и Facebook, защото те приличат на прекопаване на виртуална нива в играта Farmville - къде къде по-добре е да излезеш и да посадиш едно истинско дърво.

3 март обаче е повод да поразсъждавам върху низвергнатото понятие "национализъм". В резултат на десетилетия усилия от страна на представителите на либералното течение във философията и социалните науки, за модерния човек вече е присъщо да бърчи вежди - или в най-добрия случай да се усмихва иронично, при споменаването на мръсната дума "национализъм".

Добре образованите се държат неграмотно, приравнявайки "национализъм" с лоши явления като "шовинизъм" и, не дай си, Боже, "нацизъм". Докато истинските синоними всъщност са "патриотизъм" и българският еквивалент "родолюбие".

Принос за лошата репутация на национализма имат и редица политически маргинали като Волен, Расате и Красимир Каракачанов у нас - и техните двойници в другите страни, които си залепят етикета "националист" и дискредитират идеологията.  А това идеално устройва и криворазбрано цивилизованите, които с опростенческото си мислене нямат нищо против национализмът да си бъде запазена територия за маргиналите.

За съжаление и на едните, и на другите, национализмът няма как да бъде присвоен. Причината за това е в самата природа на национализма - той е религия на любовта, а не на омразата. На приемането, а не на отхвърлянето. Истинският национализъм няма нищо общо с омразата и агресията към турци, цигани или хомосексуалисти.

Национализмът е нещо естествено, защото е любов към себе си. Тази любов се разпростира първо върху най-близките ти хора, а след това и върху обществото, в което живееш. Национализмът е чувство за принадлежност и стремеж да допринесеш към своята общност. Струва ми се, че най-спешно необходимата за момента форма на българския национализъм е да оценим това, което имаме, и да го съхраним. Става въпрос за най-голямото богатство на страната ни  - нейната природа.

Ако всички сме националисти в добрия конструктивен смисъл, то от хора като Волен, Расате и Каракачанов няма да има нужда. Просто няма да има кой да ги следва. А политиците не обичат да са самотни по пътя си...

Човек не избира дали ще се роди българин, поляк или китаец, и това е основание за антинационалистите да гледат с насмешка на национализма. Да, но човек също така не избира и майка си, което не е причина да се отнасяш еднакво спрямо всички майки по света. Напълно естествено е твоето семейство да ти е по-скъпо от останалите семейства, а също така и общността от хора, към които принадлежиш.

Крайните космополити биха нарекли подобно схващане примитивно, но действителността ще ги опровергае. На все още единствената планета, на която живеем, основната единица за устройство на човечеството в политически план е именно нацията, народът.

В това да защитаваш своите интереси няма нищо осъдително или ретроградно. Така например, когато работиш в дадена фирма, тя се конкурира с други. Подобно е положението и при държавите. А всички ние сме част от нашата България и, както беше казал някой - и да се гордеем, и да не се гордеем, че сме българи, си оставаме такива. И е по-добре да сме горди от това.

Така че любовта към родината е и любов към себе си. А човекът, който не обича себе си, е твърде нещастен.

С идването на власт на правителството на Бойко Борисов - мъжкар, който нарича нещата с истинските им имена, се появи и надежда, че България може да има национално отговорна политика, поне във външнополитически план. Близо осем месеца по-късно признаците за такава промяна не са налице.

Примерите: правата на запазилите родова памет българи в Македония и компенсациите за тракийските българи, полагащи им се по силата на Ангорската спогодба. Ако дипломацията ни под ръководството на обаятелния и ерудиран външен министър Николай Младенов въобще действа по тези въпроси, то явно го прави много тихо. Може и да е за добро, но дано все пак да има действия. Защото, ако не уважаваш себе си, няма как и другите да те уважават.

 

Най-четените