Съветският съюз, без съмнение, е една от най-дълго просъществувалите полицейски държави в света, а понастоящем е и една от най-добре документираните.
От кървавия терор на Сталин до не толкова насилственото, но все така сурово авторитарно управление на Хрушчов и Брежнев, съветската полицейска държава е преминала през много промени.
По-долу ще откриете седемте основни практики, които комунистическите управници е трябвало да култивират, за да защитят властта си. Ето ги:
1. Врагът се крие
Диктаторът е мразен и от него се страхуват заради онези, които той е накарал да страдат. Колкото повече се страхуват от него, толкова повече враговете му ще крият своята враждебност.
За да бъдат в безопасност, враговете ще се опитат да се слеят с поддръжниците. Което оформя онова, което политологът Роналд Уинтроуб нарича "дилемата на диктатора": управникът се бои от врагове, но не може с лекота да прецени кои са те.
От Ленин до Андропов, съветските управници приемат скритите врагове за най-голямата заплаха за тяхната власт.
Сталин ги е наричал "вълци в овчи кожи": по негови думи най-доброто им прикритие е да се присъединят към управляващата партия. Впоследствие разгръщането на могъща тайна полиция с много агенти под прикритие се оказва единственият логичен начин съветската власт да се справи с такива скрити заплахи.
2. Започни от обичайните заподозрени
Но ако враговете крият враждебността си, как тайната полиция да ги открие? Започнете с нещата, които никой не може да скрие: личната и семейна история.
Тайната полиция може да провери групите, които е най-вероятно да са враждебно настроени и да се концентрира върху тях.
В Съветския съюз обичайните заподозрени попадат в много категории - деца на някогашния елит, получили образование преди революцията, бивши критици, религиозни и вярващи, чужденци и хора с роднини в чужбина. Естествено, тези групи включват много потенциални поддръжници, но при организирането на "Голямата чистка" през 1937-ма, Сталин не се вълнува от това.
Понеже не е лесно да разпознаеш врага, целта се постига, дори ако само 5% от убитите са истински врагове, смята той.
Затова по време на Голямата чистка, Сталин разпорежда да бъдат избити стотици хиляди невинни, за да е сигурен, че е елиминирал малък брой опоненти. Доказателства не са необходими, защото, разсъждава Сталин, опитните конспиратори не оставят след себе си документна следа от работата си.
След смъртта на Сталин обичайните заподозрени вече не са избивани или затваряни масово, но остават под наблюдение. И полицейската държава при всеки повод оттогава започва с "обичайните заподозрени".
3. Наблюдавай младите
По-големи опасения от "обичайните заподозрени" предизвикват само младежите като цяло.
Общителни, дружелюбни и интересуващи се от нови неща, те са родени бунтовници. Сред арестуваните при вълненията в град Каунас в Литва през 1972 присъстват точно такива хора: почти всичките са млади, почти всичките са студенти или работещи, основно мъже, много от тях членове на младежката партийна организация.
В следвоенния Съветски съюз, родителите понякога поемат риска да учат децата си да прикриват дисидентската си морална или културна идентичност в училище, университета или на работното място.
В моменти на криза обаче маската винаги се изплъзва, разкривайки скрития дисидент. Затова за тайната полиция на СССР, проучването на младежта се превръща в основен приоритет.
4. Спирай смеха
Какво са капитализмът и комунизмът, пита се в един стар виц. "При капитализма има експлоатация на човека от човека!" А при комунизмът? "При комунизма е обратното".
Джордж Оруел твърди, че "всяка шега е малка революция". Споделяни неофициално, подривните шеги създават неофициална общност. Чрез тях научаваме, че не сме сами. Ето защо КГБ дебнат за шеги и вицове - и когато ги чуват, нещата не са особено забавни.
По времето на Сталин шегаджиите попадат в затвора за антисъветска агитация. По-късно те са само "предупреждавани", което звучи на пръв поглед невинно, но се оказва плашещо ефективно.
5. Бунтът се разпространява като горски пожар
Революцията винаги започва изненадващо. "От искра ще се разпали пожар" е мотото на първия нелегален вестник на руските марксисти - "Искра". Страхът от искри е това, което държи будни членовете на тайната полиция нощем.
Защо бунтът избухва така изведнъж? Защото при управлението на диктатори, хората крият истинското си отношение и залъгват за лоялността си. Диктаторът не е единственият, който не е наясно какво наистина мислят другите. И самите хора не са наясно.
Според икономиста Тимур Куран, много хора демонстрират неискрена лоялност към потисника-управник, защото вярват, че всички останали са отдадени негови поддръжници.
Именно първата искра на бунт отваря очите на тези хора и те изведнъж осъзнават, че не са единствени. Това съзнание катализира съпротивата.
Ето защо историята на комунизма изобилства от масови бунтове и въстания, като демонстрациите през 1972 в Каунас, които сварват властите неподготвени.
6. Смачквай всяка искра
В подходящи условия, искрата може да се превърне в горски пожар с огромна скорост, но тя не стига веднага до такива мащаби. Нужно е време. Постоянното наблюдение и бързата реакция дават на тайната полиция възможност да овладее огъня.
Никой не може да каже кога или къде ще се разпали следващата искра. Някои места обаче са по-опасни от други: например сред колеги в университети или във високотехнологични за времето си заводи, където като цяло се събират образовани млади хора. Неслучайно точно там КГБ концентрира своите информатори.
Тайната полиция също така наблюдава всякакви по-големи неофициални срещи и митинги. Това важи с особена сила за обществени места, като Червения площад в Москва, например, където няма неофициална демонстрация, продължила повече от 5 минути, преди да бъде прекратена.
7. Редът се създава от привидността
Рано или късно тайната полиция се проваля и възникват безредици. Приоритетът тогава е да се възстанови редът възможно най-бързо и на каквато и да е цена.
Общественият ред е жизненоважен, защото той е основният източник на стабилна диктатура. За тоталитарните управници начинът, по който изглежда обществото, е по-важен от това какво е то в същността си.
"Партията и народът са единно цяло", гласи лозунгът от времената на СССР, който за първи път се появява в комунистическият официоз "Правда" на 8 март 1953-та:
Защо всеки комунистически управник постоянно провъзгласява това единство и изисква хората да го приемат и прилагат? За да могат дисидентите да се чувстват сякаш са единствените хора, изпитващи потребност да се бунтуват. Опасно е да се бунтуваш, когато очакваш да си сам.
Поддържането на привидния ред работи в продължение на десетилетия.
То прави падането на комунистическото управление немислимо. Но внезапно, когато редът се проваля, властовата структура е предопределена да се срути изведнъж, сварвайки всички неподготвени.
Или по думите на Алексей Юрчак от университета в Калифорния: "всичко беше завинаги, докато изведнъж не изчезна"...
*Марк Харисън е професор по икономика и история с фокус към Съветския съюз и Русия от университета в Уоруик, Ковънтри, Великобритания. Статията документира материали от книгата "One Day We Will Live Without Fear: Everyday Lives Under the Soviet Police State" от Марк Харисън (Hoover Institution Press, 2016).
