Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това не беше шоу

Това не беше шоу Снимка: https://www.slavishow.com

За първи път от 4 години се наложи да пуснем телевизора - не за друго, а на петата минута от "Шоуто на Слави" онлайн-стриймингът на bTV блокира заради извънредния прилив от зрители.

Не е изненадващо, че твърде много хора чакаха с интерес появата на Бойко Борисов в студиото на Трифонов. Обяснимо е с оглед на близо 10-годишната схизма между двамата, директните обвинения в корупция и опити за насилствена делба на властта в ГЕРБ при съотношение 50:50. Затова беше напълно естествено е, че анонсът за дуел между двамата бивши "мъже на годината" се превърна в новина още преди да се случи.

Проблемът е, че това, което произтече от едночасовата размяна на нервни реплики ("това от сайта на БСП ли го прочетохте?"), свирепи погледи и многозначителни мълчаливи паузи, не се доближаваше на километър до предварителните очаквания.

Това не беше шоу. Нищо смешно нямаше, дори напротив. Нямаше ги ударните реплики на вечерния праймтайм, нямаше я харизмата, нямаше енергия, нямаше виц, нямаше химия.

Не беше и публицистика. Публицистика не е умението да четеш нечии чужди въпроси изпод сключени вежди, дегизиран в протестната униформа "Системата ни убива". Нито една обществено значима тема (като корупцията при обществените поръчки или ресурсната зависимост от Русия) не претърпя развитие отвъд всеизвестните банализми.

Въпроси за милиарди потъваха като вода в пясък, за да разкрият липсата на компетентност, обща култура и рефлекс за реакция срещу серията от "алтернативни факти", които се изсипаха в ефир.

Факт от алтернативен тип, например, е твърдението, че "цените на горивата се регулират от други органи, които са независими" (засега се регулират единствено от законодателството, което залага пречките пред нормалната конкуренция).

Или че излишъците от партийните субсидии се пазели на влог, защото "от тях правим непрекъснато дарения" (за последната година ГЕРБ има общо 14,6 млн. лв. приходи, даренията са ~2,7% от всички разходи на партията, а чистата годишна печалба след данъци е малко над 3,3 милиона лева).

Или че в "една богата Германия" партиите се издържали с по 0,50 евро на глас от последните парламентарни избори (субсидират се всички партии с над 0,5% подкрепа, общата субсидия се изчислява върху сумата от всички валидни гласове на трите последни вота - федерален, европейски и провинциален; за първите 4 милиона гласа се плаща по 1 евро, за всеки следващ - по 0,83 евро. Получава се и допълнителна държавна субсидия като добавка към всяко дарение до 3300 евро от симпатизанти на партията. Друга тема е, че големите партии разчитат и на солиден приход от членски внос).

Или че "данъкоплатецът" е загубил 3,7 млрд. лв., за да спаси вложителите в КТБ (парите бяха платени с вноските на банките в Гаранционния фонд и със заем към бюджета, който Фондът ще върне с лихвите до 2020 г.).

Не знаем кое е по-странно - че идеологът на референдума за партийното финансиране се затруднява да осмисли последиците от собствените си предложения, или че министър-председателят с най-дългия стаж на поста от 1989 г. насам се затруднява да представи икономическата си политика отвъд няколко опорни точки на лист хартия.

Във всеки случай, това не беше лидерски дебат. Лидерът не е лидер, ако отказва да осмисли отговорността за действията и бездействията си.

От самото начало се разбра, че "няма такава партия" зад Слави Трифонов. Забравете за всички претенции за представителство от името на "Народа", кастингите за политически таланти, заплахите за смяна на системата или охотата на социологическите агенции да мерят неизмеримото.

От самопризнанията на Бойко Борисов също стана ясно, че и неговият ГЕРБ не е това, което е, защото явно е започнал да развива гръбнак за съпротива срещу волята на собствения си създател.

Трифонов подцени противника си и го изпусна безславно. Борисов пропиля възможността да бъде чут от огромното мнозинство в периферията, което не иска нищо повече от ясни отговори на въпросите си.

Побеждаващите воини първо печелят и след това отиват на война. Губещите се опитват да спечелят едва след като излязат на бойното поле. В тази битка победител нямаше. А телевизорът ще остане изключен и в следващите 4 години.

 

Най-четените