Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Рецепта за тролове

Рано или късно, вероятно ще се наложи да сложим край на анонимността в Интернет, или поне да гарантираме, че всеки профил онлайн е свързан с реална личност Снимка: Getty Images
Рано или късно, вероятно ще се наложи да сложим край на анонимността в Интернет, или поне да гарантираме, че всеки профил онлайн е свързан с реална личност

Ако четете този текст, спрете след него и прочетете коментарите. После помислете отново за възгледите си.

Твърде е вероятно да сте променили позициите си, особено ако сте прочели серия от обидни, негативни или иронични забележки - а доста често в коментарите ви очаква точно това. Някога изглеждаше, че Интернет ще стане място за цивилизован и отворен дебат; сега немодерираните форуми често се израждат в размяна на оскърбления.

Независимо дали ви допада или не, многобройни експерименти са показали, че възприемането на даден материал, на автора му или на темата се оформя от анонимни онлайн коментари, особено ако те са груби.

Обидните коментари не само поляризират читателите, но често променят и интерпретацията на самата публикация от участниците в дискусията. Цифров анализатор в Atlantic Media е установил също така, че хората, които четат негативни коментари, е по-вероятно да определят даден текст като "нискокачествен" и независимо от съдържанието, да се съмняват във вярността на твърденията в него.

Някои новинарски организации реагираха, като ожесточено се заеха с модериране на коментарите. Един от активистите в Twitter - @AvoidComments, редовно напомня на читателите да игнорират анонимните публикуващи постове във форумите: "Не бихте се вслушали в думите на някого с име Bonerman26 в реалния живот. Не четете коментарите".

Това обаче не може да спре вълните от обидни коментари, които заливат други части на Интернет, Facebook или Twitter.

Ако всички тези коментари бяха спонтанни, щеше да е просто интересен психологически феномен

Само че не са. Приятел, който работи за PR агенция в Европа, споделя за компании, наемащи хора да публикуват анонимно позитивни мнения от името на клиентите им, и негативни за конкурентите им. Твърди се, че и политически партии в различни страни плащат охотно за същото.

Държавите също проявяват все по-голям интерес

Миналата година руски журналисти успяха да проникнат в организация в Санкт Петербург, която плаща на хора да публикуват поне по 100 коментара дневно; разследване миналото лято установи, че бизнесмен с връзки във високите етажи на властта плаща на руски тролове да управляват 10 Twitter-акаунта с близо 2000 последователи.

Около руската инвазия в Украйна, в. Guardian призна, че има проблеми с модерирането на това, което редакторите му определят като "старателно организирана и дирижирана кампания". "Сбогом, Еди", написа естонският президент преди няколко месеца, докато блокираше поредния трол в Twitter.

Руските тролове са добре документирани - но и други изглежда се подготвят да се присъединят към тях. Иранската група за образователни инициативи Tavaana наскоро откри, че Facebook страницата й е блокирана заради действия на ирански тролове.

Известно е, че китайското правителство следи Интернет използвайки стотици хиляди "платени блогъри". Надали е нужно много време, докато те се научат да правят същото и на английски, корейски или други езици.

За демократичните държави това е сериозно предизвикателство

Онлайн коментарите деликатно променят начина, по който мислят и се чувстват гласоподавателите, дори само като повишават нивата на раздразнение или създават у читателите впечатлението, че определени възгледи са "противоречиви".

В основната си част руските тролове не бълват класическа пропаганда, замислена да проповядва величието на съветското земеделие или индустрия.

Вместо това, както пишат журналистите Питър Померанцев и Майкъл Уайс, автори на доклад за новите тактики на дезинформация, целта им е "да сеят объркване чрез конспиративни теории и да разпространяват неистини". В свят, където традиционната журналистика е слаба, а информацията - изобилна, това не е особено трудно постижимо.

Вероятно, както изтъкват Померанцев и Уайс, се нуждаем от граждански или некомерсиални организации, които да идентифицират умишлено разпространяваните лъжливи послания и да ги разкриват пред обществеността. Вероятно училищата, както някога преподаваха за вестниците, сега е нужно да преподават нов вид етикет: как да разпознаем Интернет трол, и как да разграничаваме истината от държавно финансираната измислица.

Рано или късно, вероятно ще се наложи да сложим край на анонимността в Интернет, или поне да гарантираме, че всеки профил онлайн е свързан с реална личност

Всички, които пишат и публикуват съдържание онлайн, би трябвало да носят същата отговорност зад думите си, каквато биха носили, ако ги изричаха на глас на обществено място. Да, има и аргументи в полза на анонимността, но има и твърде много хора, злоупотребяващи с тази привилегия.

Правата на човека, включително правото на свобода на словото, могат да важат единствено за истински човешки същества, не и за анонимни тролове.

 

Най-четените