Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гадна история от Смолвил, България...

Уважаеми читателю, не се ли смущаваш, че тези, чиито заплати плащаш с данъците си, не знаят разликата между e-mail и website... Снимка: Стоян Георгиев
Уважаеми читателю, не се ли смущаваш, че тези, чиито заплати плащаш с данъците си, не знаят разликата между e-mail и website...

ТЯ е безработна повече от година и половина. АЗ работя на едно и също място вече две години и половина и ръцете ме сърбят да си потърся друга работа, защото работя значително под възможностите си. Но съм тук и си "налягам парцалите", защото се издържаме само с една заплата. Моята. Не е малка, но не е и голяма. Последната седмица от всеки месец живеем "на изпарения" и ваучери.

Не че в Смолвил, България няма работа. Има. Раздел "Работа" в обявите в местния всекидневник е доста обширен. Понякога стига и до три колонки (от половин страница). Постоянно търсят "млади, отговорни хора". Има недостиг на персонал. Търсят сервитьорки, шивачки, готвачки, масажистки...

Не че има срамна работа. Няма. И парите не миришат. Но предполагам, че ако ТЯ започне работа като шивачка, ще дойде ден, когато ще се запита "затова ли учих пет години и половина"? Точно това се опитвам да й спестя, уважаеми читателю. Искам да й спестя този момент, в който ще й се иска да си пререже вените от отчаяние.

ТЯ е бакалавър по икономика и магистър по счетоводство и одит. Освен това е завършила квалификационен курс по валутен и митнически контрол. Владее два езика (руски и английски), работи на компютър по-добре от повечето хора, които съм имал удоволствието да наричам "колеги", има шофьорска книжка.

Тук е моментът ВИЕ да си зададете въпроса "Защо й е толкова трудно да си намери работа?"

Проблем 1: Има стаж по специалността само 3 месеца. При нормална икономика това не би трябвало да е проблем, но икономиката в България никога не е била нормална. За икономиката на Смолвил да не говорим. Кризата удари и почти всички фирми започнаха да правят съкращения.

Някои (спестявам имената) съкратиха щата си с над 60%. И така, ТЯ се конкурира на пазара на труда със специалисти в нейната област, които имат по 10-15 години стаж. Всяка обява за работа изисква минимум една година. Най-фрапиращият случай, който съм чел, беше изискване за "минимум 20 години стаж"!!!

Проблем 2: Има висше образование. Защо това е проблем ли? Ами защото след шестия месец с професия "безработен", ТЯ реши, че ще си търси каквато и да е работа - без значение дали е по специалността или не. Затова започна да търси работа като касиерка по веригите супермаркети.

Отне ни известно време да осъзнаем защо никога не я викат на интервю за работа. Защото е висшистка. Защото управителите на супермаркетите не искат да прекарат 3 месеца в обучаване на нов човек с пълното знание, че този човек може във всеки един момент да си намери работа по специалността и да напусне, без да се замисля. (Бел.р. А и вероятно защото се опасяват, че е по-умна от тях и един ден...не се знае...)

И са прави. И аз бих постъпил така на тяхно място. А и имат голям избор от желаещи да стоят прави цял ден за минимална работна заплата. За справка: виж Проблем 1.

Проблем 3: Има стаж по специалността цели 3 месеца. Да, оказва се, че 3 месеца са прекалено много. Агенцията по заетостта обяви програма "Старт на кариерата" (или нещо от сорта), ориентирана към хора като нея - хора, които имат висше образование, но нямат стаж.

Държавата се ангажира да наеме определен брой млади хора на работа в държавната администрация за срок от 9 месеца, за да им помогне да натрупат някакъв стаж. Миналата година ТЯ се включи в програмата, класира се на всички етапи и беше разпределена към регионалното звено на НСИ в Смолвил.

В деня на интервюто я информирали (и останалите кандидати), че НСИ-Смолвил се отказва от участие в програмата. А пък тази година в "Бюрото" й казали, че мината година някак е "минала между капките", но тази година няма правото да се включи, защото има стаж по специалността. Цели 3 месеца!

Друг е въпросът, че тези три месеца бяха в сивата икономика и тя се водеше "младши счетоводител" само на хартия. На практика беше стоковед! - нито повече, нито по-малко.

През последните 18 месеца имаше и доста интервюта за работа. Някои трагични, други комични, трети влизаха в графата "да се смееш ли, да плачеш ли". Няколко примера:

- Една смолвилска фирма търси лична асистентка на г-н Управителя до 26 години. Трябва да говори два чужди езика, да има компютърна грамотност, да е необвързана (?!?) и да е съгласна често да ходи в командировка с Управителя, понякога в чужбина. Само не са й казали в прав текст, че трябва да е добра в леглото.

- Друга смолвилска фирма търси човек, който да работи 10 часа на ден, плюс събота, плюс всяка втора неделя от месеца. За заплата не става дума, но собственикът на фирмата не желае (прекалено е стиснат) да похарчи по-малко от 1000 лева за счетоводна програма, затова счетоводителите във фирмата му работят под DOS. Представяте си какви заплати получават служителите.

- На едно интервю потенциалният й работодател я информира, че харесва всичко в нейната кандидатура, освен средното й образование. "Ако беше завършила икономически техникум, щях да те взема". На 25 години плаща за решение, което е взела на 15.

- На друго място пък й казват, че ще я наемат на работа като продавач-консултант (със заплата 300 лева), но само ако се съгласи да се обвърже с трудов договор за 5 години. Пет години са си много време на работа, която на практика е задънена улица.

Дори няма да обяснявам на колко места се явява на интервю, представя се отлично и повече не чува нищо от фирмата.

Друг феномен: след като изпраща документи по електронната поща, вместо потвърждение че писмото е отворено, получава известие, че получателят е изтрил писмото, без да го прочете.

(Бел. автора: Не мога да ти опиша, уважаеми читателю, как се изкушавам да напиша името на въпросната фирма и на нейната управителка, но няма да го направя... Ако видиш някой да напише анонимен коментар към материала, с име на фирма - да знаеш, че това може и да съм аз).

Междувременно министър Тотю Младенов, в почти оргазмен екстаз, обяснява по телевизиите колко много неговото министерство е направило за безработните и как безработицата е намаляла през последните 15 минути, а според бат' Бойко след има-няма две години ще сме "Швейцария на Балканите" (не го цитирам, просто се сетих за един друг Първи).

Агенцията по заетостта информира, че "за пети пореден месец равнището на безработицата у нас намалява". Изчисленията им се базират на факта, че регистрираните безработни са с 1000 души по-малко и изобщо не се замислят, че тези 1000 души просто са разбрали, че ежемесечният подпис в "Бюрото" е загуба на време.

И се сещам за един стар виц, според който "статистик е човек, който смята, че ако левият ви крак е в кофа, пълна с бучки лед, а десният ви крак - в кофа с вряла вода, би трябвало да се чувствате горе-долу добре".

Миналата година ТЯ ходи на интервю за работа. Намери обявата в Jobs.bg и в JobTiger. Яви се. Не я харесаха и не си направиха труда да й обяснят защо. Два месеца по-късно я извикаха в "Бюрото", за да я пратят на интервю. Оказа се, че е за същата фирма. Все повече си мисля, че работата на "Бюрото" може да се сведе до следните две неща:

1. Софтуер, който разпределя парите за обезщетения според предварително зададен алгоритъм.
2. Jobs.bg и JobTiger.

Ако не друго, поне финансовият министър Дянков ще е доволен, че раздутият щат на държавната администрация е съкратен още и спестените пари ще отидат за нещо полезно. (За БеЕмВе-та с цвят "пепел от рози" може би...)

И още една история, тази вече е последна. Това е специално за теб, уважаеми читателю, защото и ти като мен си данъкоплатец и заслужаваш да знаеш къде отиват Твоите и Моите пари. Преди седмица-две проведох следния телефонен разговор с "Бюрото" в Смолвил:

- Регионална служба по заетостта, добър ден!
- Добър ден, имате ли уеб-сайт?
- Да. Адресът е: Ер, Ес, Зет (RSZ???! - бел.р.), долна черта, Смолвил, кльомба...

Държавната администрация работи за ТЕБ, Уважаеми Читателю. Твоите пари плащат заплатите на хората, които работят в "Бюрото", Министерствата, Парламента и т.н.

Бидейки работодател, не се ли смущаваш, че хората, които работят за теб, не знаят разликата между уеб-сайт и имейл адрес? Не се ли смущаваш, че има министър, който има "средно образУвание" (цитат от правителствен имейл, пардон - уеб-сайт)?

Каквито са ни управниците, такъв ни е бизнесът.

Докога ще продължаваме така, Уважаеми Читателю?

И кога ТЯ ще си намери работата, която иска и заслужава...

 

Най-четените