В примката на филмовото клише

Lifecafe, Аля Хойт, How Staff Works 28.08.2014, 16:55

Извън класацията: Брус Уилис в "Умирай трудно" - класически пример за герой, който върши клише след клише. Той не се вълнува от глупави неща като спукани тъпанчета или летящи отломки след експлозия. На него дори не му е необходимо да се обърне, за да види за какво е всичкият шум. Твърде зает да бъде перфектната комбинация от готин, потен и секси, на Уилис няма за какво да му пука.

И знаете ли какво? Обикновено се забавляваме твърде много, за да дебнем за такива подробности като стрес или шум, които витаят около безумните и невероятни филмови клишета, в които той участва

Клише номер 1:

Монолозите на злодеите (Др. Евил в "Остин Пауърс" от 1997 година). Филмовите "лоши" обичат да се обясняват в красноречиви, дълбокомислени монолози, докато гледат жертвите си, които се гърчат като мравки под лупа. От "Нос страх" до "Матрицата", примерите за монолози са толкова много, че може да ги разделим в под-категории.

Например многословни описания как жертвата ще умре (почти всеки филм за Джеймс Бонд), реч тип "нека обясним някои основни сюжетни елементи" (ако сценаристите са решили, че сценарият е объркал зрителите) и безкрайно популярния монолог "нека сега се увлечем във философия", тип агент Смит в "Матрицата", изказващ мнението си пред Нео, вързан и със запушена уста на стол

Клише номер 2:

Етнически стереотипи (Джеки Чан играе мъдрия полицай, докато чернокожия Крис Тъкър - лудият тип в "Rush Hour"). Етническите стереотипи са демоде, освен във филмите, където всеки от близкоизточен произход бива класифициран като терорист, а италиано-американците носят златни вериги и поглъщат лазаня, сякаш тя скоро ще изчезне от пазара.

Второстепенните роли особено акцентират върху стереотипите, включително дръзкият черен най-добър приятел ("Хъни", "С краката нагоре" и "Баровки") и индиеца зубър (той е от по-нова епоха). Злите мексикански наркодилъри, ръсещите проблясъци на мъдрост индианци, арогантните бели членове на частни клубове, азиатците с вродени способности за бойни изкуства - всички те присъстват често за да осигуряват комични елементи или да успокояват зрителите с облекчителната си предсказуемост

Клише номер 3:

Изстрел настрани (популяризиран основно от филма "Menace II Society"). Ако някога сте стреляли с пушка, знаете, че не е толкова лесно, колкото изглежда. Най-малката грешка ще изпрати куршумите далеч от жертвата - и няма никаква гаранция, че те въобще ще уцелят нещо!

За щастие, филмите са чужди на реалността, ето защо виждаме крайно нереалистични техники на стрелба.

Личният ми фаворит е страничният изстрел с пушка, наречен (и осмян като) "убийствения изстрел" от безумния Стив Карел в комедията от 2010 "Луда нощ". Използван в емблематични филми като "Добрият, лошият и злият" (1965) и "Заплаха за обществото" (1993), страничният изстрел изглежда атрактивно, мъжествено и прочие, но липсата на достъп до мушката на пушката прави почти невъзможно прицелването и прецизната стрелба - в реалността, разбира се. Не и на кино

Клише номер 4:

Когато техниката не работи Някога отрязването на телефонния кабел от убиеца, преди той да пристъпи към действие, бе стандартна стратегия в екшън и хорър филмите (виж "Умирай трудно" или поредицата "Хелоуин").

Но когато хората започнаха да изоставят фиксираните телефони и да ги заменят с мобилни в края на 90-те, сценаристите трябваше да измислят нещо по-"убедително". И ето ви го мобилния телефон без обхват. Нулев обхват. В пустинята. В колата. В подозрителната част на града. Сериозно, що за мобилен оператор използват тези хора? Допълнителни клишета: резервоарът е празен, двигателят пуши...

Клише номер 5:

Необяснима научнофантастична комуникация (Принцеса Лея и Люк Скайуокър говорят на страховит английски. В коя ли галактика са го учили?). Според почти всеки научнофантастичен филм, правен някога, вселената съдържа невероятно разнообразни форми на живот, предпочитания към облеклото и абсурдни прически. Така че защо всички или говорят, или перфектно разбират английски? Естествено, уукитата, клингоните и други имат собствен език/комуникативно ръмжене, но англоговорящите все пак ги разбират с минимални или никакви усилия... Интересно?

Клише номер 6:

Хореография по команда В реалността груповите танци са не по-сложни от Wobble или Electric Slide. Всичко над това ниво вероятно би предизвикало изкълчени глезени у непрофесионални танцьори.

Така че няма как да не се възхитите, когато нормални тийнове или 20-годишни хлапета изведнъж избухнат в суперпрофесионална хореография, която обикновено няма нищо общо със сюжета. Не че се оплакваме – ежедневният живот би бил много по-страхотен със спонтанни танцови турнири в стаята за почивка в офиса, нали?

"Отново на 17", "Почивният ден на Ферис Бюълър" и "Наполеон Динамита" са все примери за идеално синхронизирани и/или изпълнени атрактивни танцови движения

Клише номер 7:

Британският акцент или произход (Антъни Хопкинс като Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата"). Над 53 милиона души наричат Англия свой дом, поне според британската национална статистика. Това не е малък брой, но сравнен с над 7 милиарда жители на планетата като капка в морето. Въпреки това британският акцент доминира в бокс офиса - винаги, когато някой трябва да звучи интелигентски, кралски, злодейски, умно и въобще не-американски.

Английските акценти се срещат независимо от географското местоположение на филма. Ще ги чуете дори във филми,развиващи се в периоди преди съществуването на Англия. "Властелинът на пръстените"? "Троя"? "Клетниците"? "300"? Английски акценти присъстват във всички тези филми. Може би защото диалектът е приятен (и разбираем) за американското ухо, все пак предавайки посланието, че "този филм се развива на друго място, в друго време".

Плюс това, екзотичният акцент моментално повишава в пъти чара на всеки актьор

Клише номер 8:

Неспазване на основни мерки за домашна безопасност Мазето ми е ярко осветено, просторно и буквално покрито с играчки. Във филмите обаче, най-ниските нива на сградите винаги приютяват побъркани психопати, трупове и килии за изтезания; защо хората упорито слизат по тези съдбовни стъпала, след като чуят странен звук? Защото гледате хорър филм, ето защо.

Филмовите герои изглежда винаги вземат най-глупавите решения за удоволствие на зрителите. Защо никой не поглежда през шпионката, преди да отвoри вратата? Защо не се замисля, преди да вземе стопаджия или не си постави един-два капака по прозорците?

За бога, измислени герои (и мързеливи сценаристи), толкова бързо ли забравихте на какво са ви учили майките ви - да не вземате сладки неща от непознати!?

Клише номер 9:

Падащите очила за повече чар ("Брилянтин" с Джон Траволта и Оливия Нютън-Джон). Познаваме предостатъчно знаменитости, носещи очила. Във филмите обаче, всеки герой може да каже сбогом на социалния живот, ако бъде видян с диоптрични рамки. За щастие на героите като този на Патрик Демпси в култовата класика от 80-те "Не можеш да купиш любовта ми", очилата лесно се махат и се поставя продукт за коса, който подобрява социалния статус.

"Гадни момичета", "Брилянтин" и "Тя е върхът" (прочут вече с употребата на изтъркани клишета) съдържат нърдове, добри момчета и като цяло наивни герои, които виждат как живеят популярните след преобразяващи, макар и тотално ненужни, промени във външния им вид. А ако промяната се случва като монтаж на фона на поп музика - още по-добре

Клише номер 10:

Красавици, ритащи мъжки задници (Лий Ана Вамп, облечена като Лара Крофт от "Томб Райдър"). Жените определено са пробили филмовия "стъклен таван". Вече от актрисите далеч не се очаква да мигат с дългите си клепки и да чакат мускулести, напомпани мъже да ги спасят.

Не, героини като Катнис Евърдийн ("Игрите на глада"), Трис Прайър ("Дивергенти"), Лара Крофт ("Томб Рaйдър") и много други очароват кинозрителите с красота, ум и бицепси.

Естествено, те не са първите, които са го правили. Скарлет О'Хара е стреляла по вражески войници и е брала памук с голи ръце, преди повечето от тези жени дори да са били неясни идеи в нечие въображение.

Това развитие към ритащи задници, носещи тесни дрехи, перфектно фризирани и обикновено девствени главни героини със сигурност е нещо по-добро от злочестите, безпомощни жени в миналото, но се превръща в обратен стереотип.

Въпреки това очаквайте да го виждате отново и отново, тъй като експертите по кастинг знаят, че публиката предпочита главни героини, които са и привлекателни, и страхотни, вместо или едното, или другото

Дори и изтъркани и бутафорни, още от зората на киното филмовите клишета са доказали, че винаги имат неизменен забавен ефект върху публиката. И въпреки че винаги им се връзваме, те често успяват и да ни вбесят, освен да ни разсмеят - основно с нелогичността си.

Визуално, кино шаблоните често са по-готини от реалността, особено в случаите, когато героят бавно напуска сцената по време на експлозия (нешо, което би накарало всеки нормален човек да подмокри гащите и да побегне към най-близките възвишения, при това точно в този ред).

От хорър, през екшън, до научна фантастика, повечето филмови жанрове се отличават с характерно сюжетно клише, което се е превърнало в задължителна част от сценария.

Избрахме 10 от най-използваните кино трикове, илюстрирани със сцена от известен филм. Разгледайте галерията, за да видите дали някоя от вашите любими сцени не се е озовала в списъка с най-шаблонните действия, които героите могат да извършат изобщо.