Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

1 май 2012

Вече не е така Снимка: Lostbulgaria.com
Вече не е така

Малко съм объркан. Едно време 1 май беше ден на труда. За младите, които не помнят - изкарваха ни като овце на площадите, където маахме гащи пред някакви фиркани от сутринта членове на ЦК на БКП и пеехме фалшиво едни песни с много смешни текстове.

Днес не мога да проумея какво всъщност е 1 май.
Според днешният митинг на БСП това е "Ден на гнева".
Ако не знаете, "Ден на гнева" е свободният превод на популярната католическа секвенция "Dies irae", в която се пее за Страшният съд и за Апокалипсиса.

Според футболните запалянковци 1 май е вторият ден след победата на Левски над ЦСКА.
Според испанците - ден трети от началото на протестите заради намалените в бюджета средства за здравеопазване и образование.

А според дискотека "Гюбек плюс" в Долно Нанагорнище 1 май е денят за танци - манци с музиката на Салвадор Дали... Ъъъъъ, това де, Борис Дали.

Както виждате, няма еднозначен отговор на това какво всъщност празнуваме на 1 май.
А и с тия 4 почивни дни младите хора, които не са наясно, че на 1 май 1886 г. в Щатите е започнала стачка с искане за 8-часов работен ден, нямат опорна точка.
Коя дата точно беше, а? 29, че тогава имаше мач и центърътна София беше затворен.
30, че е понеделник, а ние не бачкаме. Или 1?

В крайна сметка реших да проведа един експеримент със себе си.
Поставих се в позицията на човек, който не знае какво се празнува през тези 4 почивни дни и се информира от средствата за масово поразяване.
Ъъъъ, това де... За масова информация.

През всичките 4 почивни дни седях пред телевизора. Четох вестници, разцъквах сайтове.
Накрая синтезирах всичко, което се появи в информационната мрежа и сега, сдъвкано ви го предлагам в няколко изречения.

Всичко започна още през нощта на 29 срещу 30 април. Още в първия почивен ден апартаментът на Иван Христов и Ирина Сарачинова бе обран. Това, ковто не излезе в медиите бе, че всъщност... Апартаментът е бил обран от Асен Блатечки, който бил гладен и тъй като минавал наблизо, се отбил, за да си вземе малко салам.

В опит да прикрият конфузната ситуация, шефовете на двете големи медии у нас се разбрали да замажат случая и да акцентират върху някакъв положителен контент.

Така още на следващият ден едната телевизия стартира сутрешния си блок с половинчасова тема за златните стафилококи, а другата - с пространен разказ за морфологията на космите на Чеци.
По същото време продажбата на яйца отбеляза пик, пореди факта, че цените им паднали с 22% след Великден ( за младите - това е оня празник, наричан Easter) .

По тази причина банките бяха отчели рекордни тегления на овърдрафт, с цел инвестиция в празнични омлети и крам карамел. "Яжте, яжте" - подсмихваше се ехидно виден диетолог - "И запомнете, че салмонелата не е болест, а състояние на духа."

Руският патрирарх си тръгна от България с куче. Няма как. Всеки високопоставен руснак си тръгва от България с куче. Ако не помните, същото се случи и с Путин.

Българите заминаха за Гърция. Румънците тръгнаха към България. Туристическият сезон започнал толкова добре, че, както съобщиха по една телевизия, напълно логично още от сега нашите вдигнали цените с 20 процента.

"Няма как, очертава се силен сезон" - заяви собственичка на голям хотел.
И докато всички се канеха да празнуват нещо си по някакъв повод, министър-председателят Бойко Борисов заяви, че трябва да се направи нещо за да се намалят цените на горивата. Само няколко часа по-късно в Дунав бе намерено тялото на Шукри Ганем, бивш либийски министър на петрола.

Мнозина побързаха да съзрат в това някаква причинно - следствена връзка. Истината е, че бившият член на правителството на Кадафи бил потиснат заради факта, че е теглил филми с Асен Блатечки и изпитвал непреодолимо чувство за вина.

Объркахте ли се съвсем? Май от тоя кратък медиен бълвоч с елементи на шизофреничен преразказ не можахте да получите ни най-малка представа какъв празник е 1 май. Ами той отдавна не е празник на нищо. В обезмислилата се откъм съдържание наша държавица празниците ни все по-често губят смисъл.

В този аспект не трябва да ни учудва, че денят на труда се празнува след 8 почивни дни в последните две седмици и половина.

И че единствените, които изглежда ще го отбележат, са трогателните хора от БСП, които ще съберат на митинг свои симпатизанти, 80 процента от които отдавна не работят поради факта, че са пенсионери...

Само недейте да си мислите, че положението е чак толкова лошо. Едно време, след аварията в Чернобил на 26 април 1986 г. всички бяхме на първомайска манифестация. Наваля ни един хубав пролетен дъждец, съдържащ Стронций 90 с период на полуразпад около 30 години.
Сега разбирате ли, защо в родината ни се вихри трескаво малоумие... Просто поколенията, които погълнаха радиацията тогава, сега ни управляват и формират медийната среда.

Къде е оптимизмът ли - той се корени във факта, че докъм 2016 г. химическият елемент ще се полуразпадне, каквото и да значи това.
Възможните изходи са или, че управниците ще станат наполовина по-адекватни...
Или всичко ще се разпадне наполовина.
Хайде, лека половин работна седмица.
И стига сте пиратствали филмите с Блатечки.

 

Най-четените