Ватикана - градът на папата, винаги е бил обвит от тайнственост и мистичност. Просто защото е по-трудно да се влезе зад стените му, освен на площад Свети Петър и във Ватиканските музеи, достъпни за всички.
На много малка територия са събрани шедьоври на музиката и изкуството, събирани през вековете от целия свят. Но тук има и един малък свят, който малцина познават. Защото една държава е такава най-вече благодарение на жителите си. Интересен факт е, че обитателите на папската държава намаляват с течение на времето.
"През седемдесетте години тук имаше два футболни отбора, беше пълно с деца, играеха билярд" - си спомня отец Бруно Силвестрини. Ватикана е пълен с народ през деня - тук идват милиони туристи, хора, които искат да се кръстят или оженят в някоя от църквите. Но нощем остават само малкото жители.
Реално малцина са живеещите във Ватикана освен папата, кардиналите, епископи и свещеници. Тоест редови миряни. Най-много са членовете на швейцарската гвардия - това са пищно облечени войници, които охраняват папата от векове. Те живеят тук заедно със семействата и децата си.
Някои от несвещениците имат ръководни роли. Като командирът на жандармерията - Доменико Джани, мъжът, който често е отдясно на папата по време на публичните му изяви. Папата се охранява фактически от две подразделения - жандармерията и швейцарската гвардия. Друг висш ватикански служител, който живее във Ватикана и не е свещеник, е Джовани Мария Виан - главен редактор на ватиканския вестник "Осерваторе романо".
Според данни, предоставени на Кориере дела сера от април месец - Ватикана има 605 граждани, от които 429 жители и 199 с постоянен адрес. Сред тях миряните - тоест тези, които не са свещеници или монахини са само 26, освен 105 воении, има 36 жени, а като се прибавят семействата на швейцарската гвардия, съставени от съпруги и деца броят нараства на 62. Постоянен адрес имат 6 мъже и 16 жени.
Ватикана никога не е имал огромно население, нито пък сериозен демографски прираст, като се има предвид, че повечето обитатели са свещеници, които нямат право да се женят и съответно да имат жени и деца.
Преди осемдесет години обаче, според преброяването от 31 декември 1936 година, е имало 746 граждани, сред които 94 свещеници, 37 монаси и монахини и цели 615 миряни, от които 324 са били със семействата си.
Най-странната държава в света
Ватикана вдействителност е най-малката, но и най-странната държава в света. Това е град-държава с форма на управление абсолютна монархия. Цялата власт е в ръцете на папата, както законодателна, така и изпълнителна и съдебна. Това произхожда от историята, от времето, когато Папската държава се е простирала в половин Италия и вдействителност папата си е бил истински владетел на реални територии. Всичко това не съществува от 1870 година.
В съвременния си вид като територия и устройство Ватикана е създаден през 1929 година с подписването на Латеранския договор. Територията е със символични размери, 44 декара. Основната цел на държавата е да "осигури реално и видимо присъствие" на папата и така да гарантира свободата на Апостолическия престол".
Гражданството се дава от папата
Затова законът за гражданството е единствен по рода си. Гражданите и пребиващите са с временен статут. Гражданството се дава или взима от папата и от упълномощени от него лица. Няма значение дали баща ти е ватикански гражданин или дали си роден там. Ватикански гражданин си, докато си на служба ва Светия престол. И децата на гражданите на Ватикана остават такива, докато са граждани родителите им или не навършат 18 години.
Освен папата, който е вечният гражданин на Ватикана, както и почетният папа, ватикански граждани са кардиналите, които живеят във Ватикана, дипломатите на Светия Престол и тези, които са там "по служебни причини".
Намаляването на миряните започва през Седемдесетте години, обяснява свещеникът на Света Анна. "Реши се те да бъдат изпратени в апартаменти на Католическата църква извън Ватикана, по-голямата част от семействата се премести и малцината, които останаха, имат вече големи деца и постепенно напускат". Ватикана има много имоти извън територията на града-държава, в Рим. Много от ватиканските учреждения също са извън папската държава.
Ако живееш във Ватикана, всичко е на една крачка. Там няма градски транспорт, но някои разстояния са малко трудоемки за пеша. Затова по определени улици е разрешен достъпът на автомобили, само на тези, които имат пропуск. Здравната служба и бърза помощ са на една крачка.
Банкоматите говорят на латински
А банкоматите дават съобщения на латински: «inserto scidulam quaeso ut faciundam cognoscas rationem» - "Моля, поставете картата, за да пристъпите към разрешената операция". На разположение на жителите на Ватикана, както и на служителите са аптеката, за която идват хора с рецепти от цял свят, супермаркетът, снабден с качествени стоки на много добри цени, както и магазин за дрехи, часовници и цигари. Цените са по-ниски отколкото в Италия, защото Ватикана е по-гъвкав в данъците и акцизите. Бензинът също определено е на далавера.
За да пазаруваш обаче, трябва да имаш карта, която се полага само на граждани, на служители на Ватикана, на техни роднини и приятели. Да пазаруват във Ватикана е мечта за римляните.
Но вратите на папската държава се затварят в 1,15 през нощта и отварят отново в 5,45. Ако някой окъснее, трябва да позвъни на звънеца и дежурният швейцарец ще дойде да му отвори. Но ще го запишат.
Освен демографската тенденция за намаляване на населението, повечето жители са свещеници. Нещо, което преди не винаги е било така. Например от 1929 до 1952 година управител на Ватикана е бил маркиз Камило Серафини. В края на века, друг маркиз - Джулио Сакети е бил "специален директор" в Говернатората - управата на града Ватикана. Днес тези постове се заемат от епископи.
Преди години децата на служителите са играли във Ватиканските градини. Други времена. В началото Ватикана е бил създаден с много персонал от миряни, но по времето на Йоан-Павел II нещата се променят. "Може би някои миряни не са били на висотата, но за много длъжности няма нужда да бъдеш свещеник" - обяснява Джовани Мария Виан - главен редактор на ватиканския вестник.
Това е странно, особено след Втория Ватикански събор, който призовава за сериозна роля на светските хора в Католическата църква. Такава е и тенденцията на папа Франциск, който предупреждава за проблеми, свързани с клерикализма. "Сега е часът на миряните" - каза тогава папата, но явно часовникът е спрял.
