Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Храната като загуба

Просто ядеш, за да не умреш - което при полуфабрикатите всъщност е оксиморон...
Просто ядеш, за да не умреш - което при полуфабрикатите всъщност е оксиморон...

Представи си, че нямаш храносмилателна система. Остави настрана факта, че обичаш да ядеш. Просто тя не съществува в твоя организъм и не е необходимо да се храниш, за да живееш.

От досегашния ми кратък живот съм разбрал каква загуба на време е да се готви. Часове, прекарани в супермаркети, пазари и кухнята (и понякога в тоалетната), които могат да бъдат оползотворени къде-къде по-добре.

Е, днес можеш да си направиш страхотна помия за отрицателно време, като заложиш на полуфабрикатите. Но козът ти с напредването на технологиите и всичко покрай тях не важи - просто ядеш, за да не умреш - което при полуфабрикатите всъщност е оксиморон...

За Junk food да не говорим. Посветих й се от ранна детска възраст и накрая на заветните ми 168 см се простираха 93 кг. Хайде, стопиха се някак (абе, не беше просто ей така) 27 кг. Ходих на фитнес (няма такава скука), но снимките от дебелия период си останаха, за да ми напомнят за невъзможността да си избираш от всички дрехи, а само от тези, които уж те правели по-слаб. А дежурната лъжа към себе си и останалите, че се харесваш такъв какъвто си, е най-нелепото нещо от този период...

Също така да работиш, за да изкараш пари, които после да изядеш и да ги изхвърлиш в канала, ако ще да става дума за фуагра или суши, не е много смислено. От известно време го карам на домати и сирене. На вкус са добре (особено ако са от на баба ти - ама твоята си баба), а и не изискват време за приготвяне. Резултатът е, че не съм легнал гладен. От друга страна най-много от заплатата можеш да я видиш на масата (последните данни на Националния статистически институт го доказват). И така изпадаш в клишето да живееш, за да ядеш.

Ако нямахме храносмилателна система, нямаше да имам приятелка, която да е била твърдо решена да отслабва, като си позволява солети и още някакви такива боклуци, и която припадна на концерт от глад и изтощение.

Сега да видим за какво ще харчим парите, спестени от храна. На първо време бих пътувал. Стига да се науча като за начало да спестявам. Бих отишъл до Куба, за да се запозная на живо с роднините си там. Пък и кой нормален човек не иска да отиде там, докато Раул Кастро още е на шефския държавен пост?! След Куба ми предстои да обиколя останалия цял свят.

Сега пресмятам колко време съм изгубил в ядене. А в дебелия период си беше наистина огромно пилеене. За какво бих използвал това време? Четене! Никога не стига времето да се нахраня по този начин. Направо предлагам да има ресторанти читални за тези, които са си поставили за цел повече работа и по-малко забавления. Поръчваш си книга, музика, филм, балет или пиеса, сервират ти таблет. Вече сметката се определя от вкуса ти (най-тънко ще ти излезе концерт на Гага). И както сега в по-добрите заведения не предлагат български твърд алкохол, така и чалгата в тези алтернативни читални няма да фигурира в менюто.

Много семейства у нас са изгубили или въобще не са изграждали представа какво е да разгръщаш живота като книга и на всяка страница да намират нещо ново.

След това инвестирам парите в концерти на живо. Ще видя най-накрая Ройшин Мърфи, Ла Ру, всички рок класици, които все още изнасят концерти, ще обикалям френските и английските електро дупки... Да не продължавам, защото музиката е много лична тема и ако не съм ви изгубил досега, сега мога да го сторя.

Като се замисля, срещите също ще излизат доста тъничко. Няма да има ресторанти, барове, партита. Хайде, последното ще го има, но ще се измисли друг вид консумация в дискотеките. Ще започнем да ходим на срещи на доста по-яки места. И тогава маргиналните организми ще бодат очи. Защото градацията на техните желания няма да бъде същата, а директно ще започва от скъпата кола и яхтата. Който го устройва да се бръкне в джоба за толкова, да го направи. Само дето трябва да се измисли къде ще се струпват тези наши съграждани и съгражданки, като няма да има заведения във вида, в който ги познаваме.

Така е, живот като песен ще е, ако не ядяхме. Един напиращ да види бял свят и да го помрачи за кратко време газ ме връща в реалността. Така че ставам, за да се ориентирам към кухнята. Свинска работа...

 

Най-четените