Чаровното безумие на "Човекът, който уби Дон Кихот" | webcafe.bg
Filmcafe logo

Чаровното безумие на "Човекът, който уби Дон Кихот"

webcafeАнтон Биров
07.11.2018, 11:21 (обновена 08.11.2018, 18:37)

Филмът на Тери Гилиъм е приятно магическо приключение

Светът се е потопил в една филмова "Бохемска рапсодия" заради цялата истерия около биографичния филм за Queen, и в това няма нищо лошо. Лошото е, че покрай него много зрители ще пропуснат нещо не по-малко любопитно, а може би и по-свежо – кинопремиерата на "Човекът, който уби Дон Кихот".

След почти 29-годишна мъчителна инкубация "прокълнатият филм" на режисьора Тери Гилиъм най-накрая видя бял свят, за да ни даде нагледен урок (на екрана и отвъд него) за това как човек трябва да е упорит и да не спира да мечтае.

"Човекът, който уби Дон Кихот" вече имаше няколко прожекции по време на фестивала CineLibri, а от 2 ноември вече официално е по българските кина. Дори да сте чели романа на Сервантес, дори да сте гледали някоя от многобройните му филмови и телевизионни адаптации, струва си да отделите време и за продукцията на Гилиъм. Най-малкото, защото е различен и носи духа на режисьора си – един от гениите зад комедийната трупа "Монти Пайтън".

Този филм обаче не може да бъде поставен в рамките на един-единствен жанр. Гилиъм редува комедия с драма, приключенски елементи с фентъзи такива. Филмът е не по-малко "луд" от героя, чието име е в заглавието, и като с останалите филми на Гилиъм това всъщност е комплимент.

Ясно е, че от този режисьор не можете да очаквате традиционната история за Дон Кихот. Това става ясно още в самото начало. В центъра на неговата история е Тоби (Адам Драйвър) – сценарист, който преди десетилетие е пробил в кинобизнеса със студентския си филм за рицаря от Ла Манча. Той и приятелите му са го заснели в Испания като години по-късно Тоби е отново там, но е придружен е от огромен екип (има дори личен асистент). Задачата им е отново да разкажат историята на рицаря, но с по-голям бюджет.

Младият кинотворец обаче страда от липса на вдъхновение, подсилена от неговия по-циничен поглед към живота. В опитите си да намери смисъл в това, което прави, той попада именно на студентския си филм.

Неусетно започва търсене на "актьорите" от него – обикновени хора от испанската провинция, чиито живот Тоби без да иска е объркал с приказки за кино, слава и живи рицари.

Неговата "Дулсинея" - обикновено селско момиче, е напуснала родния си дом, за да търси своето място сред хай-лайфа. Санчо е намерил края в дъното на бутилката. Не по-малко трагична е историята на обущаря Хавиер (Джонатан Прайс), изиграл Дон Кихот в студентския филм – участието му е помрачило неговия разсъдък и той, подобно на героя на Сервантес, е повярвал, че наистина е рицар. Срещата му с Тоби поема в неочаквана посока, когато в младия сценарист Хавиер/Дон Кихот вижда своя Санчо Панса.

Всичко това е само основата на поредица от абсурдни (на моменти и реално опасни) ситуации, в които Тоби е забъркан пряко волята си, заради неуспеха си да изкара стария обущар от неговата фантазия. А може би и заради собствената си нужда да стане част от нея.

Гилиъм не изневерява на себе си и преплита реално и нереално в една магическа приказка. В нея чаровното безумие на един дядо повлича в себе си млад мъж, изгубил своя път и способността си да мечтае. Хавиер/Дон Кихот е така убеден в рицарската реалност, която съзнанието му обитава, че Тоби постепенно започва да вижда през неговите очи – там, където всяка пропаднала жена е девица в опасност, където гангстерите са благородници и пр.

Режисьорът красиво ни прехвърля от сякаш безцелното настояще към идеологизираното минало, в което Тоби като студент е снимал своя чернобял филм. Този често срещан похват и тук помага да съпреживеем промяната в героите, да осъзнаем техните лични трагедии и така да се загрижим за тяхната съдба.

Джонатан Прайс (Върховният врабец от Game of Thrones) печели симпатии като Дон Кихот с своите старческа деменция и илюзорно рицарство, така дразнещи за Тоби, но развлекателни за зрителя. Истинската звезда обаче е Адам Драйвър, когото зрителите масово познават като Кайло Рен от "Междузвездни войни".

Талантът на Драйвър е по-голям от характерната му физиономия, поради което актьорът успява да ни убеди, че наистина е Тоби.

Някак естествено преминава от една фаза в развитието на героя си в друга. Виждаме го как иронизира творците в Холивуд, взели се твърде насериозно. За контраст ни е показан като млад и вдъхновен студент, който наистина обича киното. Постепенно сблъсъкът между миналото и настоящето и осъзнаването на собствените грешки надделяват над егоизма му и водят до обичайното за всяка приказка преоткриване на самия себе си.

Единственият наистина осезаем минус на филма е дължината му. Тези 132 минути са предизвикателство за зрителя. Краят се бави достатъчно, за да започнеш нетърпеливо да го очакваш, което рядко е похвално за дадена лента. В желанието си да реализира идеята си така, каквато е в собствената му глава, Гилиъм не се е осмелил да ореже няколко сцени, без които филмът спокойно можеше да мине.

Не липсват и шегите с Холивуд и процесът на заснемане на филм. Те са като самоироничен поглед към проблемите около създаването на "Човекът, който уби Дон Кихот". Дори в крайния вариант на филма има моменти, в които се усещат скромния бюджет и отражението от годините престояване на концепцията в главата на режисьора. Тези малки слабости обаче не развалят цялостната атмосфера, а дори напротив – правят филма някак по-интимен, личен.

Защото все пак "Човекът, който уби Дон Кихот" е реализацията на една мечта.

Доказателството, че ако си достатъчно упорит и вярваш в целите си, можеш да ги изпълниш. От това да спасиш красивата дама на своето сърце до това да завършиш филма, който сякаш целият свят е искал да ти попречи да довършиш.

Да, Гилиъм в никакъв случай не ни дава някакъв безспорен шедьовър. Но ни дава една приказна история за силата на фантазиите и мечтите, а заедно с нея ни носи и поне няколко усмивки. А това не е никак малко.

Oще: адам драйвър  джонатан прайс  дон кихот  санчо панса  тери гилиъм  филми  човекът който уби дон кихот 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.