Ултиматум без условия или безусловен ултиматум. По-известен като парадоксът на Местан. Безусловна подкрепа със заплашителна интонация - така прозвуча офертата на лидера на ДПС, която разсея тежкото безвремие, настъпило след бурната нощ на 5 октомври.
Лютви Местан гъделичка мекото подкоремие на Борисов с изкушение, на което трудно може да устои. Без претенции за постове, само срещу един гол евроатлантизъм. Толеранс от триста дни, цял политически сезон на споделена любов.
Германска коалиция, но не по Меркел, а по Гьоте.
Не мина много време, откакто в края на 2013 г. самият Лютви Местан кълнеше люто лидера на ГЕРБ, когото наричаше "пате в калчища", а партията му - "квазиполитически субект", чието време е изтекло отдавна. Сега го кичи с лаврите на национален обединител в замяна на едногодишна поза "партер" в управлението.
Също толкова бутафорна изглежда заплахата на Местан за "опозиция с чест" срещу новия любим враг - Патриотичния фронт, чието родословно дърво подпочвено преплита корени с това на ДПС в развъдника на Държавна сигурност. Доживяхме момента, в който ДПС реши да се възмути от "безпринципните коалиции с участието на крайните националисти", след като цяла година крепеше кабинета Орешарски на върха на златния Сидеров пръст.
И ГЕРБ, и ДПС явно имат какво да си предложат една на друга. Единственото непреодолимо препятствие между двете партии на идейно и персонално ниво беше Христо Бисеров, а и той беше отстранен преди година.
Сега по нищо не личи Бойко Борисов да се интересува от реванш, откакто пи кафе за сметка на Местан. Дори натърти, че "за съжаление" структурите на ГЕРБ нямало да му позволят да направи (явна) коалиция с ДПС. Помпането на мускули срещу агитацията на турски език или разпределението на мандатите си остава имитация на непримиримост за вътрешна употреба.
Щом дори Вежди Рашидов издаде на Борисов индулгенция за договорка с Мефистофел (в името на закъсалата българска държава, не за друго), ще падат дрехи и задръжки.
Но със или без явна подкрепа, ДПС може да бъде опасен противник, а всеки знае колко струва "честната му дума". Борисов научи този урок по трудния начин в края на мандата си, а Сергей Станишев - още на втората седмица.
Само сиренето в мишия капан е без пари.
