Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сексът на кино: поверителен и личен

В съвременното кино сме бомбардирани с цици и задници - и от време на време и по нещо повече. Но дали сме приключили напълно с представянето на секс на екрана, извън порното... Снимка: Weinstein Co.
В съвременното кино сме бомбардирани с цици и задници - и от време на време и по нещо повече. Но дали сме приключили напълно с представянето на секс на екрана, извън порното...

Когато влюбена двойка слее устни на екрана - без значение колко сумтене придружава тази сцена или колко кофи слюнка се разменят - баба ми обикновено закриваше лицето си с ръце и прави гримаса. Тя реагираше така дори когато двамата са напълно облечени и просто си казват едно бързо "довиждане".

"Кажете ми, когато това свърши," молеше тя членовете на семейството, всички до един заковани на дивана в максимална сдържаност, опитващи се да не допуснат каквито и да е мускулни спазми, да не би някой да си помисли, че сме се възбудили.

"Има известно ниво на неловкост сред зрителите," коментира кинокритикът Антъни Куин. "А и като цяло секссцените във филмите са тотално не-секси. Истинското предизвикателство е филмът да бъде направен секси, без хората да си късат дрехите." Дискомфортът на баба ми не се дължи на някакъв комплекс на поколенческа скромност - тя просто мрази плътската природа на всичко това: телесните сокове и мляскания, потното притискане.

И това не е прекалена реакция.

Съвременното кино показва много повече

Времената много са се променили от първата екранна целувка с език между Уорън Бийти и Натали Ууд в "Splendor in the Grass". Тази целувка чества своята 50-та годишнина тази година, но тя далеч не е толкова "възрастна", колкото показваните в момента по кината. В рамките на тази година в масови филми имаше немалко орален секс и лесбийски целувки.

"Синя валентинка" с участието на Райън Гослинг и Мишел Уилямс бе пуснат на голям екран в САЩ в края на миналата година и следва пиковете и спадовете на ухажването на една двойка, сватбата и последващата раздяла. След първоначално получен рейтинг NC-17, създателите му се пребориха за промяна и филмът излезе в Европа с етикет "за младежи над 15 години".

Споровете бяха основно около продължителна и изключително емоционална сцена на орален секс, която накара зрителите по света да се свиват от неловкост и да откланят поглед. "Отидох да го гледам с жена ми," спомня си Антъни Куин, "и тя се извърна към мен с лице като на кралица Виктория, а устата й беше сгърчена от отвращение." Слава богу, че баба ми вече не е жива да види това.

Междувременно Натали Портман в "Черният лебед" изживява падението на млада балерина към психозата под тежестта на социалния натиск; кулминацията на всичко това естествено е похотливо сливане на две женски тела. Подобен на Blue Valentine е и току-що награденият със "Златен глобус" "Децата са добре" (2010).

"Секс-сцените са причина много хора да са неудовлетворени от сексуалния си живот," коментира консултантът по сексуални въпроси Трейси Кокс. "Те са крайно различни от реалния живот и карат хората да правят съпоставки. И когато не са перфектни, оставаме леко шокирани."

С почти балетна хореография в леглото

От време на време започват спекулации за правдивостта на екранните стонове - в някои филми всичко изглежда с невероятно строга хореография, като актрисата буквално брои всеки тласък, преди да яхне партньора си - с достойно за танцова трупа движение. "В съзнанието на авторите на филма, естествено, това се очаква да бъде секси," казва Куин, "но лично аз смятам за унизителна гледката на хора, имитиращи секс - и мисля, че това е непродуктивно от гледна точка на забавлението на публиката."

И все пак филми като "Не гледай" и "Пощальонът винаги звъни два пъти" все пак са свършили (кхм, кхм) в историята като някои от най-горещите ленти, създавани някога.

А дали всъщност са?

Когато си гледал достатъчно порно, екранният секс не шокира

Идеята на такива сцени в масовото кино, естествено, не е колко много можеш да видиш, колкото самият факт, че това, което не виждаш, е единственото, за което мислиш. Бомбардирани сме с цици и задници - и от време на време и по нещо повече. Ние сме поколението, което е израснало с Интернет порното (е, поне част от нас).

Но дали сме привикнали напълно с представянето на секс на екрана? Най-грубите примери вече не се оказват в медиите като вулгарни или ненужни; местният свещеник няма да анатемоса тези, които ще отидат да ги гледат: сексът в киното е станал нещо обичайно.

"През 80-те години имаше много повече голота," обобщава Трейси Кокс. "Нещата бяха сурови, недоизпипани, телата бяха по-истински. Сега всички сме завладени от мания за красотата; сцените са прекрасно осветени, старателно хореографирани и доста стерилни."

Което ни навежда на мисълта за Мартин Фрийман в "Наистина любов", играещ порноактьор в епизодична роля, по адамово облекло върху Джоана Пейдж, опитващ се да събере куража реално да я покани на среща извън снимачната площадка.

Някои филми пък избират целомъдрието

За поне някаква латентна човечност вероятно говори фактът, че въпреки нашата порно-култура и митове за красотата, ние не се интересуваме от секса само за тръпката в киното - нещата просто не се получават така.

Най-новият пример е тийнейджърската поредица "Здрач", последната част от която ще излезе на голям екран преди края на тази година. Кадри от дългоочакваната секссцена между Бела и Едуард, които държат тя да се случи едва след като са женени, миналата седмица се появиха в Интернет. На тях няма интимни части, няма гримаси, няма пот; само втренчени погледи и млечнобели безобидни рамене.

Вероятно дори баба ми би могла да го преглътне.

 

Най-четените