Един бърз експеримент: опитайте се да си спомните най-обсъжданите новини от последните 3 седмици и ще се хванете за главата.
Първо бяха американските танкове, превзели детската градина в Сунгурларе. Да, де, само че не били танкове, а хамъри - и не я превзели, а я ремонтирали. Поне със сигурност са били в Сунгурларе, защото кметът се видя принуден да дава обяснения по БНР.
Окупацията на ОДЗ "Слънце" не може да се сравни с истеричните репортажи от Русенско в стил "викторианска готика", според които мъже с бради и бял бус отвличали невинни деца за телесните им органи. МВР смогна да отрече информацията на десетия ден.
Мина - не мина време, и се роди мистерията с "липсващия" ляв завой при Белокопитово. Завоят, както стана ясно, си е на мястото, но това не попречи на целия български интернет да поздрави майката на Агенция "Пътна инфраструктура".
Белокопитово бързо беше забравено, след като във Facebook се появиха три снимки на нагънат асфалт от двулентов път, комбинирани с коментари като "Честита нова магистрала Българи!!!!", "Tova sa parite na balgarskiq beden narod pak nqma da ima nakazani sasipaha naroda", или универсалното:
"КЪДЕ СА ТИЯ ДЕТО СВАЛИХА ОРЕШАРСКИ 1 ГОДИНА НЕ МЛЪКНАХА А ТУК ГИ НЯМА НИКАКВИ?КВО ЗНАЧИ ТОВА?"
Само че асфалтът не бил асфалт, а подложка. И не бил на магистрала "Струма", а на междуселски път.
Това, разбира се, не го прави по-малко нагънат и опасен за движение, но даде повод на Лиляна Павлова да възтържествува над всички критики срещу дефектите в пътното строителство, а премиерът Бойко Борисов като един същи Хамлет да възкликне: "Какъв е този мазохизъм за търсене на кусури, където ги няма?"...
Последно, дойде ексклузивният фишек за Бони и Клайд от "Ислямска държава", който беше "опроверган" така многозначително от прокуратурата и МВР, че нямаше начин да не залее всички сутрешни блокове със страшна сила - та цял свят да разбере, че из Слънчев бряг се разхождат джихадисти по джапанки.
На този фон, невероятните приключения на инж. Ваня Тучева в резиденция "Лозенец" и нейната "скандална" агро-платформа за 2 млн. евро изглеждат като невинна закачка.
Целият този бульон от информация, в който никога не знаеш кое е факт и кое - фикция, се гарнира с ударни заглавия ШОК! УЖАС!! БОМБА, САМО ТУК!!!, и се сервира на клиентелата, гладна за зрелища.
Родната журналистика е много голям длъжник на публиката си.
От надпреварване за бързина и ексклузивност вече почти никой не си прави труда да проверява достоверността на информацията, преди да я публикува.
Като това да пуснеш 1:1 статия от външен автор, който твърди, че газовите сондажи в единия край на Черноморието са виновни за "смъртта на малките делфинчета" в другия му край ("новина", която циркулира всяко лято по това време) - след което да се самоопровергаеш с втора статия от външен автор, в която дума по дума се посочват очевидни несъответствия в твърденията.
"Истината е въпрос на гледна точка", ама друг път.
Не само в България - по цял свят медиите стимулират репортажите "от първо лице" и "цивилните" новини по граждански сигнали.
Проблемът е, че това не отменя задължението на журналистиката да търси отговорите на основните въпроси "Кой, какво, кога, къде, защо?", да се позовава на проверени източници, и да носи отговорност към публиката си.
Германското списание Der Spiegel (чието мото гласи "Без страх от истината"), например, поддържа екип от 70 души на щат, които подпомагат журналистическите разследвания с проверки в архивите на изданието и информационни бази-данни от цял свят.
Основната задача на експертите e т.нар. "fact-checking" - проверка за достоверност на всички редакционни публикации и сравняване на факти - имена, дати, цитати, снимки и графики.
Всяка уважаваща себе си световна медия следи изказванията на политическите лидери за достоверност. Всеки президентски дебат в САЩ се съпровожда с fact-checking на живо през няколко канала.
За справка - това не се възприема като саботаж или кампания за омаскаряване, а като изпълнение на служебното задължение.
Американският The Daily Beast дори е посветил отделна седмична рубрика за проверка на фактите от неделните публицистични ТВ-предавания.
Не с "детектор на лъжата" или "една жена каза във Facebook", а с анализ на данни от официални източници.
Представете си го, приложено спрямо "Беновска пита" или "На светло с Люба Кулезич"...
Представете си го, приложено спрямо Цветан Цветанов, Георги Първанов или Божидар Лукарски.
Да, родната журналистика е много голям длъжник на публиката си и това не е новина.
Спомнете си за бунтовете в Гърмен, където националните медии героизираха провокатори с криминално минало. Спомнете си за Костинброд, където цяла национална телевизия съучастваше в провала на парламентарните избори.
Замислете се за препраните биографии на всички знайни и незнайни "лидери на общественото мнение", създадени и съществуващи благодарение на всеядността на медиите.
Но това пълно мозъчно затъмнение, което е налегнало журналистиката през последните седмици, си е чиста проба подигравка.
