Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Полякът, на когото всички в България тайно искат да приличат

Мнозина от съпартийците на Ярослав Качински вярват, че всяка негова стъпка е правилна - дори ако той реши да ги отлъчи от политическата сила.

Нелепата смърт на брат му Лех го направи още по-"възвишен" в съзнанието на публиката.  Живият Качински се е превърнал в част от националната митология, с когото полската десница лесно се идентифицира - вечните герои и вечните жертви на руснаците и германците.

Снимка: Getty Images
Мнозина от съпартийците на Ярослав Качински вярват, че всяка негова стъпка е правилна - дори ако той реши да ги отлъчи от политическата сила. Нелепата смърт на брат му Лех го направи още по-"възвишен" в съзнанието на публиката. Живият Качински се е превърнал в част от националната митология, с когото полската десница лесно се идентифицира - вечните герои и вечните жертви на руснаците и германците.

Знаете ли къде се намира ядрото на политическата власт в Полша? Не, не е в парламента на Варшава. Не е и в президентския дворец. Истинската управленска мощ в Полша се намира в една уединена постройка, встрани от центъра на столицата, недалеч от новопостроените небостъргачи от стъкло и стомана.

Всяка сутрин служебният автомобил взима Ярослав Качински от жилището му в квартала "Жолибож" и го води дотук - улица "Новогродска" 84-86. На този адрес се намира централата на управляващата партия "Право и справедливост".

Партийният лидер Качински влиза през свой собствен вход. Екип от по-млади сътрудници му носи всяка сутрин книги, вестници и разпечатки от новинарски сайтове. Чете единствено на полски език. От обяд нататък пред сградата непрекъснато спират черни лимузини.

68-годишният Ярослав Качински дава директиви и съвети на всички: не само на министрите, но и на гуверньора на централната банка.

Официално - Качински не заема никаква позиция в изпълнителната власт. Въпреки това, той е безспорният лидер във Варшава. Не е особено силен говорител пред публика. Не е народен трибун.

Той обаче сам пише програмата на партията, сам подрежда листите за парламентарните избори - в "Право и справедливост" няма вътрешни дебати и обсъждания на персонални назначения.

Националистическа риторика, агресивен лидерски стил, социален популизъм, примесен със закани, насочени както срещу наследниците на комунистическия режим, така и срещу посттоталитарния елит, политик с репутация на "човек от народа" - не се изненадвайте, ако профилът на Ярослав Качински ви се стори болезнено позната фигура на фона на българската политическа арена.

Изглежда така, сякаш цяло поколение от местни лидери - и от ляво, и от дясно - са "заимствали" от опита му.

През 2001 г. Качински основа "Право и справедливост" заедно с вече покойния си брат Лех, като два пъти успя да изведе партията си до победа. Качински осигури и победата на кандидат-президента Анджей Дуда през 2015 г., който дотогава беше слабо познат евродепутат. Партийният председател посочи и действащия министър-председател Беата Шидло.

Доскоро и двамата се смятаха за лоялни кадри на лидера - докато Дуда не се престраши да наложи вето на два от трите ключови закона, чрез които "Право и справедливост" се опита да прокара скандални промени в правосъдната система.

Заради реформата в съдебната власт, най-голямата и най-важната държава от източния блок на ЕС успя да предизвика критики както от Брюксел, така и от Берлин.

Европейската комисия заговори за "систематична заплаха срещу правовата държава". Предупреди, че Варшава рискува да загуби правото си на глас, макар че не разполага реални инструменти за натиск с цел промяна на политиката.

От миналата година тече процедура от ЕК за проверка на състоянието на правосъдната система в страната, но до момента няма никакъв резултат. Освен това отнемането на правото на глас на Полша би било възможно само при пълно единодушие на останалите страни-членки. А Унгария, чийто премиер Виктор Орбан също не е пръв приятел на либералната демокрация, даде сигнал, че никога няма да допусне подобно нещо. Европа няма други варианти за санкция.

Спорната съдебна реформа е само една от многото идеи в плана за управление на Ярослав Качински. Неговият план е много по-мащабен. Целта му е създаването на "Четвърта република" - по-силна и по-социално ангажирана държавна машина, която трябва сложи край на настоящата Трета полска република.

Депутатите от либералната опозиция се боят, че правителството може да доведе до разпадане на демокрацията в страната, а компрометираната съдебна власт може да постави под въпрос законността на изборите оттук нататък.

Има сигнали за това, че "Право и справедливост" има намерения да промени изборното законодателство, така че да си осигури гарантирана победа през следващите години. Градските избирателни райони, в които партията традиционно се представя зле, могат да бъдат окрупнени, което ще доведе до промяна на мнозинството в парламента.

Следващата цел на управлнието са медиите. Ключовата дума в програмата на "Право и справедливост" е "ренационализация". Чуждестранните компании, които издават вестници, списания или сайтове в Полша, могат да се окажат незаконни.

На външен вид Качински е дребничък набит мъж с кръгло лице, което обикновено има леко недоволно изражение. Емоционалните изблици са му чужди. Затова когато преди дни той си позволи да избухне от трибуната на парламента по време на дебата за съдебната реформа, направи внушително впечатление.

Причината: един от опозиционните депутати намеси в дискусията името на покойния Лех Качински, брат-близнак на Ярослав Качински и държавен глава на Полша от 2005 до трагичната си смърт през 2010 г., когато самолетът му се разби край руския град Смоленск.

При споменаването на името на Лех, Ярослав Качински излезе на трибуната с думите: "Не споменавайте покойния ми брат с предателските си усти! Вие го убихте, вие го унищожихте!".

Този епизод донякъде разкрива тенденцията към конспиративно мислене на партийния лидер. И той, както и много други в "Право и справедливост" вярват, че бившият президент не е жертва на нещастен инцидент, а на атентат, който е оркестриран от Русия и подпомогнат от тогавашното правителство във Варшава.

Братята Качински през 2005 г.

Навремето Лех и Ярослав Качински бяха един от най-странните политически тандеми. Макар и аутсайдери, чийто външен вид често предизвикваше насмешки, двамата притежаваха изключителен талант на демагози. Между 2005 и 2007 г. дори управляваха Полша заедно. След катастрофата в Смоленск Ярослав остана сам в политиката. Какво му дава сили и мотивация?

Идеологически, Качински подкрепя левичарската позиция за щедрата социална държава, която обаче подправя с "национал-католически сос", както преди време го определи Лешек Балцерович. Качински поддържа имидж на защитник на обикновените граждани, които страдат от "патологическите" последици на икономическия либерализъм от времето на прехода.

От началото на политическата си кариера той държи на тезата си, че икономическите промени след 1989 г. не са довели до подобрение на живота на широката маса от хора.

Вместо това - са дали предимство на бившите комунисти и на дисидентите.

Според Качински, именно тези две групи са успели да присвоят най-добрите активи от "масата на несъстоятелността" на Полша - с други думи, да придобият контрол върху най-важните позиции и фирми, изграждайки система на разбойнически капитализъм на тази база.

Обикновените поляци са останали с пръст в уста, казва Качински. Затова е нужна силна държава, която да разбие мрежата от зависимости на миналото, и да поправи най-тежките дефекти на новия икономически ред.

Либералната опозиция, която беше на власт до 2015 г., не е в състояние, в което може да предложи нещо по-добро от "Право и справедливост". Фокусът на програмата й е ЕС, а смисълът - ако Полша продължи да бъде надежден партньор на Европа, ще може да подобри благосъстоянието си чрез помощта на Брюксел. Все по-малко поляци обаче вярват в това обещание - особено в селата и в малките градове.

"Право и справедливост" говори на поляците, които са разочаровани от това, че икономическият напредък се случва твърди бавно. Това не са най-бедните граждани на Полша, а по-скоро хората, които представляват средната класа.

Това са както семействата, които изпращат децата си в порутени училища и детски градини, така и дребни предприемачи или собственици на земеделска земя, които виждат заплаха за съществуването си заради натиска от големите чуждестранни търговски вериги.

Тези избиратели оценяват като по-важно това, че "Право и справедливост" въведе детски добавки в размер на 230 лева за второ дете. Пенсионната възраст беше намалена от 67 години на 65 години за мъжете и на 60 години за жените.

Мнозинството от симпатизантите на партията не виждат нищо притеснително в противоконституционните идеи за съдебна реформа, лансирани от Качински. За тях така или иначе правосъдната система на прехода е неефективна и корумпирана.

Затова Качински е успешен политик - защото знае как да улавя настроенията в страната, но и как да ги провокира.

Много хора го смятат за скромен човек, който работи самоотвержено за благосъстоянието на Полша. Огледален образ е на Виктор Орбан, който няма нищо против да се ползва от лукса на олигарсите.

Какво означава това за демокрацията, обаче? Дори бившите сътрудници на Качински, които отдавна не работят за него, са убедени, че той обича Полша, вярва в Бог и в държавата. Проблемът му е, че е твърде дълбоко убеден, че няма друг, който да знае по-добре от него кое е най-доброто за страната му. Не е противник на демокрацията като такава, но не желае да бъде ограничаван от принципи като разделенито на властите и независима съдебна власт.

Заради авторитарния му лидерски стил, "Право и справедливост" все по-малко прилича на политическа партия, все повече - на секта.

Мнозина от съпартийците на Качински вярват, че всяка негова стъпка е правилна - дори ако той реши да ги отлъчи от политическата си сила.

Нелепата смърт на брат му Лех го направи още по-"възвишен" в съзнанието на публиката. Живият брат-близнак Ярослав се е превърнал в част от националната митология, с когото полската десница лесно се идентифицира - вечните герои и вечните жертви на руснаците и германците.

Ярослав Качински посреща тленните останки на брат си след катастрофата в Русия, 2010 г.

Този стереотип характеризира и външната политика на Качински. За него принципът на съществуване на ЕС е неразбираем, доколкото историята на света е конкурентна борба между нациите. В този смисъл - ЕС не е проект за гарантиране на мир и благосъстояние. ЕС за Качински е преди всичко инструмент за надмощие на Германия.

Все още мнозинството от поляците подкрепят членството на страната в ЕС. Голяма част от политиците на "Право и справедливост" обаче споделят мнението, че Полша вече е взела най-доброто от Брюксел и че не може да се очаква кой знае колко повече от членството.

Външният министър Витолд Вашчиковски дори посочва, че част от парите от еврофондовете дори се връщали към Запада. Той дава за пример германски фирми, които печелят поръчки за строителство на магистрали и гари. Пропуска да отбележи, че дори те създават работни места за поляците, подобряват местната инфраструктура и плащат данъци в страната.

Ако ЕС наистина реши да накаже Полша заради конфликта си с Качински, отношенията между Брюксел и Варшава ще се влошат още повече. Резултатът би могъл да стигне до там, че Полша да постави под въпрос членството си в съюза. А примерът на Великобритания показа достатъчно ясно какво може да последва от решаването на подобен въпрос чрез популистки референдум.

А от позицията си на лидер, който раздава заповеди от ул. "Новогродска", Качински е недосегаем. Ако нещо се провали, може винаги да си намери изкупителна жертва.

 

Най-четените