Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На ръба на банкрута, спасителният имейл и опитът за Кешбол в Ливърпул

Джон Хенри пое Ливърпул през есента на 2010-а.
Джон Хенри пое Ливърпул през есента на 2010-а.

Октомври 2010 г. Ливърпул записва срамна загуба от Блекпул на "Анфийлд" (1:2) и се свлича в зоната на изпадащите. Това е най-лошият старт на сезон за отбора от повече от 50 години. От Купата на Лигата мърсисайдци изхвърчат още по-безславно - загуба от четвъртовидизионния Нортхемптън след дузпи.

Ако ви звучи като кошмар, не бързайте с оценката. Това е само началото.

Американските собственици Том Хикс и Джордж Джилет, които купиха Ливърпул през февруари 2007 г. за 220 милиона паунда, не се справяха с управлението. Клубът се задушаваше от дългове, а шотландската Royal Bank си поиска 280-те милиона още през януари, но заради кризата, връхлетяла "червените", им даде отстрочка до март. И тогава обаче не успя да събере и пени от "Анфийлд" и отпусна още седем месеца на янките. Но и през октомври ситуацията не бе претърпяла промяна. Шефовете не бяха в състояние да обслужат дълговете и Ливърпул се олюляваше на ръба на фалита. Дори се заговори за изпадане в администрация...

Хикс и Джилет загубиха всякакво влияние и клубът спешно премина в ръцете на американската компания Fenway Sports Group, след като Джон Хенри и партньорите му извадиха 300 милиона паунда, които изцяло отидоха за погасяване на борчовете.

Май 2019-а. Ливърпул е много далече от фалит. Нещо повече - стана първият в историята на футбола клуб, който регистрира печалба от над 100 милиона лири за сезон (по-точно - 106 милиона нетна печалба, които малко по-късно бяха преминати от Тотнъм - 113 милиона). До последния кръг отборът се бореше за титлата с точков актив, с който щеше да е първи в 25 от 27-те сезона на Висшата лига. И за втора поредна година си бе осигурил място във финала на Шампионската лига.

Като приказка, нали? Но знаете ли кой спаси Ливърпул от фалита и му помогна да се издигне така стремглаво?

Писмото на един фен, което промени всичко. Клубът бе купен 66 дни след него

Датата 9 август определено трябва да се счита за празник на "Анфийлд".

Именно на този ден през 2010 г. фенът на Ливърпул Джо Янушевски, който оглавява корпоративния отдел за продажби в бейзболния Бостън Ред Сокс и винаги държи червен шал в офиса си, изпраща имейл до собственика на клуба Джон Хенри. Уплашен от ситуацията с любимците си, Янушевски моли бизнесмена да обмисли закупуването на Ливърпул.

По онова време Хенри няма големи познания за това как работи европейският футбол (например, той наистина остава изумен от механизма на трансферите, при който много зависи от желанието на играча). А и призивът: "Шефе, спаси любимия ми отбор от Англия" не му звучи достатъчно изкушаващо. Янушевски обаче се е постарал писмото му да е силно като съдържание и подробно обяснява колко велик клуб е Ливърпул в исторически план и колко реална е опасността от банкрут.

"Предположих, че трябва да опитам и че при добро стечение на обстоятелствата съм готов по всяко време да си стегна багажа и да замина за Англия. Но всъщност не мислех, че мога да убедя някого да купи Ливърпул. Беше като някаква невъзможна мечта. В писмото просто бях изразил болката си", разказва Джо.

Описанието на болката му очевидно е било убедително. Джон Хенри се обажда на доверени хора да проучат въпроса и 66 дни след писмото на Янушевски вади спасителните 300 милиона паунда.

"Не знам как да нарека момента, в който нещата се случиха. Прекрасен. Невероятен. Ненормален. Един ден след сключването на сделката, Джон и аз пристигнахме в базата в Мелууд и се спогледахме с погледи, които казваха: "Това наистина ли се случи?".

Но реално поводите за радост са малко.

През октомври 2010 г. Fenway Sports Group си купува един застаряващ отбор с Рой Ходжсън за мениджър, много дългове и объркана ситуация със стадиона - ще се строи ли нов, или ще се реконструира старият.

Опит за Кешбол във Висшата лига

Въпреки че Джон Хенри никога преди това не е бил почитател и експерт във футбола, историята му доказва, че разбира от спортен мениджмънт.

През 2002 г. неговата компания New England Sports Ventures, която по-късно става Fenway, купува бейзболния Бостън Ред Сокс, който от 84 години не е печелил титлата. Две години след сделката Ред Сокс печелят Световните серии (финалната серия в MLB), а през следващите 15 години триумфират още три пъти.

"За мен беше очевидно, че между Ливърпул и Бостън има много общи неща. Дори и по отношение на аудитория - фенска маса, история и т.н.", спомня си Хенри, който смята, че може да въведе така нареченият Moneyball в новата си придобивка.

Вероятно се сещате за касовата холивудска лента с Брад Пит от началото на това десетилетие, в която се описва историята на бейзболния Оуклънд Атлетикс отпреди петнайсетина години.

В общи линии сюжетът се върти около това как клубът намира начин да стъпи на крака, въпреки че постоянно големите акули го обезкървавят, привличайки най-добрите му играчи.

Брад Пит в ролята на генералния мениджър на отбора Били Бийн е принуден наново да изгради отбора си с едва една трета от бюджета на тима.

И въвежда нова система. Наема младия икономически анализатор Питър Бранд (Джона Хил), според когото всяко нещо може да бъде изчислено. Двамата заедно загърбват традициите и подлагат бейзболистите на статистически компютърен анализ, който дотогава е игнориран в тези среди.

В крайна сметка възраждането се постига с подценени или освободени от отборите си като ненужни играчи.

В опита си за Moneyball Хенри се спря на мениджъра Деймиън Комоли, а през следващите две години след смяната на собствеността, Ливърпул похарчи повече от 100 милиона лири за трансфери, но крайният резултат бе незадоволителен. В крайна сметка Кешбол-ът на "Анфийлд" не сработи и през пролетта на 2012 г. Комоли бе освободен.

Ново отношение към статистиката и как се стигна до привличането на Клоп

В това, че Джон Хенри държи на статистиката, няма нищо случайно.

В студентските си години обикаля от парти на парти и свири в рок банда, но след смъртта на баща си поема семейната соева ферма в Арканзас. Само по себе си земеделието не го блазни, но му харесва да трупа познания и да печели позиции във финансовия сектор. Джон успешно търгува с фючърси от царевица и соя и разработва система, която предвижда тенденциите в запасите. През 1981 г. той открива компания, която започва да консултира клиенти не само от селското стопанство.

Бизнесменът продължава да отделя специално внимание върху изучаването на данните във футбола и след раздялата с Комоли. На негово място е привлечен Йън Греъм, който е изкушен от факта, че на "Анфийлд" се създава нова статистическа култура.

Греъм завършва теоретична физика в Кеймбридж, но осъзнава, че не иска научна кариера и се впуска във футбола, създавайки своя собствена база от повече от 100 000 играчи от целия свят. Още през 2016 г. той настоява за закупуването на Наби Кейта и е с голям принос за привличането на Салах, за когото комисията по трансферите на "Анфийлд" е раздвоена. Много от членовете й са на мнение, че английският футбол не е подходящ за него заради провала на египтянина в Челси.

Греъм е и човекът, който съветва Ливърпул да вземе Филипе Коутиньо, когато отборът се нуждае от силен атакуващ играч на левия фланг. Клубът похарчи за него само 13 милиона евро, след което го продаде на Барселона за 145. А без тези пари вероятно Върджил ван Дайк и Алисън сега нямаше да са на "Анфийлд".

Всъщност, през периода на активен икономически растеж Ливърпул продава изключително добре. За последните четири сезона клубът е втори по приходи от трансфери на Острова.

1. Челси - 272 милиона лири

2. Ливърпул - 260,5 милиона (дори и в първия пълен сезон на Клоп клубът бе на печалба от 4,25 милиона паунда след трансферите на Мане, Вайналдум, Матип, Кариус и Клаван)

3. Арсенал - 158 милиона

4. Манчестър Сити - 108 милиона

5. Тотнъм - 88 милиона

Но най-важното - ако не бяха анализите на статистическия директор Греъм, Юрген Клоп нямаше да е в клуба. Това признава и самият мениджър.

В последния сезон на наставника в Дортмунд (2014/15) тимът стига само до 7-ото място, но анализаторът твърди, че заключенията, че вестфаленци играят слабо са неоснователни. Според неговите изчисления за качеството на играта на Борусия и създадените положения отборът трябва да е 4-5 места по-напред в таблицата.

При първата среща между Греъм и Клоп анализаторът говори за двубой с Майнц, в който Дортмунд тотално доминира, но не успява да отбележи. "Практически ги убихме в този мач. Видяхте го, нали?", разпалено отвръща Клоп.

Но Греъм не е видял нищо от двубоя. Той изобщо не гледа мачовете на Дортмунд, а изучава играта му, използвайки математическите си модели.

Наставникът е много впечатлен и приема предизвикателството да заработи с Греъм и Ливърпул.

"В крайна сметка Клоп вдъхнови не само нашите играчи, а абсолютно всеки, който е влюбен в нашия клуб. Той е истински лидер, който е внимателен към детайлите. Спира се на дребните неща, които отстрани може да изглеждат малки и незначителни, но които са много важни в дългосрочен план", възхищава се Джон Хенри.

Мениджърът ежедневно комуникира с цяла група статистици, сред които са Тим Васкет (завършил астрофизика), Дейвид Стил (бивш шахматист и математик) и Уил Спирмен (завършил физика в Харврд и бивш служител на Европейска организация за ядрени изследвания CERN).

Колко пари има сега Ливърпул?

Стратегията на Ливърпул изстреля клуба в друга орбита.

През последните пет години "червените" трупат солидни печалби и стават все по-привлекателни за рекламодателите и спонсорите. "Анфийлд роуд" пък претърпя реконструкция, благодарение на която капацитетът му бе увеличен с 8500 места. Така в клубната хазна влизат по над 80 милиона на сезон само от билети и абонаментни карти.

Това отрежда на Ливърпул 7-о място във финансовата класация на "Делойт" сред футболните клубове в света, което е най-високата му позиция от 10 години насам.

Кой можеше да повярва това през лятото на 2010-а, когато Джо Янушевски се захвана с мейла към шефа си...

 

Най-четените