Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ако изборите бяха днес

Шефът на НЦИОМ Лидия Йорданова: "Големият въпрос е дали партиите с шанс да управляват България ще могат в тази кампания да ни убедят, че са извлекли поуки от собствените си грешки
Шефът на НЦИОМ Лидия Йорданова: "Големият въпрос е дали партиите с шанс да управляват България ще могат в тази кампания да ни убедят, че са извлекли поуки от собствените си грешки

Ако изборите бяха днес, в следващия парламента ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", сочат резултатите от проучване на НЦИОМ, направено между 10 и 15 април.

За ГЕРБ биха дали гласа си 23.9 на сто, за "Коалиция за България" - 17.5 на сто, за ДПС - 6.2 на сто, за "Атака" - 5.2 на сто от избирателите. Сериозни шансове има и "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева, което получава подкрепата на 3.1 на сто от анкетираните, коалиция ДСБ и БДФ - 2 %, НФСБ - 2 %.

Запазват се основните тенденции в електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП. За последните шест месеца ГЕРБ има по-висока подкрепа от БСП, твърдят от НЦИОМ. Към 15 април разликата между тях е 6.4 на сто.

Готовност да гласуват декларират малко над 60 на сто от имащите право на глас българи и на базата на това социолозите на този етап прогнозират изборна активност около 55 на сто.

Най-висока готовност да гласуват декларират хората на възраст над 60 г., образованите и заможните, както и жителите на селата и на градовете-областни центрове.

Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.

11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства, сочат още резултатите от проучването.

4.7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това). Останалите 6.6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.

В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9.5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се казва в изследването

"Основният въпрос днес не е кой с кого ще си партнира при бъдещо управление. Това, разбира се е важният втори въпрос. Най-важен и първи по значение, обаче е въпросът за свободните и демократични избори", казва Лидия Йорданова, шеф на НЦИОМ, пред Агенция Фокус.

Затова хората днес да не стават лично съпричастни към корупционните изборни практики, призовава тя. Защото всеки, който продава гласа си трябва да знае, че играе срещу собствения си интерес, който включва сигурност и финансова стабилност. Защото нито сигурност, нито финансова стабилност може да има, ако навлезем в цикъл на "избори до дупка".

Според нея не бива да се подминава и темата за "масовата памет на избирателите". В ранните години на прехода бяхме свидетели на неизменно възпроизвеждане на двуполюсния модел. Сега картината е твърде различна, въпреки че има немалко опити да се представи като предишната, казва Йорданова.

"Големият въпрос е дали партиите с шанс да управляват България ще могат в тази кампания да ни убедят, че са извлекли поуки от собствените си грешки, както и от протестите на истински разгневените българи.

Защото дори при максимално честни избори, проблемите остават да висят със страшна сила, поне докато се намери частично удовлетворително решение и добра средносрочна перспектива. Дотогава всяко ново управление ще е на прицел, който и да е начело на него", казва тя.

 

Най-четените