Заради скандала в конкурса Мис България 2012, в който короната на победителката Ина Манчева й бе отнета дни след финала и дадена на първата й подгласничка Габриела Василева и заради традиционните полемики около конкурса, които подлагат на съмнение или красотата, или морала на участничките, Webcafe.bg се свърза с едно безспорно пленително момиче от миналогодишния финал.
Деница Стоянова е първа подгласничка на Мис България 2011 Ваня Пенева и година след конкурса се пита защо всъщност короната не блести чак толкова много.
Що е то "Мис България" и има ли почва у нас? Логично би било да кажа, че има. Та нали аз самата участвах и „спечелих"?! Колко ми се иска да кажа, че вярвам, че момичетата, които се явяват, имат добро бъдеще пред себе си. Че победителките всяка година са най-достойните кандидатки. Колко ми се иска този конкурс да ме накара да повярвам в красотата на българската жена...
Тази година бях очарована, дори завиждах на момичетата, които участваха в конкурса за най-красива българка. Тайно исках да бъда на тяхното място и още по-тайно мислех, че би било заслужено. Но щастието и очарованието, за съжаление, спират до тук.
Не мога да повярвам, че живеем в XXI век и гласуването за нашата Мис България стана жертва на "хакерска атака". Не ми се иска да повярвам, защото не се знае как ще се отрази това на психиката на едно толкова крехко момиче, едва на 17 години.
Тя трябваше да понесе всички обиди, да изтърпи злобата на българския народ и най-накрая, като за награда, й взеха короната. Не бих искала да бъда на нейното място. Дори при тази ситуация се радвам, че на миналогодишния конкурс стигнах само до второто място.
Адмирирам достойното поведение на Ина Манчева, която отказа второто място, предложено й от организаторите.
Какво следва сега? Имаме една нова Мис България, красива Мис Българя, но без подгласнички. Нещо като кралица без своите придворни дами. За съжаление, те ще липсват на хората, защото свикнаха най-красивите българки да бъдат три, както предходната година.
Има нещо, което не разбирам. Всяка година има спорове относно това колко е красива новата Мис България. Тази година отнеха короната на Ина Манчева - поради "хакерска атака", обществено неодобрение - без значение заради какво. Отнеха й я.
Какво трябва да мисля аз? Да съжалявам ли, че не отнеха короната и на Ваня Пенева?! Може би от догодина всички момичета, които се явяват на този конкурс, трябва да искат да са втори - за всеки случай. Понеже красотата на първата винаги е подлагана на съмнение и охулване.
От опит мога да кажа, че е хубаво да бъдеш втора. Но не мога да скрия, че исках да кажат, че аз съм най-красивата българка за 2011. Но като се замисля - какво означава някой да ти каже, че си най-красива? Красотата не беше ли субективно понятие и защо искаме някой да ни оценява? Защо трябва да ни слагат етикети - красива, симпатична, чаровна, по-малко красива? Всичко това почва да прилича на пазар - оценяваш стоката и решаваш кое да купиш.
След като миналата година получих второто място, осъзнах, че е твърде глупаво да се оставям на N-на брой хора, наречени "жури", да определят красива ли съм аз или не. Благодарна съм на всички, които ме оцениха, но не това е смисълът на живота ми. Аз съм красива, не защото имам правилни черти, дълга черна коса или нещо друго...
Красива съм за хората, които ме обичат, които познават личността ми и вътрешните ми качества. Аз съм човек и не се определям с титли и корони. Ние сме хора и не са ни нужни признанията на който и да е, за да се чувстваме щастливи. Или поне така трябва да бъде.
Искам да кажа на младите момичета, че не е важно да бъдеш Мис България. Важно е какъв си, какво сърце носиш и как определяш себе си. Още повече, момичета, този конкурс не е само за красота, има много други качества и добродетели, които трябва да притежава едно младо момиче, за да бъде достойно за тази титла. Затова трябва да се научим да уважаваме другия, с всички негови качества и недостатъци.
Скандалът около тазгодишната най-красива българка отшумя. Въпросът е до кога всеки път ще има някаква интрига? Спекулации, скандали, много мнения и все различни. Българите трябва да се научим да ценим красотата. Не да я оценяваме. Защото, както казах, тя е субективна. За един си красив, за друг грозен. И оценявайки, се озлобяваме.
Опитът ми в конкурса ме накара да се замисля, че един ден, ако имам дъщеря, ще се опитам да я огранича откъм такива изяви. Да съхраня психиката й. Защото тръгнеш ли на "бой" за красота, ти започваш да мислиш само за него: колко по-красива си от останалите и как ти си най-достойната... Което е огромна грешка. Така жените сами се поставяме в капан, свеждайки се единствено до категориите "красива или не"...
Външността често е средството, с което искаме да прикрием недостатъците в характера си. Нека се вгледаме и в него, а не само в огледалото. Да бъдем естествени и отворени към живота. Така ще опознаем себе си и света около нас.
