Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От "друг биологичен вид" до "нищо общо с Исляма"

Религиозната радикализация днес е много по-лесна за мюсюлманите, отколкото за християните, будистите и ортодоксалните евреи. А радикалните мюсюлманите изобщо не са само араби. Те са и африканци, и азиатци, и бели европейци.

Снимка: Dabiq
Религиозната радикализация днес е много по-лесна за мюсюлманите, отколкото за християните, будистите и ортодоксалните евреи. А радикалните мюсюлманите изобщо не са само араби. Те са и африканци, и азиатци, и бели европейци.

Разговорът за ислямския тероризъм, бездната между цивилизациите и възможностите за реформи в мюсюлманските общества е жертва на крайности и ирационален нонсенс.

Дребни детайли като факти, статистики и контекст са игнорирани и запращани да се срамуват в ъгъла от доминиращата тирания на чувствата и предразсъдъците.

Фактите, уви, не се интересуват от вашите чувства.

Независимо дали като проф. Михаил Константинов чувствате, че „те" са от „друг биологичен вид", или като либералните апологети усещате, че „това" няма „нищо общо с исляма". На масата шумно бяха сложени двете абсурдни крайности на осмисляне на терористичните атаки, които размътват водата на реалния разговор за радикализма.

Хайде малко факти. За последните 30 дни ислямски екстремисти са извършили 115 терористични атаки в 23 държави, убили са 891 човека и са ранили 2827 души. Нито една друга религия не може дори да си помисли да доближи това професионално портфолио на смъртта и разрухата във времето, в което живеем.

Докато четете този текст, статистиките може да са се променили. Защото в момента ставаме свидетели (много хора стават и жертви) на нещо, което бившият ислямист и настоящ автор Маджид Науаз определи като „глобален джихадистки метеж".

Радикалните мюсюлмани нападат в Африка, Азия, Европа, Северна Америка. Радикалните мюсюлмани правят бомби от пирони, обезглавяват неверници, хвърлят гейове от покриви и търгуват със секс робини. Радикалните мюсюлмани са фанатици, превърнали в свое кредо само най-крайните пасажи от Корана, най-бруталните сури и хадиси, готови са да продължат завоевателската политика на техния пророк Мохамед и няма реки от кръв, през които не биха преминали, за да завършат мрачната си мисия по реставриране на Ислямския Халифат.

Тези фанатици обаче не са „друг биологичен вид".

Изречението на Михаил Константинов вдъхнови колекция от възмутени и остроумни реакции и още вълнува будната общественост.

Дори и като метафора тази комбинация от думи е тежък фейл, казано на най-модерен интернет български. Няма легитимна положителна интерпретация на „друг биологичен вид".

Ислямът не е вид, раса или етнос. Ислямът е идеология, доктрина, предписание за социална организация. А радикалният ислям, политическият ислям или ислямизмът, представлява опасна фракция от общия пакет идеи, обхващащ всеки аспект на човешкия живот.

Не говорим тук за някакво абстрактно вероизповедание. Ислямският закон шариат е радикална колекция от императиви с влияние в целия мюсюлмански свят. Според повечето анализи на критична част от страните с мюсюлманско мнозинство именно шариатът, а не плуралистичната либерална демокрация е предпочитаната от тях система за човешка организация.

Няма мултикултурна розова рамка, която да форматира шариата като нещо качествено и положително. Говорим си за пакет от закони, които санкционират хомосексуализма, изневярата, напускането на вярата и критикуването на исляма със смърт.

Нереформираният Ислям представлява богата хранителна среда за екстремизъм.

Религиозната радикализация днес е много по-лесна за мюсюлманите, отколкото за християните, будистите и ортодоксалните евреи. А радикалните мюсюлманите изобщо не са само араби. Те са и африканци, и азиатци, и бели европейци.

Ислямският екстремизъм се задвижва от съдържанието на идеите, а не по биологични признаци. Всеки, който твърди, че хората с кафяв цвят на кожата са потенциални терористи заради цвета на кожата си, принадлежи към периферията на умствено предизвиканите дегенерати.

Всеки, който чувства, че ислямът е само оправдание за самоубийствените атаки и всичко всъщност е политика, е брулен от делюзии клетник. Каква политика или социално недоволство могат да мотивират актове на чудовищен фанатизъм като скорошната касапница в Пакистан?

Да припомним - ислямски терористи убиха повече от 70 християни в азиатската държава само защото са християни и празнуват Великден. Християните са репресираното малцинство, а мюсюлманите са доминиращото мнозинство там. По логиката на мултикултурните левичари именно християните трябваше да извършват терористични атаки в Пакистан.

Бедността, социалното неравенство и обитаването на не-асимилирана малцинствена общност не са достатъчни причини за разгръщането на глобални терористични мрежи и разпространяването като вирус на човеконенавистна идеология.

Но откровеният разговор за уникалните за нашето време проблеми в мюсюлманските общества е задушаван систематично от двете крайности.

Константинов говори за друг биологичен вид, Божидар Димитров говори за покръстване, а правозащитници и активисти сравняват терористите, които взривиха жени и деца с бомби от пирони, с хипи бунта на „Бийтълс" срещу системата от 60-те и 70-те години на миналия век.

Едните демонизират всички в мюсюлманския свят, другите романтизират и фетишизират най-радикалните представители на тези общности.

Задължение на рационалния хуманист е да противостои на предразсъдъците и чувствата на тези словесни екстремисти с техния криптонит - факти и разум.

 

Най-четените