Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гняв, безсилие и цветя за помен

Безброй са случаите, от които единствената поука е безнаказаността Снимка: Getty Images
Безброй са случаите, от които единствената поука е безнаказаността

Лятото ще отмине и есента ще дойде със своите събития. Снимките на убитите на пътя деца вече няма да бъдат на първите страници на вестниците. Скръбта ще остане само за близките им.

Лесидрен ще заживее по обичайния си начин - с автомобилни гонки и форсиране на коли на площада. Дядото на Велислава ще носи цветя на мястото, където е блъсната внучката му. Хората от селото все така ще ги е страх да подадат оплакване.

Трагедията от изминалата седмица едва ли ще дисциплинира тези, които плашат цял Лесидрен със скоростта и звука на свистящи гуми. Вторият участник в гонката с фатален край, не чувства вина за случилото се, както се видя от излъчените интервюта.

Какво би могло да го стресне?

Призивите на кмета, предупредителните протоколи от полицията или съселяните, на които очевидно е взел страха? Скоро и шофьорът, убил децата, може да се върне от ареста, докато делото срещу него започне да се точи, както си знаем, и да се присъедини към компанията.

В Лесидрен може би вече са забравили и свещеника, когото преди пет години пък прегазил пиян шофьор. Селото ще продължи да бъде свърталище на „джигити", които чуждата смърт не плаши. През есента подписката на съучениците на другото починало дете - Марино може и да е стигнала до Президентството и парламента, но ще потъне в по-важните въпроси на предизборната кампания и ще остане поредният отчаян акт на съпричастност и възмущение без последствия.

„Почернените родители няма да намерят утеха, защото съдебната система е глуха за мъката им." - пише в петицията -„Предвидените наказания в закона дават възможност убийците да получат неадекватно леки присъди. Съдебният процес пък е стена с много пробойни". Ученици и учители настояват причинената смърт при автомобилни гонки да бъде разглеждана като предумишлено убийство.

Апелът изразява онова, за което се говори и пише от години. До следващата трагедия. След която ще има мъка, гняв, безсилие и цветя за помен. Новината за злополуката ще се позабрави и докато това става, часовникът ще отмерва времето на следващите жертви, на децата, тръгнали на разходка и на близките им, които ще ги видят за последен път. Злополуката се задава, независимо дали ще е след ден, месец, два.

Дали убийците ще са компанията от Лесидрен или друга в центъра на София, пияни, дрогирани, шофьори без книжка или обикновени любители на високата скорост няма значение. Хрониката на следващата предизвестена смърт, която се пише в момента, започва с неспазването на съществуващите закони, продължава с неадекватните санкции и завършва със съдебната система.

Безброй са случаите, от които единствената поука е безнаказаността. Докато съучениците на Марино събират подписи за своята петиция, съдебната система им показа, че не само е глуха, както те я описват, но кьорава и куца също.

Магистратите в Пловдив освободиха от ареста шофьора, който уби човек на пешеходна пътека, прегазвайки го със сто километра в час в центъра на града. Съдът не уважил мотивите на прокурора, според когото има опасност виновникът отново да се качи на колата и да „ликвидира",както се изразил той, друг пешеходец.

Двадесет и четири годишният шофьор е санкиониран осем пъти и то предимно за превишена скорост.

Няма нужда от експертно мнение, за да се намери логичният отговор на въпроса подходяща мярка ли е домашният арест. Съдът да попита какво мислят съучениците на Марино. Те нямат кой знае какъв житейски опит, но вече знаят до какво води безнаказаността.

До труповете на приятелите им.

Делата срещу шофьора, убил децата при гонка в Лесидрен и срещу този, прегазил възрастен мъж на пешеходна пътека в Пловдив, тепърва предстоят. Съдебната система за пореден път ще има възможността да демонстрира своите пробойни и да се покаже в пълния си блясък - глуха, кьорава и куца. И корумпирана.

Тук може да се припомни дългият списък на убийците по пътищата, получили условни присъди или оправдани, както и на онези, чиито дела още се влачат на различни инстанции, толкова дълго, че вече сме забравили за жертвите. След време ще прочетем как са завършили процесите срещу тях в кратка дописка като тази от април, в която научаваме, че Софийският апелативен съд е отменил осъдителната присъда на прокурорския син, прегазил двама на бул. „България" в София преди четири години най-вероятно при гонка. Делото е върнато отново на прокуратурата, заради „съществени процесуални нарушения". Отменена е присъдата - тригодишна условна, с пет години изпитателен срок.

Толкова за справедливостта. И за изводите от нея.

Възможно ли е предизвестените жертви да бъдат спасени? Възможно е, но за това се иска много повече от апели и е в правомощията на законодателната власт. Възможно е, ако чувството за безнаказаност у тези, които се качват на колата за гонка, превишават скоростта, не спират на пешеходни пътеки, карат пияни или дрогирани, бъде отнето.

Първи са законодателните мерки, които могат да бъдат извършени още през есента, ако жертвите от лятото не бъдат забравени и не се превърнат в цифри от статистиката, за които никой не си спомня. А някой ден, в далечно бъдеще, може и съдебната система да демонстрира справедливост, независимо дали става дума за прокурорски син, за световен шампион като Стависки, за обикновени или за по-специални „джигити".

Да се надяваме ли?

 

Най-четените