Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жена ми ражда инвитро, а ето какво преживях аз

Третият път беше много хубаво. Онаниране по европейски стандарт. Снимка: Getty Images
Третият път беше много хубаво. Онаниране по европейски стандарт.

Децата се появиха след няколко опита инвитро. Първия път ме попитаха дали искам да добия материала в медицинския комплекс или предпочитам вкъщи на спокойствие. Единственото условие е да го занеса в рамките на 30 минути. Избрах, разбира се, второто. Беше страхотно, защото за първи път бях заставен да онанирам, трябваше да го направя. Знаеха лекарите, знаеха биолозите, знаеха роднините, знаеше жена ми. Беше една оторизирана „тъпанарка".

Отворих любимия си сайт и понеже знаех, че няма как бъдещото дете да прилича на някое от момичетата във филмите, не бях и много придирчив. Като експерт в областта, приключих бързо, уцелих, където трябва, и полетях по стълбите. Имаше огромни задръствания и при всяка изтичаща минута, усещах как милионите софиянци във вътрешния ми джоб умират. Опипвах контейнера през якето си бащински и си казвах - „Дръжте се, деца, още малко...". Влетях на трийстата минута, блъснах с рамо вратата на лабораторията и силно превъзбуден връчих моя дял от инвитрото. По някаква причина този път не ни се получи.

Втория път избрах да го направя в клиниката, за да си спестя препускането, а и да нямам угризения, че съм травмирал децата по паветата на „Цар Борис 3". Преглътнах това как младата сестра изкрещя името ми пред цялата опашка, и закрачих зад нея и контейнера, който демонстративно размахваше в ръка. По пътя ми се извини, че „чикибойната", както я нарекох по-късно, още е в ремонт и ще трябва да го направя в друго помещение. Заведе ме пред вратата на тоалетна, от тези най-малките. Истинския проблем обаче извади от престилката си. Беше пожълтял порнографски вестник. Връчи ми го. Замръзнах. Не бях ползвал този ретрограден метод от около 20 години. По-лесно щеше да се получи, ако си бях останал сред опашката от чакащи. Събрах сили и се пошегувах - „Така няма да стане, ще трябва да помогнете."

Момичето пребледня, после поруменя, затъкна си един трендафил зад ухото и изчезна.

Останахме аз, тоалетната, вестникът и контейнерът. На него с големи букви пишеше името на жена ми. С извинение към нея, но при тази ситуация трябваше да пише поне Джена Джеймисън. Няма да ви допусна в интимния ми микросвят през следващите минути, но бяха дълги и изморителни. По някаква причина и този път не ни се получи.

Третият път беше много хубаво. Онаниране по европейски стандарт. Поканиха ме в чисто новата стая за добиване на материал. Всички изисквания в нея бяха спазени - няколко вида мокри кърпички, няколко вида сухи кърпички, медицинска хартия за застилане на кожения диван, течни сапуни, душ и много видове порно. Дискове с истинско порно, хората мърдат, а не стоят като заковани на набръчкана снимка от вестник. Беше страхотно, чак не ми се тръгваше. Как да не ти се получи детето, че даже и две!

P.S. Някой път ще ви разкажа за истинската причина децата да се появят, а тя се корени единствено в майка им и нейната смелост и сила. Тази смелост за малко я изостави, когато разбрахме, че чакаме трето, но и на тази история ще й дойде времето.

Текстът е публикуван в сайта CHRONICLE.BG

 

Най-четените