Как да създадеш свят? С въображение, нож, лепило, кабели и всичко, което довчера си мислел за непотребно и "за боклука". Това е обяснението на Маги Митева, която, според случая, е дипломирана куклена актриса и режисьор; създател на декорации, декори, лампи и бижута; мисионер на т.нар. клош-арт... или просто създател на пространства.
Когато не изнася представления някъде из Европа, Маги превръща боклуците в изкуство - без кавички и без нищо общо със самоцелния хипстърски стремеж да носиш върху себе си възможно най-много изрезки от "Работническо дело" и ранния "Чук-чук".
Виждали сте нейни творения - най-малкото си спомняте за ангелите пред Паметника на Съветската армия отпреди няколко коледи. Преди това белите създания са живеели върху огромния скицник на Маги, който, освен поле за опитване на нови идеи, се води и неин дом. За разлика от всички мрънкачи, тя е решила да пробва на практика дали "това не става в България". Засега определено й се получава. Без майтап.
Казва се Lumagi и от него всеки може да си купи обеци от часовникови механизми, плетени чорапи с ток, дори мебели, започнали нов живот след откриването им до някоя кофа. Стават чудеса.
Увлечението на Маги по преображението на боклуците датира от студентските години. За първия й етюд в НАТФИЗ трябвало да направи кукли от неща, с които само един клошар би могъл да разполага. Така тръгва, а днес си развинтва въображението както си иска - например съхранява найлоновите торбички за кучешка разходка в дакел от боядисана пластмасова бутилка.
Медиите обичат да й идват на гости, макар Маги да не гледа телевизия, тъй като не харесва позата и "безлюбието", което излъчват лицата от екрана. Фалшът я дразни, дразни я и когато Коледа, най-подаръчният празник в годината, си е само за теб, когато не пресъздаваш магията за някое дете.
За Маги вдъхновението е всичко. Заради това и би затворила всички театри, където се прави "изкуство на заплата". Тя не приема, че може да си се изчерпал и все още да искаш от публиката пари за творчеството си. Не поглежда с едно око и какво правят другите в Мрежата, за нея самото правене на изкуство изключва възможността да повториш себе си или някой дрг.
Сега няма такива проблеми - създава малки светове, които се продават в бурканчета, пълни с розов цвят. Инсталациите й препрограмират пространства. И цялата тази "визуална поезия" идва от боклуците, които се правим, че не забелязваме, подритваме, мачкаме.
И после феята ги докоснала с пръчицата...
