Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мода с часовников механизъм

Изобщо не става дума само за бижута, а за всичко, което съзнанието ви може да роди Снимка: В.Е.
Изобщо не става дума само за бижута, а за всичко, което съзнанието ви може да роди
От сергията в градинката "Кристал" през златния мобифон до стиймпънка - метаморфозите не спират

Колкото и да ги гледате, стрелките няма да помръднат. Тези часовници не са слуги на времето - единственото общо е изровено от спомените за Викторианската епоха в Англия. С тях може да сверите модното течение на стиймпънка, което набира все повече верни фенове у нас.

Заслугата е на ювелира Петър Арбов - Пепи, който първи запрята ръкави заради тези странни механизирани бижута и аксесоари. "Знаеш ли, че на това му се вика стиймпънк", разкрил му един приятел преди четири години, виждайки първите попадения на Арбов.

Последвало задължителното търсене в Google - и на екрана изскочила цяла нова вселена. Стиймпънкът се оказва истински моден нашественик - минава през пръстени и колиета, дрехи и обувки, шапки и очила. По-верните последователи го пренасят върху мебелите - и даже върху автомобилите си.

Петър Арбов също е тотално завладян, въпреки че е видял почти всичко в този занаят - от уличен търговец в центъра на София, когато комунизмът е на последни издихания, до апогея на мутробарока като ювелир в шикозно студио за скъпоценности.

Двете крайности Пепи редува с живот извън България, където пробва най-различни стилове и поприща, включително такива, които нямат нищо общо с изкуството. Сега е пуснал котва при стиймпънка, защото отприщва въображението и позволява куп интерпретации. Дава и съвет от кухнята: „Важното е нещата да не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед".

Колелцата се въртят

Преди четири години стиймпънкът, разкрачен между добре забравеното старо и творческата фантазия, е рисково начинание в България. На Острова и отвъд Атлантика обаче стилът бележи такъв фурор, че скоро Арбов очаква модната индустрия там да го разстели за масова употреба. Както Боб Марли или Sex Pistols, които надали са мечтали да греят навсякъде.

Тук тази опасност не е толкова надвиснала, а и предстои новото издание на Sofia Steampunk Fest на 8 и 9 март. Мястото на събитието още се пази в тайна, защото амбицията е домакин да бъде нов столичен бар, издържан изцяло в духа на зъбчатките, колелата, метала и кожите.

Добър знак е и фактът, че най-различни хора купуват аксесоари, дрехи и всякакви вещи в тази гама. Готик общността по подразбиране пасва на стиймпънка, а Пепи прави всичко възможно да утвърди този стил: „Трябва да рискуваш, за да вървиш напред, а не да се жалваш и да стоиш под похлупак. Нещата се случваш много лесно, по-лесно, отколкото очакваш".

Думите му се доказват от няколко успешни включвания по изложения и фестивали в Италия, Великобритания и Швейцария, както и двете помощнички в ателието. „Правим всякакви щуротии - бижута, дрехи, музикални инструменти. През 2010 г. изобщо не бях чувал за стиймпънк. Всичко стана случайно - шанс, късмет, стечение на обстоятелствата", връща той историята в самото й начало.

„Започнах да търся хора и направихме една изложба. Тогава беше много трудно", продължава творецът. Колелцата в машината обаче се задвижат - намесват се дизайнери, музиканти, художници - и така стиймпънкът се оказва доста развит у нас в сравнение с други европейски държави.

Чиракът, който стана калфа

За 25 години в бранша Пепи се е докоснал до всякакви материи и стилове с изключение на пипкавите филиграни, наподобяващи „плетени" дантели от метални нишки. Баща му е художник в комунистическия монополист „Златарска промишленост", където бъдещият ювелир попива първи знания от старите майстори.

Още в гимназията, по-точно през 1987 г., търговският му нюх го отвежда в градинката „Кристал" и подлеза на ЦУМ, където самоукият бижутер продава свои изработки от неблагороден метал: „Тогава имаше истински глад, защото хората нямаше откъде да си купят такива неща. Изкарвах добри пари и беше голям купон".

Следва „златната треска", както Арбов описва първите години на прехода. Тогава жълтият метал, символ на богатство и власт, се измерва не с красота, а с тежест. Пепи се намира на другия полюс - в магазин за скъпоценни бижута от злато, брилянти и изумруди с притеснително известни клиенти и високи цени.

Спомня си пръчка за златен мобифон - нали се сещате колко големи бяха. „С радост избягах от златото. Не харесвам този материал и хората, които се въртят около него. Затова пък на битака се чувствам като жената в мола", казва авторът в типичния му шеговит стил.

Преди стиймпънка той прави пробив с продажбата на мънистата, от които всеки можеше да си измайстори гердан, гривна или обеци. „Магазините за мъниста бяха голям бум, но след това се оказаха навсякъде. Дори се опитахме да направим конкурс за най-грозен гердан, но просто не намерихме", изрежда той.

Убеден е, че един творец не бива да допуска да стои на едно място - и да превърта едни и същи хрумвания. Има си галерия, две деца, фенове и много приятели, но се цели в Европа, защото „тук достигаш едно ниво и повече не можеш да го надскочиш": Дори да си най-добрият - има таван.

Това е най-вече въпрос на лично усещане и смелост. Петър Арбов е човек, който оправдава максимата, че рискът печели. В случая - това е мода с часовников механизъм. Кой знае? Може да избухне още през пролетта.

 

Най-четените