Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Знам какво направи миналото лято

Дали е заради слънцето или е заради дългите дни и нощи, но лятото просто те приканва да пуснеш всички дяволи навън и да се веселиш като вещица на сборище Снимка: Getty Images
Дали е заради слънцето или е заради дългите дни и нощи, но лятото просто те приканва да пуснеш всички дяволи навън и да се веселиш като вещица на сборище
Знам какво направи миналото лято Снимка: Getty Images
Знам какво направи миналото лято Снимка: Getty Images
Знам какво направи миналото лято Снимка: Getty Images
Знам какво направи миналото лято Снимка: Getty Images

Краят на всяко лято бележи финала на една епоха. Или поне за мен беше така преди години. В много случаи финалът на лятото е епохата, която не искаш да си спомняш, дори се надяваш и другите хора предвидливо да са я забравили.

Първото ми море сама беше лятото, в което навърших 15 години. Толкова бях горда със себе си. Аз и най-добрата ми приятелка вършеехме плажа на Созопол, пробвахме нощно къпане, посрещнахме изгрева, бягахме с викове от голям скакалец, сами разпределяхме финансите си за цели 10 дни. Пари не ни останаха.

Тя носеше любимите си светлосини панталони до коляното и някаква нелепа риза, а аз най-грозната пола на света. Беше велико!

Финалът на онази епоха, когато бяхме на 15, завърши с нейното заминаване за Канада и много други лета. Понякога ги посрещахме заедно, понякога не. Имахме много лета, срамни, смешни. Наскоро се сетихме за първото ни море заедно. Нямаме много снимки от там, или поне аз не ги пазя. Припомняхме си случки, някои моменти ни се губеха, а за други не бяхме на едно мнение.

Спорехме за модела на колата, с която сме отишли и ужасния автобус, който ни прибра в София в 5 сутринта, където седяхме на най-неудобните места, поради простата причина, че тези, изписани на билетите ни, просто не съществуваха. Спорихме за имената на трите момчета, които срещнахме дни преди да си заминем (опитахме се да ги намерим във Facebook - безрезултатно), както и за причината да загубим оригиналната шапка на Шумахер и наказанието, което изтърпяхме от собственика й.

Да, той все още не ни говори. Но бяхме на мнение за едно - трябва да го направим пак. Няма да е същото, но едно е сигурно - със сигурност ще го помним по-добре.

Защото с навлизането на модерните технологии, смартфоните, таблетите и прочутият Facebook, твоите и моите срамни, диви и изобщо всякакви моменти трудно ще останат скрити.

Като тази история

Преди няколко лета мои приятели отидоха заедно на море. За първи път в подобна конфигурация. Когато се прибраха, открито заявиха, че повече няма да правят така. Попитани „защо", те отговориха просто.

Част от вечерите им са обгърнати в приятно замаяна мъгла, но резултатът ясен: един загубен чифт чисто нови сандали, безследно изчезнала чанта и един приятно подпийнал германец в едната стая. Снимките от събитията бяха като финалните надписи на "Последният ергенски запой" и за мен не беше чудно, че втора подобна екскурзия нямаше да има.

Това лято с моята най-добра приятелка отново си припомняхме добрите моменти от "нашите младини", както обичаме да ги наричаме, но по Skype, не на живо.

Друго любимо наше лято беше преди много, много години, когато тя за пореден път заминаваше за Канада, затова лятото беше един много важен сезон и всяка негова секунда трябва да бъде оползотворена.

Преди да отидем на море, двете преминахме през вилата на наш приятел. Партито беше шумно, а къщата - голяма. Може би заради това, към 3 през нощта, тя се появи при мен, куцукайки, и ми каза, че си е счупила пръста на крака, докато е гонила нещо из тъмния двор.

Отложихме морето със седмица, лекувахме пръста в Пирогов, и макар тогава да не ни беше смешно, сега си припомняме този срамен момент през смях и сълзи.

Не, аз не съм имала буйно тинейджърство

Не, не съм разхайтена, дива госпожица, която обича да си вее русата коса по безкрайни партита. Даже съм скучна. Вече предпочитам да почивам, наистина да почивам, пред това да излизам. Готиното ми прекарване е още по-готино, ако гледам нов (пълен) сезон на любимия ми сериал, или почна нова книга, а ако има кино и нещо италианско за хапване, още по-добре.

И все пак, всички тези любими мои случки сякаш ме застигат и мога да се хваля и да се забавлявам с тях на финала на всяко лято.

Дали е заради слънцето или е заради дългите дни и нощи, но лятото просто те приканва да пуснеш всички дяволи навън и да се веселиш като вещица на сборище. Веднъж в годината е все пак.

А с възрастта времето, в което можеш да правиш щуротии, става все по-кратко. Затова моят съвет към вас е да го използвате мъдро и да правите само онези дивотии, които са ви най-на сърце. Защото поговорката на верния летен купонджия гласи, че каквото и да правиш през лятото, то си остава само за лятото.

 

Най-четените