Лора Ашмор и Дженифър Уилямс са сестри. Но извън това отношенията им са доста по-сложни.
Когато г-жа Ашмор и съпругът й Лий научават преди няколко години, че не могат да имат деца, се намесва г-жа Уилямс, която предлага да забременее от донор на сперма от името на двойката, след което да роди детето. Малката Малъри е родена през септември 2007 г. и е осиновена от г-жа Ашмор и нейния съпруг.
След това обаче сестрите започват да спорят: къде да бъде малкото момиче в семейното родословно дърво? "От медицинска гледна точка аз съм нейна майка," заявява Уилямс. "Но същевременно съм и нейна леля."
Вече има твърде много алтернативни понятия за семейни отношения
Много семейства се борят с подобни въпроси, тъй като съвременните родословни дървета започват да изглеждат като абсолютно заплетена джунгла. Специалистите по генеалогия отдавна дефинират семейните отношения на база кръвна връзка или брак. Но когато структурата на семействата се променя, с нея еволюира и възприятието кой получава разклонение в семейното родословно дърво.
Някои семейства вече разделят семейното си родословие на две отделни истории: генетична и емоционална. А някои училища, където графиката на семейната история традиционно е била учебен проект, вече изцяло прескачат тази област.
Адриана Мърфи, преподавател по социални науки на седмокласници в училището "Грийн Акърс" в Роквил, Мериленд, споделя, че е помолила вместо това учениците да разкажат аспект от семейната им история. А в училището "Ривърдейл" в Бронкс съветникът Кей Си Коен коментира, че семейното родословно дърво е тема единствено в часовете по чужди езици, където учениците могат да се упражняват да казват "брат" или "сестра" на френски и испански. "Трябва да бъдем готови да водим този разговор за сурогатните майки, донорите на сперма и родителите от същия пол, ако преподаваме родословните дървета в клас," обобщава Коен.
Еднополовите бракове и съжителствата без брак създават още предизвикателства
В последните шест години според официално преброяване в САЩ има повече домакинства без брак, отколкото официално женени такива. И все повече двойки от същия пол имат деца чрез сурогатни майки и донори на сперма, или чрез осиновяване.
Една от най-големите американски банки за сперма - California Cryobank, твърди, че около една трета от клиентите им през 2009 г. са били двойки лесбийки, в сравнение с дял от 7 процента преди десет години. Дори свидетелствата за раждане се променят.
Нови въпроси се въвеждат в стандартния въпросник за попълване на акта за раждане, включително за това какъв тип репродуктивна технология е използвана, твърди американският Национален център за здравна статистика, част от Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ.
Родословното дърво обаче е нещо повече от чисто интелектуално упражнение. Има медицински и юридически отражения на това, особено когато става дума за смърт и наследяване. Семействата, по думите на председателката на Американската асоциация на генеалогичните експерти Мелинда Бърн, се вълнуват основно кой наследява имуществото, когато почине биологичен роднина.
Уилямс и нейната сестра обаче имат съвсем други проблеми, които да решават. Уилямс, която има партньорка лесбийка, са имали биологично дете на име Джеймисън, понастоящем на 6-годишна възраст, също заченато чрез донор на сперма.
И сега сестрите се чудят как да описват връзката между Малъри и Джеймисън, които са не само биологически полубрат и полусестра, но и братовчеди. И къде в схемата се вместват и донорите на сперма?
След месеци на спорове, те достигат до окончателно решение: "Малъри е моя дъщеря, а Дженифър е нейна леля," казва 38-годишната Ашмор, която живее близо до дома на сестра си край Минеаполис. У дома Джеймисън понякога пък говори за Малъри като за своя сестра. Но в училище по думите на 40-годишната Уилямс, "тя е негова братовчедка." А донорите по общо тяхно съгласие просто нямат място в семейното родословие.
За децата е сериозен проблем да разясняват в подробности как са заченати
За някои деца необходимостта да обясняват структурата на родословното си дърво може да бъде доста разстройващо психиката изживяване. "Това може да накара децата да страдат по неочаквани начини," казва Пеги Гилеспи, основател на консултантска група за семейно обучение на иче Family Diversity Projects.
В гимназията "Грийн Акърс" миналата година, по думите на г-жа Мърфи, две деца в детската градина са си играели навън, когато дете на самотна майка, е казало на съученик, че има по-голяма сестра. "Не можеш да имаш по-голяма сестра; ти нямаш баща," е бил отговорът на момичето. Момчето възразило, заявявайки, че познава донора на сперма, който има дъщеря.
Сю Стювър Бател и Боб Бател от Кас Сити, Мичиган, скоро ще имат четири деца. Най-голямото от тях - 8-годишната Ади, е заченато по естествен път; 5-годишната Дори е зачената чрез донор на сперма. Семейството също така осиновява две момчета, още бебета.
"Всичките четири наши деца са стопроцентово в нашето родословно дърво," казва г-жа Бател. "Генетичната връзка никога не е била от значение." Бател естествено разбират, че децата им може да имат въпроси. Така че са подготвили два комплекта книги за бебета: едната описва живота със семейство Бател, другата е за биологичните родители на всяко от децата. Децата могат да избират сами коя информация желаят да споделят с другите.
Бател и съпругът й също така са спорили дали да включат и другите деца, родени чрез техния донор на сперма. В крайна сметка тези деца биха били биологични полу-братя и полу-сестри на Дори. Крайното им решение е, че "те са не полубратя и полусестри, а донорски братя и сестри," обобщава Бател. "Уважаваме ги, но те не са част от нашето семейство."
Може би е време да се преосмислят въобще принципите на генеалогията
Жанет Лофас, основател на фондацията Stepfamily, която предлага семейни консултации в Ню Йорк, замества родословното дърво с мрежа от кръгове (за жените) и квадрати (за мъжете) с прекъснати и непрекъснати линии, чрез които отличава роднините по брачна и по кръвна линия. Освен тях, в тази мрежа могат да бъдат включвани и детегледачки - или пък съжителстващи любовници, но без свързващи линии. "Това е степента на сложност, в която се налага да мислим," коментира Лофас.
Роб Оукън, 61-годишен редактор на списание от Масачузетс, се съгласява да бъде донор на сперма за двойка лесбийки преди 16 години. Оукън вече има две биологични деца от дългогодишна партньорка - и две доведени деца от настоящата си съпруга.
Той не желае да участва в отглеждането на децата, родени от неговата дарена сперма, но все пак иска те да знаят кой е биологичният им баща. Двойката Патриша Коугът и Лин Далборг се съгласяват на това условие и г-ца Коугът ражда децата си Лусина и Натаниъл.
След това Далборг осиновява и двете деца. "Освен семейното родословие съществува и ежедневна структура на семейството," казва Коугът. Тя описва семейството си като "тройно родословие", което включва нея, партньорката й и г-н Оукън.
Въпреки това, за голям период от време г-н Оукън се чувства неловко заради тази връзка, предимно защото майка му не я е одобрявала. Чак след смъртта й през 2004-а той се замисля дали да не включи децата в своето родословно дърво. Сега той твърди, че не прави разлика между биологичните и доведените си деца.
Проблемът с неуточнените семейни отношения засега остава в бъдещето.
Засега Уилямс и сестра й казват, че са щастливи, че Мелъри и Джеймисън имат специална семейна връзка. Какво ще стане обаче, ако един ден двете деца пожелаят да бъдат записани като брат и сестра в родословното дърво? "Мисля, че нямам нищо против," колебливо отговаря госпожица Ашмър, след което допълва "Но ще трябва да обмислим този въпрос".
