Във времена, в които хората си сменят пола и настояват, че това трябва да ни се харесва, за най-голям грях на Нестор Йевтич у нас бе приет този, че е сменил името си на Нестор Ел Маестро.
Прикрил сръбското у себе си и с кокни акцент, странната птица кацна у нас в началото на юни 2018-а на гърба на шампионски сезон със словашкия Спартак Търнава.
Как и кой подшушна на Гриша Ганчев да вземе младия треньор в ЦСКА остава загадка и до днес - може би последният ден, в който Ел Маестро се води официално начело на "червените".
Твърди се, че 35-годишният специалист вече си стяга багажа, а на негово място идва Любослав Пенев.
Завръщането на Ел Голеадор на "Българска армия" би следвало да е прекрасна новина за всеки истински цесекар, но в случая не е така.
Или поне не е времето за треньорски смени. В началото на февруари - по средата на сезон, в който макар и да не убеди с представянето си, че заслужава титлата, ЦСКА все още е в битката за нея и е на четвъртфинал за Купата на България срещу Лудогорец, който толкова години се опитва да гътне от трона.
"6 точки от върха и гостуване в Разград за Купата. Забравете!", биха казали скептиците, но фактите са такива, каквито са и ЦСКА все още е в кюпа за разпределението на трофеите.
Само че ще продължи да ги преследва с друг...
Не ни разбирайте погрешно. При други обстоятелства дискусията "Ел Маестро или Пенев" би била смехотворна, но днес е ясен признак за управленската несъстоятелност на "Армията".
Нека пак да е Пенев, но защо сега?
Добър, лош - сърбинът заслужаваше да му бъде даден шанс да изпълни ангажиментите, които е поел. Той направи две подготовки и лятна селекция (зимната е доста смътна) и се опитваше да наложи свой модел, който не беше толкова безнадежден, колкото се опитват да го изкарат някои. Но сякаш мисията на Ел Маестро беше безнадеждна още от онзи слънчев юнски ден, в който застана в залата за пресконференции на "Армията".
С изключение на еуфорията около завръщането в евротурнирите и няколкото добри мача на "червените" в Лига Европа, остава чувството, че Нестор така и не беше приет за свой в Борисовата градина.
Все го одумваха за нещо, все се недоволстваше за нещо - било играта, било ризата му...
Малцина цесекари скачаха "на първа" и когато съперниците нападаха треньора за смененото име и за това, че се бил отметнал от родината си, което беше още един знак, че Ел Маестро няма да влезе под кожата на феновете.
Но наставникът работеше усърдно, гореше край тъча, стремеше се да брани интересите на клуба и заслужаваше да довърши сезона.
Десетина дни преди подновяването на първенството обаче решиха и го изгориха на червената клада.
За това, че е сменил името си и се е отметнал от родината ли? Май няма друго обяснение.
