Православната църква почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена - ден, в който по традиция нестинарите нагазват и танцуват в жаравата. Празникът от идва от император Константин, издал историческия Милански едикт, и на неговата майка Елена. През 313 г. владетелят въвежда християнството като официална религия във Византия.
Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли" в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол.
Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Вярва се, че „Елена и Костадин носят градушката в чувал". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои села и градове в Странджа.
Според традицията на мегданите предварително се пали клада. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена, а нестинарите танцуват с тях в жаравата.
Днес празнуват всички, които носят имената Елена и Константин, а също така е и Спасовден. На този ден духът на Исус се въздигнал в небесата, след като 40 дни след смъртта си проповядвал сред миряните. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
