Тайната на дългия живот може би всъщност е закодирана в звездите - или поне в Слънцето - ако вярваме на учените, установили, че слънчевата активност в момента на раждането предопределя продължителността на живота.
Въпреки че тези твърдения звучат твърде смело, норвежки учени са изучавали ражданията и смъртните случаи през 160-годишен период, за да установят, че хората, родени по време, когато слънцето е било най-активно, са умирали средно 5 години преди тези, родени, когато активността му е била ниска.
Според тях това се дължи на увеличената ултравиолетова радиация през пиковите периоди, защото тя може да предизвиква увреждане на клетките и ДНК в развиващите се бебета, което да има ефект през целия им живот.
Скорошните пикови периоди на слънчева активност бяха регистрирани през март 2000, юли 1989, декември 1979, ноември 1968 и март 1958 г.
Слънцето е въртяща се топка от плазма, която генерира огромно магнитно поле и преминава през фази на активност, които траят приблизително 11 години. През пиковите периоди области на силна магнитна активност, известни като "слънчеви петна" могат да бъдат наблюдавани по повърхността му.
Ултравиолетовата радиация драстично се увеличава по време на голямата активност на слънчевите петна, като влияе върху атмосферата на Земята.
Водещият автор на изследването Джин Скиервьо от Норвежкия научно-технологичен университет счита, че повишената ултравиолетова радиация би могла да вреди на малките деца.
"Хората, родени в години с висока слънчева активност, имат по-малък шанс да доживеят пълнолетие от тези, родени в години с ниска слънчева активност," казва тя.
"Ултравиолетовата радиация потиска основни молекулярни и клетъчни механизми в ранните етапи на развитие на живите организми и и вариациите в слънчевата активност в ранните етапи на развитие поради това може да влияят на здравословното им състояние и репродукцията."
Учените са разгледали данни за близо 10 000 раждания в Норвегия между 1676 и 1878 година
Те са установили, че продължителността на живота на бебета по време на максимум на слънчевата активност е 5.2 години по-малка от тази на децата, родени при слънчев минимум. Фертилността също е понижена при хората с по-тежко икономическо състояние, а детската смъртност е била по-висока.
Скиервьо счита, че увеличената ултравиолетова светлина би могла да попречи на производството на фолиева киселина (витамин B), необходима за развитието и играеща важна роля за превенцията на сърдечносъдови заболявания и рак.
"Едно от обясненията за връзката между слънчевата активност и детската смъртност е, че тя е свързана с деградация на фолиевата киселина," казва тя.
"Фолиевата киселина е необходима за синтез на ДНК и поддръжка на епигенома и поради това е задължителна за развитието на здрави хора."
Слънчевият цикъл е регистриран от 1749 и Земята в момента се намира в неговия 24-ти период. Въпреки че би трябвало в момента да сме в слънчев максимум, Слънцето всъщност в момента преживява един от най-спокойните периоди в последно време.
Експертите дори считат, че навлизаме в сходна фаза с тази, която се е случила през втората половина на XVII век, когато Слънцето е навлязло в необичайно спокоен период, известен като "минимума на Маундер" или "Малката ледникова епоха", който е довел до рязък спад на температурите.
Други учени обаче са скептични към тези данни
Д-р Хелън Мейсън, която специализира соларна физика в Кеймбридж, коментира: "Циклите са през около 11 години, така че хората периодично ще бъдат засегнати от променящи се нива на ултравиолетова радиация; въпросът далеч не се изчерпва само с момента на раждането, този феномен е вероятно да влияе през целия ви живот.
"Истина е, че когато Слънцето е по-активно, има повече ултравиолетови и гама-лъчи, но това не е единственият ефект. Земята бива бомбардирана от космически лъчи и когато слънчевата активност е висока, има доказателства, че по-силните слънчеви ветрове всъщност може би защитават Земята."
