Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нечестният удар на Обама

Обама може и да иска да превърне тези избори в дуел на Белия дом и Уолстрийт Снимка: Getty Images
Обама може и да иска да превърне тези избори в дуел на Белия дом и Уолстрийт

Това сме го виждали и преди.
Близо 80 години са минали, откакто Франклин Рузвелт заклейми "упорството" и "некомпетентността" на "повелителите на борсите" и "безскрупулните сарафи" в първото си обръщение към населението:

"Лишени от съблазънта на печалбите... те прибягнаха до увещания, умолявайки със сълзи на очи за възстановяване на доверието. Те познават само правилата на егоистичното поколение... Сарафите са избягали от висшите си позиции в храма на нашата цивилизация. Вече можем да възстановим в този храм древната му правда. Степента на възстановяване е в степента, в която прилагаме обществени ценности, по-достойни от чистите финансови печалби."

Трябва да признаем, че реториката на Обама е лишена от библейския размах на Рузвелт. Въпреки това, посланието в последните атаки от Обама към биографията на кандидат-президента Мит Ромни като изпълнителен директор на Bain Capital е по същество идентично.

"Моята представа за дяловите капитали е, че те са създадени с цел да повишават максимално печалбите," обяви американският президент, реагирайки на критики към кампанията му. "Това не винаги ще бъде нещо добро за обществото, бизнеса или служителите... Когато си президент, а не шеф на инвестиционен фонд, работата ти не е просто да повишаваш максимално печалбите. Длъжен си да прецениш как всички в тази страна да имат равен шанс. Работата ти е да мислиш за тези служители, които ще бъдат уволнени... да мислиш за всички, не само за някои... И именно в тази насока ще върви кампанията."

Така че войната отново е между Белия дом и Уолстрийт, като "Равният шанс" заема мястото на "Новия курс" (New Deal, както е известна икономическата програма на Рузвелт, благодарение на която изправя страната след Голямата депресия - бел.р.)

Разбираемо е защо кампанията на Обама е направила този избор. Гласоподавателите на демократите са бесни на банкерите. Републиканците изпадат в гърч, когато се налага да защитават Уолстрийт. Нищо чудно.

Първо повелителите на вселената от JPMorgan Chase - хората, които би трябвало да знаят как се управляват рискове - се оказва, че са изгубили повече от $2 млрд. в търговия на свръхрискови деривати, организирана от човек в Лондон, известен с псевдонима "Китът".

След това първоначалното публично предлагане (IPO) на Facebook се разкрива, че е било първоначално публично предлагане за тесен кръг информирани - те са били осведомени предварително за най-новите и не твърде впечатляващи приходи на социалната мрежа.

Надали тогава е изненадващо, че друг бичуващ Уолстрийт - Пол Кругман, е на ръба да избухне в справедливо негодувание.

Само че има само три малки проблема и пред Обама, и пред Кругман. Първо, това не е Франция. Заяждането с финансистите свърши добра работа на Франсоа Оланд в изборите там, но същата тактика кара дори някои демократи в САЩ да се чувстват неудобно (например кметът на Нюарк, Ню Джърси - Кори Букър, или бившият конгресмен Харълд Форд-младши, или бившият "цар на автомобилите" Стив Ратнър).

Второ, Обама наближава края на първия си мандат като президент, за разлика от Рузвелт през 1933-а, който тепърва е навлизал във властта. Той и неговата партия вече са прокарали огромни финансови регулации в лицето на 2319-страничния Wall Street Reform and Consumer Protection Act (известен накратко като закона "Дод-Франк").

И знаете ли какво? Тези регулации не струват. Въпреки че изискват от регулаторните органи да създадат 243 нови закона, да извършат 67 проучвания (за да видят дали законите са наистина необходими), и да подготвят 22 периодични доклада, те някак успяват да пропуснат истинските причини за кризата. Маса от неясни, противоречащи си заплетени каузи, единственият резултат от тези регулации ще е осигуряване на още работни места за адвокати, консултиращи корпоративните отдели по съответствие със законодателството.

Трето, вместо да връща Америка в правия път към възстановяване на икономиката, "Равният шанс" на Обама я запраща във фискалната пропаст. Миналата седмица службата по бюджет към Конгреса разпространи рязко предупреждение, че ако Вашингтон допусне изтичане на въведените от Буш данъчни отстъпки и въведе досега планираните икономии на разходите (с кодово име "секвестиране"), икономиката на САЩ ще се свие с 1.3% за първата половина на 2013 г.

И причината за всичко това е, че Обама цинично отхвърли крайно разумните препоръки от комисията Симпсън-Боулс - понижаване на публичните разходи с $200 млрд., повишаване чрез данъчна реформа на данъчните приходи със $100 млрд., контрол на разходите за здравни грижи, понижения на субсидиите и промени в системата за социално осигуряване.

Сигурно звучи шокиращо, но преди Мит Ромни да навлезе в политиката, той е стартирал и успешно е ръководил частен инвестиционен фонд. И той е вкарвал в правия път губещи средства компании, донякъде и чрез уволняване на излишните служители. Преди Барак Обама да навлезе в политиката, е бил обществен организатор, а впоследствие адвокат. Фирмата, където той е работил през 90-те години, е специализирала в дела за граждански права и икономическо развитие на градски райони. Ако посетите Чикаго, можете да видите с очите си какви резултати е постигнала тя.

Обама може и да иска да превърне тези избори в дуел на Белия дом и Уолстрийт. Но ако става въпрос за избор между Харварската школа по бизнес и Харвардската школа по право, повечето американци основателно биха предпочели магистърската степен по бизнес-администрация пред докторската титла на един юрист. Единствените работни места, които адвокатите някога създават, са за други адвокати. Ако се съмнявате в това, очевидно просто не сте чели закона "Дод-Франк".

 

Най-четените