«апознай се с уикипедианците | webcafe.bg
Mobilecafe

«апознай се с уикипедианците

“одор  овачев
16.05.2015, 01:19 (обновена 28.05.2015, 07:29)

4 от 6 снимки Ќазад Ќапред

уикипеди€

—рещата на български уикипедианци с основател€ на ”икипеди€ ƒжими ”ейлс през 2009 г.

Ќ€ма измъкване от ”икипеди€ в съвременната онлайн среда.

¬ъпреки пропуските и грешките вътре, въпреки спорните въпроси около не€, т€ продължава да излиза на челни места в търсачките и да ни учи на нови неща. Ѕез не€ отдавна не бихме могли да си представим своето онлайн съществуване, независимо доколко сме на€сно с начина й на работа.

јко не друго, поне толкова знаем: съдържанието в свободната енциклопеди€ се създава безвъзмездно от доброволци и всеки може да пише в не€. Ќо кой реално го прави? » кои са тези хора, благодарение на които четем ”икипеди€ и на български?

ќказва се, че за тоновете информаци€ в bg.wikipedia.org се грижи едно отворено, динамично и отдадено уики общество - което посто€нно си търси нови членове.

ј какво е да допринас€ш за една такава отворена система разказват двама от активните й редактори, ¬ас€ јтанасова и ѕетър √алев. ¬ас€ работи в ЅјЌ, информатик е по образование, изучавала е и маркетинг, а с ”икипеди€ се занимава от 2006 г. ѕетър работи в областта на медийни€ мониторинг, но не крие афинитета си към доброволческата дейност в различни сфери. «аедно с още десетки, стотици потребители те допринас€т малко или много за обогат€ването на българската верси€ на ”икипеди€.

¬ момента за Ѕ√ ”икипеди€ се грижат около 50 много активни редактори (с минимум сто редакции по енциклопеди€та на месец, независимо от какъв тип) и още около 200 редовни с поне пет редакции месечен принос.

“е се бор€т до кра€ на тази година да направ€т българските страници в ”икипеди€ общо 200†000.

ѕон€тието Дредактор" използват поради липса на по-точно определение (по-точен превод на английски€ editor), но си зна€т, че в —вободната енциклопеди€ то има различно значение. Д–едакторът в ”икипеди€ е по-скоро онзи, който доизмътва чуждите пиленца", смее се ¬ас€.

–едакторите са равнопоставени помежду си, печел€т си уважение спр€мо сво€та активност и заслуги и редовно обмен€т мнени€ в съответната секци€ на сайта.

ћалцината, които са малко по-равнопоставени от останалите, са администраторите - те разполагат с повече инструменти за управление на съдържанието, могат да три€т или защитават определени статии, да блокират злоупотреб€ващи потребители. “е обаче прилагат тези си правомощи€ само когато са сигурни, че биха получили подкрепа от останалата редакторска общност, ко€то им е гласувала доверието си.

¬ас€ е сред екипа от администратори, но нейната дейност далеч, далеч не се изчерпва с безкрайните нощи пред компютъра, в които допълва и обогат€ва българската ”икипеди€. ќсвен да пише в 2 през нощта стати€ за полски логик или за филипински€ вулкан “аал, т€ може да бъде забел€зана да ходи на световни семинари и сбирки на уики общността, да движи партньорствата с държавните архиви и с други институции, да води университетски курсове на тема ”икипеди€ и да набира нови редактори-доброволци, способни да допринесат с нещо за каузата.

ѕоредни€т такъв курс вече започна в ”Ќ»Ѕ»“ със студентите на гл. ас. ѕламена ѕетрова, ко€то е преподавател, юрист и чест консултант на българските уикипедианци по правни въпроси.

ѕетър √алев от сво€ страна е сред българите, които освен за българоезичната допринас€т и за статиите, свързани с Ѕългари€ в англоезичната верси€ на енциклопеди€та. √алев без колебание отсича, че ако му предложат пари, за да пише статии за енциклопеди€та, веднага би престанал да се занимава с не€.

Дѕрав€ го защото ми е кеф и ми е кеф, защото го прав€ без н€каква причина, без н€какъв външен стимул". —ега си е поставил поредното предизвикателство - 100 поредни дни, в които пише по една нова уики стати€. ѕървите две статии са факт: за датската геофизичка »нге Ћеман и за български€ карикатурист ’ристо  омарницки.

—ъществуват и още доста начини, с които всеки може да допринесе в bg.wikipedia.org, отделно от писането и редактирането на статии.

Д»маме един колега, —пасимир ѕилев, който ходи в ƒържавни€ архив и дигитализира архивни документи и снимки", радва се ¬ас€, но веднага уточн€ва, че всеки активист тр€бва да е на€сно с основни неща, като например стриктната политика на ”икипеди€ по защита на авторските права.

«аради не€ не можеш просто да препишеш ц€л труд от книга/учебник/друга енциклопеди€ и така да създадеш страница - необходимо е да представиш основната информаци€ със свои думи и да обозначаваш източниците, когато цитираш. јвторските права на снимките също са посто€нен казус и незачитането им е сред най-често допусканите грешки от новаците, решили да допринас€т със съдържание.

¬еднъж усвоили основните принципи обаче, редакторите могат да бъдат неверо€тно полезни за ц€лото българско интернет пространство.

»менно повече качествени редактори са нужни, за да се развие още българската верси€ на сайта. Ќужни са и повече публични институции, които да осъзна€т, че могат да бъдат много полезни на всички, ако си сътудничат с ”икипеди€ и отдават част от ресурсите си. ¬ас€ мечтае за момент, в който вс€ка обществена институци€ ще е открила сво€ начин да бъде полезна на ”икипеди€, а по този начин - и на обществото.

“ук ѕламена веднага дава примера с Ѕразили€, където общините и държавните институции са задължени да публикуват под свободен лиценз данни, получени чрез изразходване на публични средства.

«а неуредиците ѕетър и ¬ас€ могат да говор€т дълго, но те не ги притесн€ват. “ова, че ”икипеди€ е отворена и може да се редактира от всички, означава, че винаги ще бъде съпътствана и от проблеми.

—ред активните редактори на ”икипеди€ често възникват дискусии относно съществуването и съдържанието на дадени страници и относно купищата неща, които са свързани с поддържането на сайта и н€мат еднозначни отговори. ¬одещото им правило е подобни спорове да се решават с консенсус, претегл€йки различни аргументи и авторитетни източници. —тига се обаче и до гласуването като начин за †вземане на решени€. ј между самите редактори също н€ма как да не се по€в€ват проблеми, н€ма как и да не се срещат хора, които прокарват лично свои разбирани€ в статиите.

¬се пак тези случаи са редки. Дјко има един на всеки 50, които го прав€т, това е нормално", спокойна е ¬ас€.

» т€, и ѕетър виждат онлайн енциклопеди€та като доказателство за по-гол€мата сила на доброто и на градивното - в едно пространство, което сравнително лесно може да бъде съсипано, позитивните сили наддел€ват.

√ледайки ги отстрани, човек може даже да им завиди, задето прав€т нещо полезно и го прав€т с удоволствие.

Ќо освен да гледа отстрани, всеки може да направи избора и сам да се включи. «ащото, както казва ¬ас€, всеки човек е уикипедианец до доказване на противното.

Oще: wikipedia  авторски права  вас€ атанасова  държавни архиви  енциклопеди€  запознай се  зоопарк  институции  онлайн  партньорство  петър галев  пламена петрова  принос  проект  редактор  ресурси  свободен код  стати€  страница  уикипедианци  уикипеди€  унибит 


ќще от Web

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта три€т коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

–егистриран на: 06.04.2014, 22:35

2 тъп | 16.05.201515:48

bg. wiki??? ко??? не!!! т€ и англицката се издиша, поне по въпроси от мо€та област. та като го екстраполирнем, начи и в другите не е цвете. ползвам € редовно, но с огромно критично внимание! ”дивителна ”дивителна ”дивителна
   

оценка

+0 -1

–егистриран на: 27.02.2012, 11:18

1 IRCPoliceman | 16.05.201509:35

» аз пиша в ”икипеди€ от време на време, по малко и нередовно! ќсновни€т ми принос е в областта на музиката и оръжи€та...на българската страница за Ѕерета стои снимка на мо€ вече бивш пистолет!
   

оценка

+1 -0