Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не на яденето три пъти на ден

Не се хранете, когато е "време за ядене", а когато изпитвате глад Снимка: Getty images
Не се хранете, когато е "време за ядене", а когато изпитвате глад

Храненето е нещо добро, похапването извън времето за храна - лошо. Закуската е най-важното хранене през деня, а ако вечеряте със семейството си, ще запазите момичешката си фигура и децата ви ще бъдат по-щастливи. А обедната почивка ви прави по-успешни в работата ви.

Сега забравете всичко, което прочетохте дотук!

Защото, както се оказва, концепцията за трите класически хранения на ден няма практически нищо общо с реалните ви метаболитни нужди.

И нашето догматично придържане към закуска, обяд и вечеря всъщност, както изглежда, дори ни разболява.

Историкът Абигейл Каръл, автор на книгата "Ядене три пъти на ден: изобретение на американската култура", обяснява, че графикът на хранене по три пъти на ден датира още от Средновековието в Европа.

Когато европейските заселници пристигнали в Америка, те пренесли и навиците си за хранене: леко ястие - примерно студена каша и репички - сутрин, по-тежко, готвено ястие по обяд, и трето ястие, подобно на първото, по-късно през деня.

Заселниците обаче наблюдавали как графикът за хранене на местните племена не е толкова строг - обемът и времето на хранене при тях са варирали според сезоните.

Понякога, когато храната е била оскъдна, те дори пропускали хранене.

Европейците възприели това като "доказателство, че диваците са нецивилизовани", обяснява Каръл.

"Цивилизованите хора се хранят възпитано и разграничават консумацията си, по този начин отличавайки се от животинското царство, където пашата е норма", мислели те. (Европейците толкова са се заинтересували от моделите на хранене на племената, отбелязва Каръл, че всъщност са наблюдавали индианци да се хранят "като форма на забавление").

Трите хранения на ден, които заселниците донесли в Америка, постепенно еволюирали според американския начин на живот.

Когато хората станали по-заможни, те добавили месото към закуската и вечерята.

След индустриалната революция, когато хората започнали да работят далеч от дома, обедното хранене станало по-неангажиращо, а готвеното ястие се изместило в края на деня, когато работниците се връщали у дома.

Единственото, което не се променило, било общото количество храна, която хората консумирали - независимо от факта, че те като цяло изоставили активния начин на живот във фермите в полза на уседналия в градовете и предградията.

"Хората все така продължавали да ядат гигантски "фермерски" закуски", казва Каръл. Скоро обаче лекарите констатирали, че все повече от пациентите им страдат от лошо храносмилане.

В опит да овладеят поглъщането на калории, нутриционистите започнали да съветват хората да консумират по-лека закуска.

Хората от маркетинга, естествено, се възползвали от отворилата се възможност. През 1897-ма братята Уил Кийт Келог и Джон Харви Келог представили корнфлейкса като здравословна алтернатива на тежките закуски. (Двамата имали по-подмолни мотиви: те са се стремяли да наложат вегетарианската диета, тъй като тя е била част от вярата им като членове на църквата на адвентистите от седмия ден).

Корнфлейксът се превърнал в хит, а в следващите години и десетилетия, закуската станала синоним на здравословна храна.

Асоциациите на производителите на плодове на свой ред се възползвали от възможността да рекламират сокове, които, както твърдели рекламните кампании, преливали от новооткритото нещо, наречено витамини.

Производителите на храни за закуска предупреждавали за опасностите от пропускане на "най-важното хранене през деня".

Същите тези и аргументи се прилагат и сега.

Има само един проблем: науката показва, че когато става въпрос за поддържане на метаболизма - няма никаква разлика дали всъщност закусвате или не.

Изследване от 2014 година на университета в Бат показва, че ефектът от закуската върху метаболизма на участниците е практически нулев. (Закусващите изгарят повече калории от онези, които прескачат закуската, но нетното потребление на калории остава същото).

Сходно изследване на университета в Алабама на хора, които се опитват да спазват диета, установява, че закуската - и съответно прескачането й, не води до никаква разлика по отношение на свалянето на килограми.

Но закуската не е единственото маловажно хранене от гледна точка на метаболизма.

Всъщност, изглежда, няма никакво значение как и кога снабдявате тялото си с калории.

В изследване от 2010 година, публикувано в изданието British Journal of Nutrition, група доброволци се хранила три пъти дневно, докато другата се хранила 6 пъти дневно. (Общият брой консумирани калории бил идентичен).

Учените не са установили разлики като хормонални нива или тегло между двете групи.

През 2014-та, учени от университета в Уоруик също не откриват разлика в метаболизма на групи жени, които са се хранили два пъти - и съответно пет пъти дневно.

Единственото, което реално подобрява метаболизма, е периодичното пропускане на храненето - същият модел на хранене, счетен от ранните европейски заселници за нецивилизован.

Марк Матсън, невропсихолог в американския Национален институт по въпросите на остаряването, наблюдавал в поредица от експерименти през последните две десетилетия, че мишките, пропускащи хранене, са по-слаби и живеят по-дълго от техните непропускащи ядене събратя.

Матсън, който споделя, че пропуска закуската и обяда през повечето дни, отстоява теорията, че лишаването от калории действа като умерен стрес, който спомага на клетките да изграждат защити - предпазвайки се от увреждане от стареене, вредни вещества в околната среда и други заплахи.

Други изследвания показват, че периодичното пропускане на ядене може също да предотврати сърдечни заболявания.

Означава ли това, че би трябвало да пропускате хранения и периодично да постите?

Бихте могли да опитате. Кристофър Окнър, експерт по отслабване и хранене в болницата "Маунт Синай" в Ню Йорк, отбелязва, че няма универсално решение, подходящо за всички: за някои хора е по-полезно да консумират всичките си калории наведнъж; други предпочитат да ги разделят на порции, които да консумират по-начесто.

Вместо да се вълнувате за обемите и честотата на храненията, Окнър препоръчва нещо по-просто: не се хранете, когато е "време за ядене"; хранете се, когато изпитвате глад.

Според него това е ценно и изгубено умение: в индустриализираните общества, където храната е в изобилие, се храним заради социални ориентири "или просто защото нещо ухае приятно".

Ако можем да се научим да обръщаме внимание на тялото си, вместо на средата, според него "това би била най-добрата възможна диета".

 

Най-четените