Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Петя Пандулева: За феминизма, Кардашиан и грешното червило

Първите седем години на един женски блог Снимка: Webcafe.bg
Първите седем години на един женски блог

Запознайте се с Петя, известна в онлайн пространството като PetPanda заради името на блога й - petpandablog.com - и това на профила й в Instagram - petpanda. Петя е като супергерой - през деня е мениджър продажби на един от най-големите сайтове  ОLX, а през нощта е предводител на женската сила с теми като body positivity и защо жената е красива, независимо кой размер е.

Петя е гражданин на света - в буквалния и преносен смисъл на думата. Още на 18 години заминава сама в Америка, където учи висше образование и после работи. След това се мести в Англия, там учи магистратура по маркетинг, ходи на работа и едновременно с това прави стаж за дигитална реклама. Тогава решава, че иска да се занимава с блогърство.

Петя е супергерой и защото се харесва точно такава, каквато е. Тя обича да чува, че е
красива, защото „е много хубаво да чуваш, че си красива, особено от хората, които обичаш", да пише за модерните жени и да ги мотивира, да отрича всякакъв тип стереотипи и да пие розови коктейли. Над два такива нашият разговор започва в една иначе обикновена столична вечер...

Разкажи ни за блога си - какво правиш и представяш в него?

Блогът ми е живо същество, което живее заедно с мен. Създадох го преди 7, почти 8 години, така че той е минал през много промени. Направих го, когато бях в Щатите и живеех там. Вълнувах се от реклама, дигитални тенденции и т.н. След това тези неща се превърнаха в моя професия и вече не ми бяха толкова хоби. Тогава започнах да пиша повече за мода, за реклама, за рекламни кампании в модата, за beauty, за красота...

В момента съм на вълна body positivity и всичко, което кара жените да се чувстват красиви, независимо как изглеждат, независимо дали са размер 0 или размер 30, с къдрава коса или с права коса и така нататък. Тоест, да се чувстваш добре в кожата си, без да гледаш списанията и да се депресираш, че не изглеждаш като човека на корицата.

Блогът еволюира непрекъснато. Не знам каква ще е следващата стъпка, надявам се нещо по-интересно дори от това.

Какво значи да си блогър в България и как се различава това с блогърите по света?

Когато работех в Лондон - в PR агенция, това беше някъде преди 6 години - компаниите там вече развиваха сътрудничеството с блогъри. Имаше такива листи. Например, от нашата компания пращахме памперси на избрани майки-блогъри, всичко беше страшно развито...

В момента, в който се върнах тук и започнах работа, вече бях блогър и пишех за нещата, които ме интересуваха. Никой не беше чувал как тези хора влияят на мнението на потребителя и колко хора ги четат, нито какво реално се случва с блогърското community. И на мен ми беше много интересно как ще се развие всичко.

Аз продължих да пиша и малко по малко тук започна да става като там. Все още не сме на това ниво - всеки контакт да е много персонализиран, да се обръщат директно към теб, с твоите лични интереси, по теми, които те вълнуват наистина...

В момента по-скоро ни приемат като наемна ръка. Пращат ти едно червило и очакват ти да пишеш за него и колко си щастлива, без всъщност да са преценили този цвят става ли за теб, дали ще ти хареса, дали харесваш течно червило или глосове. И това е разликата, според мен.

Тук все още не сме приети като хора, които влияят на мнението на потребителите, а по-скоро като някакво рекламно пространство, където нещо ще се случи.

Какво четат жените в днешно време?

Това е особен въпрос. Аз съдя по това, което чета. Вече не са ми интересни типичните женски списания, тестове и такива неща, които са повърхностни. Аз чета книги за жени, за girl power, #girlboss и смятам, че все повече и повече жени се интересуват от това. Как всъщност да си добра в това, което правиш - в работата си, в личния си живот, как да балансираш, как да се чувстваш красива...

По-скоро в тази посока мисля, че отиват нещата, поне при жените, които ме четат.

В моя блог хората обичат да четат, тоест има много коментари и съобщения за по-провокативни, по-подробни и дълги статии. Аз пиша за лазерна епилация, за това, че всички имат косми и все по някакъв начин се обезкосмяват, или за Spanx - как spanx-овете те карат да се чувстваш по-добре, защото те стягат и те карат да изглеждаш по-добре, а и всички носят spanx от Тайра Банкс до Бионсе.

И тези теми, които са по-сериозни, не толкова за червила или бои за коса, те се четат много повече и много повече хора коментират, търсят съвети и откриват себе си в такъв тип материали. Така че, надявам се хората да минават на едно по-високо ниво и да избират по-добре местата, от които да се информират.

Пет жени, на които се възхищаваш и защо?

Започвам с мама. Защото мама е модел за подражание за мен. Аз много й се възхищавам - тя е суперсилна, затова ме е направила това, което съм със съвети, с това че винаги е била до мен, за да ме подкрепи, независимо каква ненормална идея съм имала. Много искам и аз да съм такава майка, когато имам дете един ден. Да мога да го подкрепям и да му давам всичко, да го оформя като човек. Защото смятам, че съм сравнително добре възпитана и мирогледът ми е сравнително интересен и шарен, това е благодарение на родителите ми.

Възхищавам се на жени - не знам дали ще мога да изброя точно пет - от типа girl boss. Например, Шерил Санбърг, Ана Уинтър, даже Крис Дженър. Жени - марки. Те са се самоизградили, те са "себе си", заради което хората наистина  да ги харесват. Например, много ми харесва на Шерил Санбърг книгата, която е за модерен феминизъм, за това как можеш да правиш абсолютно всичко, което ти отдава и да го правиш достатъчно добре, че да не ти липсва нищо.

Фен съм на всички Кардашианс, защото те са изградили от себе си марка и успяват да накарат хората да ги харесват, да печелят от това, да са достатъчно интересни и забавни, колкото и повърхностно да звучи. (Смее се.)

Как се е променил стереотипът за жената през годините?

Стереотипът за жена в момента е извън стереотипа за жена. Тоест, като ми кажеш „стереотип за жена", аз се сещам за майка вкъщи, която готви за децата, гледа мъжа, прави му салата, той сяда да гледа мач, а тя му сипва ракията. Не знам защо, но за мен това е, специално в България, стереотипът за жена. В моето семейство това вече не е така. Жените работят, успяват и това всъщност ги издига много над домакинята. Няма нищо лошо да си стоиш вкъщи и да миеш прозорците всяка седмица, но има много повече от това. Много по-мултифункционални са станали жените.

Казват, че красотата ще спаси света, доколко е вярно?

За мен е много вярно. Опитвам се да намирам нещо красиво всеки ден. Не приемам тази фраза просто за красива жена, а за всичко около нас. Красотата е в облаче или цветенце, в коктейла, който ни сервират в момента... Опитвам се във всеки един момент да виждам нещо, което е красиво и смятам, че това прави света около мен по-добър. Правя си персепцията на света, така че при мен да влизат най-вече красиви неща и светът ми да е шарен и добър.

Коя работа е женска?

Няма женска работа! Не мисля, че има женска работа.

Любимата ти социална мрежа? Доколко те са важни за общуването между хората в днешно време?

Продължавайки с красотата и света, бих казала Instagram. Там съм редактирала и подбрала много внимателно съдържанието. Аз се събуждам с Instagram, това ми гали очите, радва ме. Следвам хора, които постват само невероятно красиви неща. Осъзнавам напълно, че зад един кадър в Instagram стоят много часове работа - позициониране, обработка и така нататък. В тази социална мрежа цялата информация по такъв визуално-красив начин е поднесена, че ми харесва най-много, а и ме зарежда най-много.

Иначе, социалните мрежи са много важни за общуването между хората. Аз съм убеден фен на Facebook, защото имам приятели по целия свят. Учила съм в Щатите, в Англия, имам много приятели, които са по света и няма как да си говорим на кафе. Ппреди Facebook не знам хората как са комуникирали. В момента имаме общ чат с най-добрите ми приятели, разпръснати по целия свят.

В тази среда, в която живеем в момента, такава динамична, мултинационална и пътуваща, ако нямаше социални мрежи, не знам как бихме си комуникирали. Или как бихме поддържали връзка с хората, с които сме си близки по някакъв начин.

Колко често една жена трябва да чува, че е красива?

Много често. Колкото по-често, толкова по-хубаво. (Смее се.) Но без тя да се
възприема прекалено сериозно. Много е хубаво да чуваш, че си красива, особено
от хората, които обичаш. Аз обичам да чувам, че съм красива. (Смее се.)

Коя е Петя в три думи...

Емоционална, позитивна и амбициозна... Примерно.

 

Най-четените