Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал. Обичам ви"

"Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видяли на гарите „Любов" и „Смърт". Аз вече бавно отивам към втората гара.

На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара". Снимка: Wikimedia
"Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видяли на гарите „Любов" и „Смърт". Аз вече бавно отивам към втората гара. На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара".

На 6 март почина големият български актьор Николай Николаев. Бате Николай не просто беше символ на детството на няколко поколения българи, но и посвети последното десетилетие от живота си на помощта за болни деца - с т.нар. "Клиника по смехо- и психотерапия" в детските отделения на болница "Пирогов".

В памет на Бате Николай публикуваме неговото слово, с което той приема наградата "Златен Век" за принос към българската култура в навечерието на Деня на будителите през 2015 г.

* * *

"Аз навърших 75 години и на купчинката от годините нещата се виждат от друг ракурс и не ми пука дали това, което ще кажа сега, ще следва наказание или самосезиране на прокуратурата.

Ако си спомняте митинга след 10 ноември пред „Александър Невски", хиляди, десетки хиляди се бяхме струпали с разчекнати пръстчета и викахме „СДС" и „Победа", надявайки се, че нещо ще се промени.

Аз също бях на този митинг и се бях случил до онзи черен камък, на който е написано „Иван Вазов". На него се беше качил един млад изрод с руси коси, който също беше разчекнал ръчичка и викаше „СДС", а с другата си помагаше и пикаеше на гроба на Вазов.

Защото беше дошла свободата. Защото беше дошла демокрацията и вече всичко може.

На този изрод, в четири телевизии съм предлагал да се издигне паметник на криворазбраната демокрация и свобода.

Сега предлагам не на министъра на културата Вежди Рашидов (към 2015 г., б.р.), а на големия скулптор Вежди Рашидов да сътвори такъв паметник, защото това поколенията трябва да го знаят - че ние 25 години живеем във фалшива демокрация, която доведе до това, че сме най-бедната страна в Европа, най-корумпираната страна, трета по раждаемост, първа по смъртност и, забележете, първа в света по детски самоубийства. Говоря ви като медицинско лице.

Ако аз днес заставам и коленича пред вас, това е защото вие и аз в по-малка степен сте изорали доста голяма бразда в духовната нива на нашата нация.

Аз се радвам, че също съм удостоен с тази награда, но мисля най-вече за това, което правя в „Пирогов".

Преди шест години създадох единствената в Европа детска клиника по смехо- и психотерапия. Разбира се, с помощта на работещите лекари. Но приоритет, и това го разбра и директорът на „Пирогов" доц. Миланов, в детските клиники трябва да е грижата на духовното здраве на болното и на здравото дете.

Защото болното духовно дете води до разболяване на физическото тяло, а когато физическото тяло се разболее, идват двете най-страшни болести на века.

Това са неврозата и депресията. Днес 80%, не говоря глупости, от българския народ са болни от депресия, най-трудно лечимото заболяване, това всъщност е СПИН-ът на ХХI век.

Разбира се, правят се и ще се правят много програми за овладяване на уличната престъпност, за борбата срещу наркоманията, но лечението на душата ще бъде и е задача номер едно не само в България, но и в чужбина.

Mоята система на лечение е не просто да правя смешки, а да им внушавам, че освен че са вече здрави и господари на съдбата, има и други морални и етически стойности, които в последните 25 години се забравиха.

И още нещо - Христос има три думи, които са всъщност конституцията на живота. Те са благодаря, прости и обичам. Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал нещо спрямо вас или спрямо народа си. Обичам ви.

Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видяли на гарите „Любов" и „Смърт". Аз вече съм на 75 години и бавно отивам към втората гара.

На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара".

 

Най-четените