Европейската комисия предлага прекратяване на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка върху съдебната реформа в България.
ЕК смята, че "напредъкът на България... е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването й към ЕС".
Все пак се предлага България да създаде нов съвет, който да продължи да следи за "трайното изпълнение на реформите след приключване на мониторинга на ЕК", като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с Комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона".
Новият съвет ще бъде ръководен от вицепремиера, отговарящ за съдебната реформа (Екатерина Захариева, б.р.), и от представител на Висшия съдебен съвет.
Предложението на Комисията "Юнкер" за отпадане на мониторинга ще стане факт след евентуалните положителни становища на Европейския съвет и на Европейския парламент.
"Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази Комисия. Разбира се, осъществяването на тази амбиция винаги е зависело от изпълнението на всички изисквания в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на Комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение", казва председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.
За постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия преди всичко на национално равнище чрез съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа, и от представител на Висшия съдебен съвет, се казва в съобщението на ЕК.
Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави членки. В тази връзка въпросите, разглеждани от съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга, ще бъдат използвани и в диалога с Комисията в рамките на бъдещия механизъм на ЕС за върховенството на закона.
В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, Комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения.
Румъния остава под наблюдението на ЕК
Докладът за правосъдната реформа в Румъния гласи, че ЕК наблюдава "изоставане от напредъка, постигнат през изминалите години, а това развитие е причина за значителни притеснения".
"Комисията съжалява, че Румъния не се ангажира с допълнителните препоръки от ноември 2018 г., които бяха в пълно съответствие с позицията на другите институции. Тези препоръки трябва да се спазят, за да може процесът на реформи да се върне обратно по пътя към прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка, както беше посочено в доклада от януари 2017", се казва в съобщението.
Отрицателното становище за Румъния не е изненадващо: "Промяната на ситуацията в първите месеци на 2019 г. беше източник на сериозна тревога за Комисията. В резултат на това Комисията информира румънските власти през май 2019 г., че ако не се осъществят нужните подобрения или продължат да се предприемат негативни ходове, ЕК ще трябва да задейства мерки от рамката на регулацията за върховенство на закона, отвъд параметрите на Механизма".
Комисията "Юнкер" отбелязва като положителна промяна "факта, че през юни румънските власти изразиха желание за преразглеждане на този подход" и желанието за "нови консултации и диалог със съдебната власт".
"Напредъкът ще изисква конкретни стъпки - както законодателни, така и административни - за справяне с препоръките, обобщени в доклада. Ключовите институции на Румъния трябва колективно да демонстрират силен ангажимент към независимостта на съдебната власт и борбата с корупцията, както и да гарантират ефективността на предпазните механизми и разделението на властите", се казва в съобщението.
