Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Строители на съвременния български футбол

Така трябваше да изглежда през септември тази година стадион "Георги Аспарухов".
А така - стадионът на Ботев през март догодина.
Но строежът в Пловдив стигна само някъде до тук.
Коко Динев обеща нов стадион в този вид на Локо (Пд), но вместо това реши, че е по-лесно да премести отбора в Сандански.
А на "Българска армия" чакат отваряне на един сектор, който дори не е разрушаван, вече 3 години. Снимка: BGNES
А на "Българска армия" чакат отваряне на един сектор, който дори не е разрушаван, вече 3 години.

България отвори очите на света за бизнес модел във футбола, при който от степента на запалянковщина, амбицията и хъса на един богат човек зависи развитието на клуба.

Бизнес модел, разбира се, сте свободни да сложите в кавички с какъвто искате шрифт...
Но богатите също плачат, а у нас често сълзите им са на определена цикличност и свързани с политическа конюктура.

За около 4 години четирите най-популярни отбора у нас, които единствени потенциално могат да напълнят който и да е стадион с фенове, останаха без нормални стадиони заради същата тази конюктура и проблемите на собствениците им.

Да те купи олигарх - мечтата на изстрадалият запалянко на ЦСКА, Левски, Локомотив и Ботев от Пловдив. А и на кой не фен у нас?

Да видиш румънски звезди, модерен автобус, сериозни заплати на играчите и ... нов стадион.
ЦСКА чака своя сектор "Г" за агитката от 2011 г., но в този клуб нещата си вървят на изчакване от времената на Илия Павлов и Васил Божков.

Стадионът почти се бе свлякъл, та чак в последните 6 месеца се потегна малко. Но в ЦСКА богат чичко-паричко няма. Там има Александър Томов, който е само богат на обещания. Този модел е различен.

Левски си има стадион с три сектора, а четвъртият - "ново 20" е, че ще е готов догодина през пролетта. Дали - времето ще покаже. Сектор "А" трябваше да е първият от четирите бутнати за построяването на нов, модерен стадион. Слава богу, събориха само единият, а не и четирите!

Кой точно прати бутащия Иво Тонев в клуба, остава загадка, но не с повишена трудност. Като се знае на кой бе личен съветник по спортните въпроси и от към коя политическа сила бе присламчен, а стигна и до шеф на тотализатора пак благодарение на нея... И като падна тя от власт, сектор "А" остана без средства да се издигне.

Но Левски е добре - има си поне три сектора.

Ботев остава без нито един, след като строителните работи замряха. Бог високо, собственик далеко, банката му затворена. Двете години в мечтите на изстрадалите ботевисти видяха построяване на супер модерна база и привличането на скъпи играчи.

Дали обаче ще се намери кой да завърши стадиона или Ботев ще се върне към времената, когато около игрището се тълпяха фенове, които прави гледаха мачовете?

Съседите от Локомотив бяха собственост на един от най-богатите българи Георги Илиев до смъртта му, но основните инвестиции бяха в отбора, стигнаха и до титла. След него се изредиха уж заможни собственици, но базата е разруха.

Стадионът е полуразрушен, а трябва да го бутат и изцяло по план. Двете съоръжения в Пловдив са основа и на домакинството ни на Евро 2015 за юноши, което наближава. Как ще стане без стадиони?

Феновете обаче са далеч по-притеснени за клубовете. Докато властва модел с еднолично управление и в приходната и в разходната част, нещата ще са несигурни. През последните 20 години видяхме много започнати, но незавършени футболни проекти.

Сега на мода е Лудогорец, но нали всеки може да си представи какво ще остане в Разград (който е далеч от представата за някакъв футболен център), ако Кирил Домусчиев каже някой ден: "За какъв дявол ми е тая разправия?!".

Без бизнес план и стабилни бордове на директори, както и реални и работещи дружества, клубовете са обречени на "молитва" да не стане нещо с боса. Но как да има планиране и дружество, когато от футбол в България не се печели? Параграф 22...

Не че тези разсъждения не са валидни за десетки други области от ежедневието в живота ни. Но и четирите клуба, както и целият ни футбол, все още минава за публично значима дейност, към която има широк обществен интерес.

И постоянни терзания, когато поредният клуб е пред фалит или го ударят пряко проблемите на шефа.

 

Най-четените