"Възмутените" в Испания навярно биха се възмутили и от българската младеж. Не стига, че цопнаха със закъснение в протестната вълна, ами сега искат бързо да додрапат до спасителния пристан на политиката (парламента).
Българските студенти успяха за рекордно кратко време да се разцепят, изложат и объркат едновременно. Не заради Христо Стоичков, а заради куция опит да бъдат приемани сериозно под формата на квази-движение "Орлов мост".
Цялата каша забърка Националното представителство на студентските съвети - уж законна организация с нелош бюджет и членска маса, но със съмнителни връзки с политически партии и доста противници в самата студентска общност.
Действат аматьорски, нерешително и без идейна платформа, но пък рейтингово - Камата няма нищо общо с академичните среди, въпреки неговата докторска титла и добре известна философия за живота. Несъмнено Стоичков бе огромен улов за НПСС, но след това нещата зациклиха и организацията изпадна в лек пристъп на биполярно разстройство - хем не иска да е партия, хем иска да вкарва представители в управлението, при това - чрез интернет.
Наопаки
"Ние не претендираме, че представляваме всички студенти в България", обяви председателят на НПСС Ангел Георгиев, с което подпечата поредното разцепление - този път сред т.нар. "бъдеще на България". Това бе единственото, което можа да каже, след като бе обвинен от колеги-студенти, че създава камуфлаж на ГЕРБ.
Мистерия остава ще имаме ли най-сетне студентска партия, което би било прецедент. Неприятен е и фактът, че младите хора протестират разделени под шапката на този или онзи лидер, а т.нар. Студентски съвети имат етикет на инкубатори за сладкодумни кариеристи с протекции.
На всичкото отгоре, студентите доста закъсняха да се включат в протестите. Влязоха направо от резервната скамейка с бърз митинг на "Орлов мост", решавайки че това е техният символ. Бойко Борисов вече бе подал оставка, а други площадни предводители също си бяха харесали орлето, за да инженират бъдещите си формации.
Ако водачите на студентите бяха погледнали малко по на запад, можеше да излъчват нещо повече от кухи фрази за обединение и промяна, а не да прибягват до внасяне на звездно присъствие за медийно внимание.
Навсякъде в Европа студентите са най-избухливата обществена съставка. Когато излязат на улицата, става страшно. В Испания процесът започна от младите. У нас те са разединени, разочаровани и безгласни.
Как го направиха в Испания
Преди две години в Испания избухнаха студентски протести, които прераснаха в масово улично недоволство срещу несправедливата социална система, дивия капитализъм и концентрацията на богатство в ръцете на ограничен кръг хора. На мушка бяха банките и правителствените програми за икономии.
Всички започна с декларация - апел на 15 май 2011 г., подписана от над 200 различни организации от цяла Испания. "Възмутените", както се нарекоха хилядите неизвестни демонстранти, затваряха университети и кръстовища. Те простестираха с мускетарския принцип - един за всички, всички за един.
"Възмутените" нямаха лидери, но имаха врагове - потискащата липса на работни места, финансовата криза и сбъркания политически модел, подхранван от властта на парите. И те желаеха радикална смяна на политическото статукво и избягваха всякакъв досег с политически партии.
Този протест имаше идеология, която бе откровено лява и насочена срещу недъзите на капитализма. Той предшества "Окупирай Уолстрийт", дори бе негов вдъхновител. На прицел бе глобалното неравенство - от Европа през САЩ до Африка и Азия.
Идеите на Херберт Маркузе, един от бащите на неомарксизма, дадоха тласък на масовото движение. Зад каузата застана ветеранът Стефан Хесел със знаменитото му есе "Възмутете се".
Световното движение се роди спонтанно - в Испания, Италия и САЩ. Не постигна нищо, извън козметични отстъпки и политически рокади, но показа много. Най-вече - осъзнаването на измисления модел, чиито колела ни карат да въртим корпорации и правителства. Показаха, че са страшна сила, която може да прекатури системата. На младостта са присъщи невъзможните амбиции.
Не възмутени, а възмутителни
В нашия случай и дума не може да става за подобни утопии, идеологии или световни концепции. В България нито един учен не застана зад "Орлов мост". Имаше само приятелски наставления. Те обаче не са много полезни в ситуацията на упорито мълчание за същината и целите на организацията.
Да избереш Христо Стоичков за лидер няма как да е наивно, защото е целенасочено. Никъде по света студентите не избират футболист за свой патрон. Нито пък човек с такава популярност като неговата.
Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев дори изгони НПСС, които си бяха запазили "Яйцето" за кръгла маса. Когато ректорът разбрал кой и защо е наел залата, веднага отказал. Самият Илчев също се оказа оплетен в плановете им, но категорично се разграничи от организацията.
И други студенти не са съгласни Ангел Георгиев и компания да ги представляват, дори на тяхна страната да е Христо Стоичков. Пукнатините стават все по-видими, след като студенти съобщиха, че НПСС иска да увеличи членския внос с 2 лв., за да набъбне бюджетът му до 1.1 милиона лева.
Доста добра сума, с която не само може да наемеш зала "Арена Армеец", да докараш автобуси от Монтана, където не е известно да има университет, да правиш конференции през няколко дни, а направо да си се явиш на избори.
Току виж не е толкова трудно да минеш изискването от 1%, за да получиш сладка държавна субсидия за следващите четири години, дори и да не влезеш в парламента. Това е друга тема, чието развитие предстои да видим.
Преди 20-тина години студентите бяха най-борбената част от демократичните протести. До момента всяко правителство се страхуваше от тях. Сега и те са принизени. Боричкат се за власт. Дори ги е срам да си признаят. Уж го правят от името на едно младо, но вече загубено поколение. Това е трагедия за всички нас. Просто възмутително.
