22-годишен мъж от Киргизстан е предполагаемият атентатор от метрото в Санкт Петербург. Това стана ясно по-малко от денонощие след терористичната атака, която отне живота на 14 души и рани 50 от пътниците в метрото на Петербург. Все още нито една организация не е поела отговорност за удара, но едва ли би било изненада, ако зад това стоят международни терористи.
Русия бързо измести Съединените щати като враг номер 1 на Ал Кайда, Ислямска държава и други джихадистки организации, мотивирани от насилствената салафистка идеология.
Тази промяна се корени в руските действия в Близкия Изток, включително - увеличаващата се роля в Сирия и опитите й за намеса в Либия със скорошното разполагане на специални сили в Египет.
Благодарение за това страната лесно си навлича гнева на сунитите по света и се превръща във водеща мишена за джихадистите.
Ако „халифатът" на Ислямска държава в Сирия се срине и ислямските бойци от други държави, 2 400 от които - руснаци, опитат да се върнат у дома и насочат вниманието си към Кремъл, ситуацията може сериозно да се влоши за Москва.
Терористичните организации ясно показват как се променят приоритетите им. Във видео от ИДИЛ, озаглавено „Скоро, много скоро кръв ще се лее като океан", боец на Ислямска държава заплашва руския лидер Владимир Путин директно, говорейки за руската намеса в Сирия и засилващото се сближаване със сирийския диктатор Башар ал-Асад, Иран и ливанската терористична организация Хизбулла, като доказателство, че Москва е водещият поддържник на шиитската ос в Близкия изток. 40 други бунтовнически групи в Сирия се съгласиха, посочвайки, че „всяка окупационна сила на територията на любимата ни страна е легитимна цел".
Русия е водещ поддръжник на режима на Асад, който от 6 години води война срещу антиправителствените бунтовници, повечето от които са сунити. Политическият и военен алианс между Русия и Иран също се задълбочава, докато страните работят заедно, за да помогнат на Асад да запази територията си от бунтовници. Руските специални сили и военни самолети подействаха като система за увеличаване на силата в подкрепа на бойците на Хизбулла при последната кървава битка между тях и сунитите в Палмира.
Руското сътрудничество с шиитите в района обаче си има цена. Ислямска държава вече изрази желанието си и показа способностите си да удря по руски мишени, след като нейният клон в Египет пое отговорност за свалянето на полет „Метроджет" след излитане от Шарм ел-Шейх към Санкт Петербург през октомври 2015 година.
Руските действия в Близкия Изток се борят с военните джихадистки формированията, но действията им близо до дома са по-опасни. В допълнение с новооткритата склонност на Русия да влиза в приключения в Близкия Изток, нейната армия започна драконовска кампания срещу сунитски военни от Ингушетия до Осетия в Кавказ.
Русия се бори срещу различни военни формирования от години, но степента на политическо насилие в Кавказ през последните две десетилетия е променена.
Водещата идеология зад военните формирования се е променила от светски-националистическа до ислямистка в същността си. Тази трансформация означава, че бойците са дори по-малко склонни да обмислят преговори, отколкото са били във всяка друга фаза на конфликта.
В същото време, центърът на проблема се е изместил от Чечня към Дагестан заради ролята на Ислямска държава в тези територии.
Руската намеса в Сирия само подсилва тези промени в кавказкия регион. Засилва се конкуренцията между двете водещи джихадистки формирования по отношение на ресурси, което води до децентрализация на бунтовниците.
Откакто каквказките джихадисти напуснаха бойното поле в Сирия, насилието в Чечня намаля, но в Дагестан нарасна значително.
Тероризмът не е чужд на Русия. Джихадисти и друг път са поемали отговорност за нападения над руската държава като това в московския театър Дубровка през 2002 година, нападението в Беслан през 2004, атаката в московското метро от 2010 година и самоубийствения атентат на летище Домодедово от 2011 година.
Руският авторитарен подход към бунтовниците се счита за ефективен, ако не и брутален. Но деспотичният подход няма поглед в бъдещето, идеята стабилността да бъде търгувана за сигурност може да проработи само в краткосрочен план.
В съответствие с привидния отказ на Русия дори да се опитва да "печели сърцата и умовете", политическите, социалните и икономически желания на бунтовниците остават без отговор, което на практика ще доведе до това бъдещите поколения военизирани бунтовници да поемат по пътя на джихада.
Русия е страна на гросмайсторите и външната й политика обикновено предвижда два или три хода напред. Прекалената намеса в Близкия Изток обаче показва, че Москва e избрала страна в чужд конфликт - стратегия, която може да доведе до трагичен изход в родната страна.
