Явно живеем в нова епоха, навлезли сме неусетно в ново време. Времето, в което ненавистта започва да убива зрелищно жестоко - вече в центъра на Париж, Европа.
"Наказвайки" невинни, както винаги.
Атентатът в Париж, в който бяха убити журналисти в тяхната собствена редакция днес се оказа спусък, тригер на бясно състезание по съпричастие.
Едва ли случилото се днес ще е началото на новото световното "събуждане" и очовечаване. Едно е видно в тези първи часове след шока от новината - всички са разтревожени.
За искреността на всички съпричастни - ще научим след кратко време.
Вероятно, в този момент все повече жители на земята са разбрали - в XXI век на земята днес острови няма. Дори и буквално океанът заема 70% от площта на нашата планета.
Затова няма място за световни и местни двуличия. Двуличието умира по-бързо от преди, именно заради успехите на обърканата (и) днес наша цивилизация.
Никога не съм допускал как едновременно гузни, двулични, искрено съчувстващи и разтревожени могат да се държат като отвързани коне.
Обикновено шумни, крещящи и издаващи присъди са именно гузните.
Навлизаме в нов епизод на колективната световна лудост, в която трагедията и краят на нечии живот, от повод за смирение, тишина в мислите, сълзи и безмълвие, се превръща в шумна демонстрация на двулично прискърбие и размятане на заклинания "нали Ви казахме, че емигрантите са лоши?..."
Нима не научихме, че всяка омраза някой ден убива? Че различността не е повод за присъди и проклятия? Че дори мислите ни на мразещи убиват нас самите?
Кризата отключи страховете, подклаждани от световното икономическо пренареждане, превърнало стаеното в агресия у всички, усетили своята загуба на роля и сигурност.
Светът се превърна в арена на реваншизъм, плащан със живота на стотици хиляди анонимни.
В ден като този, днешния, в света са загинали десетки в Сирия, Иран, Афганистан. И незнайно колко в Украйна. Десетки, умряли от Ебола в Африка. И все "делнична" смърт, все днес.
Светът свикна със смъртта и се превърна в едно ревю на новини, без съпричастие, в хладно пренасяне на факти и на безразличия, опаковани като професионализъм.
Вероятно тези мои мисли са провинциални и немодерни.
Вероятно светът се е разделил с част от човечността си. И именно тази част на безразличие у всеки у нас, убива.
В XXI век, светът на комуникациите, с успехите на медицината, технологиите, продължаването на човешкия живот, смъртта е тревожеща, когато се случва в развитите страни и учудващо безлична, когато властва анонимно в периферията на медийните светлини.
Този година, през май ние ще отбележим 70 години от края на последната Световна война.
А сякаш новата, Третата, не е свършвала, останала е "невидима" заради липсата на големи сражения, битки и много загинали на едно място.
Дано се поучим. Но ако четем историята - последното, което нашата човешка природа, е да се учи от уроците. Дори от кървавите - като днешния.
Много искам да греша в думите си. Както и вярвам - не съм сам в мислите си, че се нуждаем от повече смирение, от "проста" човещина.
Бог да прости всички загинали в Париж и по света днес.
Дано са ни помогнали да разберем себе си, и да си помислим над случващото се вътре в нас и наоколо ни.
*Текстът е от личния профил във Facebook на Юрий Йорданов
