Добре, че съм посредствен | webcafe.bg
Webcafe

Добре, че съм посредствен

Никола Рачев
26.07.2011, 15:55 (обновена 29.07.2011, 11:17)
Светльо

Трагедията да имаш истинска дарба

В живота си съм пробвал доста разнообразни занимания, сред които няколко вида спорт, компютърни игри, като по-малък рисувах...

Може би съм имал потенциал да стана от най-добрите в някоя от областите, но винаги ми е липсвала тази искра, която да разпали истински хъс и нещо отвътре да ми каже: "Давай, това е ТВОЕТО нещо! Ето ТУК трябва да вложиш всичко!".

Липсвало ми е постоянство, волята да се посветя напълно на нещо конкретно, но затова пък си намерих доста хобита, които ме правят щастлив. Винаги съм бил някъде в "златната среда", която спрямо лаика е високо над него, но в очите на професионалиста си остава най-обикновена посредственост.

Навремето един от известните про геймъри беше казал нещо от сорта на: "Упражнявай се, упражнявай се нон стоп, защото във всеки момент, в който не тренираш, някъде в Южна Корея има едно 13-годишно момче, което се упражнява денонощно, а когато се срещнете, той ще те победи!". И това всъщност е най-важният избор за живота - на какво ще посветиш своите N-броя дни на Земята, в какво искаш да си добър и какво възнамеряваш да оставиш след себе си?

Навремето цигуларят Пабло Сарасате е оставил квинтесенцията на житейския избор в една велика фраза (днес явно ме избива на цитати на по-умни от мен, ама няма как): "Гений! Тридесет и седем години съм се упражнявал по четиринайсет часа на ден, а сега те ме наричат гений!"

Ами, честно, и на мен би ми станало кофти. Всичко казано по-горе цели да затвърди едно клише със стойност на аксиома - няма такова нещо като "огромен талант". ОК, дори и да имаш нещо повече от другите, то е максимум 5%, а останалите 95% са здраво бачкане и пълна отдаденост.

Прекрасен пример са сумати квартални звезди, набедени за "новия еди-кой-си", които някъде около 15-16-годишни откриват, че всъщност да поркаш и да шибаш е доста по-яко, отколкото да търчиш зиме и лете след топката, а с първите полузаслужени пачки се подкарва триатлона "курви, казина и кокаин", като приказката свършва някъде около средата на първата линия. И именно тази първа линия прави „маржа" между Митко Бербатов и Славчо Тошев.

Отплеснах се. Та попадна ми следното клипче със Светозар Христов в YouTube. Петте минути са наситени с несправедливост и някак премълчана тъга, а неизказаното бие на умряло в малкото на брой думи.

Тези пет минути синтезират историята на един отдаден, пък и доста добър в това, което прави, българин, който бива принуден да замени дори подобието на локална слава с нещо като интелигентна просия.

"Why? To survive!". Това е положението, Минке, трябва да се яде. Точно там е драмата на надарените в сферата на изкуството в България - на масата им няма достатъчно хляб, а доста от тях го заслужават.

Когато се посветиш, развиеш даденостите си, станеш истински добър и точно тръгнеш да се катериш към върха, а накрая вместо награда получаваш един голям... сещате се какво, на мен поне ми е някак... несправедливо.

В малкото общество, на малкия пазар си е жива трагедия да имаш някаква истинска дарба и искрено да желаеш да се реализираш именно тук. На мен обаче хич не ми се мърда, искам да живея в България, искам да се развивам тук, но тази кауза е отрано пердута за тези, които трябва да са горе, но всъщност са долу, защото не са правили компромиси със същия плам, с който са развивали таланта си.

Възможностите в този момент са две: а) оставаш тук и си броиш стотинките с ясното съзнание, че навън имаш всички предпоставки да си звезда; б) да се метнеш с главата надолу в хазарта на "халтурата", като в зависимост от късмета можеш да попаднеш или на върха, или в метрото с транзистор в ръка.

Определено доста тежък избор. Ето защо благославям собствената си посредственост, която ми спестява подобни драми.

Oще: воля  гений  постоянство  талант 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.11.2010, 17:38

14 Gergana Mitanova | 28.07.201111:43

Статията е ОК. Аз лично останах потресена от клипчето, защото е поредното доказателство, какви всъщност мързеливи, безполезни и безволеви твари сме ние българите...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.11.2010, 19:43

13 farol | 27.07.201119:20

Браво. Добра статия. Дет викат хората Първите 20г. работя за името, сетне името работи за мен.
Бачкане му е майката.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

12 lele male | 27.07.201116:01

Много силна статия!
Много тъжен клип!
Най-много ми хареса: "...благославям собствената си посредственост, която ми спестява подобни драми." И аз така!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

11 Nikoj Nqkoj1 | 27.07.201115:39

това с музиканта дето се ущражнявал 37г по 14 часа , направо разцепи мрака и уби всички илюзии на мързеливите "таланти" , които само плачат че не били оценени и не бил разбрани.
Супер ме изкефи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

10 Manuela Gerenova | 27.07.201115:21

Когато Слави избра Нели и Борис, беше ясно, че ги предпочете заради външния им вид. Светльо и Лора пеят в пъти по-добре.
Но Светльо е доста несериозен и вятърничав човек, а това в музикалния бизнес рядко помага.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

9 Thea Atanasova | 27.07.201115:02

в) стягаш багажите и изчезваш... ДА! след това като си идваш за 1-2 седмици в България се чувстваш като звезда, защото всички знайни и незнайни роднини и приятели искат да се видите... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

8 Архангел | 27.07.201114:03

Долупосоченото е мое мнение.Не твърдя че е вярно нито че е невярно.Всеки да си преценява сам.

Популацията от човеци населяваща тази планета страда от някои заблуди, добиваши характер на масови.

Таланта е важен, но и най-добрият талант има нужда от ежедневни занимания, които да доминират ежедневиято на човека-да ляга и става с тази идея.
Всеки постигнал успех трябва да се радва и гордее със собствения си труд, но не и с таланта си.Защото какъв е твоя принос да имаш талант?
Затова и твориците обиконовено ако не да мизерстват са в ситуация на умерен недоимък-защото много от тях си въобръзяват, че те са създали някакво произведение.Но това че си отделит 50-100 часа да напишеш някаква симфония не те прави бог, прави те просто добър труженик.Затова според мене талантите рядко имат солидна материална изгода от труда си.Има една такава теория, че на творците им се помага свише като им се "нашепват" готови идеи -било насън било по друг начин.Това просветление обаче се приватизира и музиканат казва "получих просветление, а какъв съм велик!"
Не си велик човече, просто си добър работник.Много неща са спуснати свише на хората.Защото човека го има от няколкосттин години, но виждате че за първите близо 100 000 години от историята си човека не е постигнал нищо нито като техника, нито като социални постижения.Постигнатото в последниет векове се постига с много мощна подкрепа.Менделеев от много мисли и изчисления ли измисли таблцат ана химичните елементи?Не, пратиха му я свише идеята.
Всичко това не се прави просто от добро сърце от някой добър елф.Въобще покровителстването ни свише не е даром-от нас се искат в замяна да изпълняваме определени задачи, предполагам с цел нашето развитие като духовни личности.
Затова и следват непонятни нам удари по отделни човеци или по човешката полулация на тази планета.Човешката логика принципно е правилна, но тя е правилна в система в която само човеците са съставни елементи.Но се оказва, че в тази система има и други участници, които налагат тяхната си воля и променят логиката на нещата.
Примерно хората казват "има несигурноост, затова трябва да спестявам".Правилно!Но ония горе не искат това.Те не искат въобще да се концентрираме върху материални неща по ред причини.затова ако някой се само забрави да пести много, да вдига имоти, да прави фирми-на известен период от време идва катаклизъм и помита всичко.Дали ще е крза, дали ще е чума, земетреснеи, цунами, война или политическа нестабилност-всичко бива пометено.
В заключение искам да кажа, че на всички се дават знаци.Ако те одраскат и не вразумееш-ще те порежат.Ако пак не вразумееш-ще ти отрежат пръста.Ако пак не искаш-ръката, ще убият жената, децата ти, докато влезеш в искания от тях път.
Така че самоувереността в собствените заслуги и постижения били те изкуство или чисто материални са една много голяма заблуда.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

7 Оня Дето Го Трият | 27.07.201113:54

Избягвам да коментирам статии, които ми харесват, щото просто няма какво да се каже и не става лаф тук не разбирам
Така че авторе, съжалявам - от мен с едно Браво само ще минеш Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.01.2011, 13:52

6 Sceptic | 27.07.201113:15

Добре казано е. Оосбено онова за 14-те часа работа, точно така си е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.02.2011, 02:08

5 Gastaroll | 27.07.201112:56

Светльо не се предавай дерзай. Аз самият съм бил в подобна ситуация. Заминах за САЩ с 15 долара и смея да твърдя че успях. Съжалението по български не върши работа именно защото е по български затова. Щом имаш талант значи имаш и цел значи имаш и мисия.
   

оценка

+0 -0