Добре, че съм посредствен | webcafe.bg
Webcafe

Добре, че съм посредствен

Никола Рачев
26.07.2011, 15:55 (обновена 29.07.2011, 11:17)
Светльо

Трагедията да имаш истинска дарба

В живота си съм пробвал доста разнообразни занимания, сред които няколко вида спорт, компютърни игри, като по-малък рисувах...

Може би съм имал потенциал да стана от най-добрите в някоя от областите, но винаги ми е липсвала тази искра, която да разпали истински хъс и нещо отвътре да ми каже: "Давай, това е ТВОЕТО нещо! Ето ТУК трябва да вложиш всичко!".

Липсвало ми е постоянство, волята да се посветя напълно на нещо конкретно, но затова пък си намерих доста хобита, които ме правят щастлив. Винаги съм бил някъде в "златната среда", която спрямо лаика е високо над него, но в очите на професионалиста си остава най-обикновена посредственост.

Навремето един от известните про геймъри беше казал нещо от сорта на: "Упражнявай се, упражнявай се нон стоп, защото във всеки момент, в който не тренираш, някъде в Южна Корея има едно 13-годишно момче, което се упражнява денонощно, а когато се срещнете, той ще те победи!". И това всъщност е най-важният избор за живота - на какво ще посветиш своите N-броя дни на Земята, в какво искаш да си добър и какво възнамеряваш да оставиш след себе си?

Навремето цигуларят Пабло Сарасате е оставил квинтесенцията на житейския избор в една велика фраза (днес явно ме избива на цитати на по-умни от мен, ама няма как): "Гений! Тридесет и седем години съм се упражнявал по четиринайсет часа на ден, а сега те ме наричат гений!"

Ами, честно, и на мен би ми станало кофти. Всичко казано по-горе цели да затвърди едно клише със стойност на аксиома - няма такова нещо като "огромен талант". ОК, дори и да имаш нещо повече от другите, то е максимум 5%, а останалите 95% са здраво бачкане и пълна отдаденост.

Прекрасен пример са сумати квартални звезди, набедени за "новия еди-кой-си", които някъде около 15-16-годишни откриват, че всъщност да поркаш и да шибаш е доста по-яко, отколкото да търчиш зиме и лете след топката, а с първите полузаслужени пачки се подкарва триатлона "курви, казина и кокаин", като приказката свършва някъде около средата на първата линия. И именно тази първа линия прави „маржа" между Митко Бербатов и Славчо Тошев.

Отплеснах се. Та попадна ми следното клипче със Светозар Христов в YouTube. Петте минути са наситени с несправедливост и някак премълчана тъга, а неизказаното бие на умряло в малкото на брой думи.

Тези пет минути синтезират историята на един отдаден, пък и доста добър в това, което прави, българин, който бива принуден да замени дори подобието на локална слава с нещо като интелигентна просия.

"Why? To survive!". Това е положението, Минке, трябва да се яде. Точно там е драмата на надарените в сферата на изкуството в България - на масата им няма достатъчно хляб, а доста от тях го заслужават.

Когато се посветиш, развиеш даденостите си, станеш истински добър и точно тръгнеш да се катериш към върха, а накрая вместо награда получаваш един голям... сещате се какво, на мен поне ми е някак... несправедливо.

В малкото общество, на малкия пазар си е жива трагедия да имаш някаква истинска дарба и искрено да желаеш да се реализираш именно тук. На мен обаче хич не ми се мърда, искам да живея в България, искам да се развивам тук, но тази кауза е отрано пердута за тези, които трябва да са горе, но всъщност са долу, защото не са правили компромиси със същия плам, с който са развивали таланта си.

Възможностите в този момент са две: а) оставаш тук и си броиш стотинките с ясното съзнание, че навън имаш всички предпоставки да си звезда; б) да се метнеш с главата надолу в хазарта на "халтурата", като в зависимост от късмета можеш да попаднеш или на върха, или в метрото с транзистор в ръка.

Определено доста тежък избор. Ето защо благославям собствената си посредственост, която ми спестява подобни драми.

Oще: воля  гений  постоянство  талант 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

4 KingoftheROAD | 27.07.201111:54

Никой не е ПРОРОК в собствената си страна Удивителна
Песимистично, но факт. Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.12.2010, 11:52

3 Величка Илиева | 27.07.201111:47

Съмнителна работа !?!???? Точно Светльо, да не е разбрал, че в БГ така стоят нещата !!! Тук е царството на посредствеността ! .....Той какво очаква - понеже е НАИСТИНА ТАЛАНТЛИВ,...да бъде оценен ТУК по достойнство ???? Ха, Ха !!! " Има нещо гнило "...в цялата работа ?!? Защо Лора Владова живее в Лос Анджелис ??? Защото е по- малко патриотка,по талантлива от Светльо ??? ПРОСТО ЗНАЕ, КАКВО ИСКА ЗА СЕБЕ СИ И ТАЛАНТА СИ !!! Всичко друго САЖАЛЯВАМ , че го казвам, са оправдания от чист мързел ! СВЕТЛЬО !!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

2 veselavesela | 27.07.201111:46

Някои се упражняват N брой години, а други на 5 композират и концентират.
Тук според мене е разликата между талантът и геният.
Адмирации за младите хора в България, които с цената на хиляди несгоди и лишения, а понякога и унижения се борят за възможността да изразят уникалноста и таланта си, да докажат себе си.
Статията ми хареса ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.01.2011, 14:23

1 Vania Doichinova | 27.07.201110:47

Гледах го и аз тва клипче и ми стана супер гадно за Светльо.
Защото той беше не само талантлив, но и много готин пич.
Скромен по своя зевзешки начин, ненахален, ненатрапчив и незвезден.
Много му пожелавам там да намери своето местенце под слънцето и да успее.
   

оценка

+0 -0