Кампанията срещу учебниците затихна, както би трябвало да се очаква за всяко нещо, понесено от патрЕотичните талази - в крайна сметка се разбива в скалата на скуката и замира; до следващата вълна след време.
Не може да повтаряш като латерна, че в учебниците не пишело „робство", а „владичество" (патрЕотите много държат българинът да е бил РОБ петстотин години), че според авторите им Левски бил заловен от „полиция", а не от „заптиета" (по съвременно казано - от жандармерия), което - виждате ли - било страшно кощунство, и в края на краищата да не омръзнеш на широката публика, която - колкото и да е любородно настроена, предпочита да зареже еднообразието и да си пусне някой турски сериал.
А едновременно с това в учебниците има много по-съществени трески за дялане, но те остават невидими за патрЕотите било паради склонността им да четат учебниците, както поп чете Библията (избирателно), било защото - това е обществена тайна - не разполагат с достатъчно потенциал, за да вникнат по-навътре от повърхността.
Хайде да им подскажем нещо
В седми клас се учи стихотворението на Иван Вазов „Българският език"; ето как завършва произведението в учебника на издателство „Просвета".
Липсва обаче нещо, липсва - и то не случайно!
В края на това стихотворение авторът е прибавил своя бележка, която гласи следното: „Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи!".
Защо е пропусната твърде важната за разбирането на стихотворението бележка на Вазов, не подлежи на съмнение: как да кажем на децата, че и руснаците са ругали езика ни, не може - те са наши братя и освободители, дружбата ни с тях е - как беше? - „от векове за векове", така че - я да скрием истината.
И да напишем на следващите страници: „Кои са „чуждите" (хулници)? Това са онези правителства и политици, на които една силна българска държава се зловиди, защото накърнява политическите им интереси".
Виждате ли: „онези". Останалото е мълчание.
Нищо няма да кажат по въпроса и патрЕотите, те за такива неща си траят.
Вазов е обичал Русия, много.
Но е обичал повече България и никога не е спестявал истината за "русите", когато газят българските интереси.
Защото Вазов е бил истински патриот.
А днешните нашенски патрЕоти обичат България, много.
Ама повече обичат Русия…
* Текстът е публикуван в блога на автора
