Левски назначава безгласни букви, върти ги като пионки из неясната си йерархична структура, а служителите работят с нежелание за клуба, който се управлява порочно и е една гнила ябълка.
Това е оценката на довчерашния мениджър и координатор на спортно-техническата дейност на „сините" Асен Букарев.
Той хвърли изненадваща оставка и напусна малко преди началото на пролетния полусезон, след което разясни каква е ситуацията в клуба с уговорката, че не иска да казва нищо скандално.
И Букарев наистина каза неща, които вече няма как да се приемат за скандални в Левски, защото са се превърнали в норма.
При различни собственици и ръководители, през последните години клубът се характеризира с едни и същи отличителни черти: управленски хаос, размити отговорности, кадрови промени през няколко месеца по уклончиви причини плюс голямо текучество на футболисти и слаби резултати на терена.
Спас Русев стана собственик на Левски преди година и половина и логично, надеждите бяха най-сетне да въведе ред в управлението. Познатите проблеми обаче очевидно остават и ако Букарев е бил изненадан, че е безгласна буква и че спортните директори в Левски са сведени до изтривалки, то наблюдаващите отстрани случващото се в клуба едва ли споделят изненадата му.
Достатъчно е да си спомним колко души се изредиха на поста и по какъв начин си тръгваха - тихомълком изместеният Боримиров, преди него Станислав Ангелов, преди това за малко Христо Йовов и Наско Сираков, преди тях на няколко пъти Георги Иванов-Гонзо...
Впрочем длъжността на Букарев дори не се водеше спортен директор, а носеше формулировката „мениджър и координатор на спортно-техническата дейност", която явно си е останала неизяснена и за самия него.
Той ще бъде запомнен на поста с две неща: че се задържа по-малко от три месеца и че последвалите му изявления съсипаха всякакви илюзии, че Левски е случил на шефове и най-сетне се управлява стабилно и адекватно.
Ако е истина казаното от Букарев, изглежда Спас Русев и изпълнителният директор Красимир Иванов са си повярвали, че разбират достатъчно от футбол и не им трябва истински спортен директор. Но това също не е нищо ново, тази грешка са я правили и доста други футболни ръководители, а точно в Левски тя се е превърнала в печална традиция.
Печална традиция при „сините" вече е и липсата на комуникация между шефове, директори, треньори, които се уточняват един с друг през медиите (и сега Букарев не звъннал на Спас Русев да го уведоми, че напуска, но от радиоефира му препоръча „да си помисли за бъдещите си отношения с другите служители").
Така е в Левски - от периода „Наско и Мъри" насам, така и не се намериха хора на ръководни постове, които да се сработят и да не влязат в омагьосания кръг на дребни боричкания за власт.
Необходимо ли е изобщо да припомняме резултатите, произлезли от това? Осемте години без трофей са най-логичното следствие.
