Тара Талер - младият бунтовник с кауза

Утрото ще промени всичко. Тази фраза, с която се утешаваме, когато всичко останало изглежда загубено, остава да звучи след всеки епизод на "Успех" - сериал, който набира все повече популярност у нас. Защото безизходицата често е толкова голяма, че само някаква въображаема сила на първите слънчеви лъчи за деня може да заличи всички непростими грехове, извършени през нощта.

В първия оригинален сериал на HBO Adria „Успех", чиито шест епизода вече са достъпни в HBO GO, утрото е просто начало на поредната обречена на загуба битка.

Битка между индивида и света, в който той не живее, а съществува. Това е светът на четирима души, чиито съдби се преплитат на грешното място в грешното време. Преди и след тях Загреб е място, в което беззаконието и престъпността диктуват правилата. Модерна джунгла, в която оцеляваш както можеш. А ако не можеш, остава само рефренът от популярната хърватска песен на Степан Джими Станик, който да те утеши.

Има ли тогава място за бунт в тази среда, позната на всички, родени и живели в пределите на Източна Европа в последните 30 години? Въпросът е изтъркан именно поради факта, че едва ли има човек, който да не си го е задавал.

Бунтът е един от основните мотиви в сериала „Успех", чийто режисьор е носителят на „Оскар" Данис Танович. От четиримата главни герои, най-яркият носител на този бунт е 18-годишната Бланка. В ролята влиза 20-годишната хърватска актриса Тара Талер, която заслужено беше провъзгласена за „откритието на сериала". Не само защото се превъплъщава в един от най-трудните, но и най-колоритните образи в тази история. Не само защото Бланка е персонажът, който извървява най-дълъг път от първото до последното си появяване на екрана.

Тара Талер е откритието на сериала, защото носи младият и необработен талант, който позволява на начинаещия актьор да стане голямо име в киното и телевизията. Това е ясно още при гледането на сериала, но при срещата ни на живо по време на посещението й в България, съмнението в мен окончателно изчезва.

Тара притежава онази необяснима, но осезаема енергия на младите актьори, за които нямаш съмнение, че ще покорят високи върхове в професията. Не е необходимо да имат дълга биография, за да видиш, че са способни на това. Срещаме се в напрегната обстановка, между дългата и изтощителна фотосесия и следващото интервю. Графикът й е препълнен до последната секунда, но това е нормално предвид поставената висока летва с първата й голяма роля.

„Лудо", oтговаря тя, когато я питам как се промени животът на едно наскоро завършило гимназия момиче, което получава главната роля в сериал на HBO. „Интервюта - сега съм тук, предстои ми пътуване до Лондон - после ще участвам в музикално предаване в Загреб, след това отивам в Ню Йорк, за да снимам един швейцарски филм. Лудо е, но и вълнуващо."

Пътят на Тара към актьорската професия започва както при малките деца, когато мечтаят да станат космонавти, лекари, полицаи, модели... На шега. Като далечна и неосъществима мечта. Едва когато е на 16 години, получава първата си роля във филм и осъзнава, че това, което досега е било само мечта, би могло да стане реалност.

„Започнах да мисля върху това повече и повече. Преди две години завърших гимназията и опитах да вляза в Академията в Загреб. Не се получи. Не исках да се записвам в университет, който няма значение за мен, затова реших да работя една година и да опитам пак в Академията. Започнах работа в "Макдоналдс" и получих покана да се явя на кастинг за сериала на HBO."

Работният й график обаче се оказва причина Тара да не може да отиде на кастинга. Взела си е почивни дни преди въпросния ден и не иска да моли шефовете си за още един.

„От една страна това беше облекчение, защото да ходиш на прослушване за сериал HBO е голяма работа. Беше плашещо. После се утешавах, че всъщност вината не е моя, искала съм, но не съм могла да отида", с усмивка на лице си спомня тя. Но сериалът има двама кастинг режисьори, а тя е извикана втори път на прослушване. Почивният ден е взет, както и ролята на Бланка, въпреки притесненията на Тара, че се е представила ужасно на кастинга.

Какви са първите й впечатления от Бланка, след като прочита сценария? "Страхувах се, че няма да се справя, защото двете сме различни, но след като препрочетох сценария няколко пъти, разбрах защо се държи по този начин. Тя изгражда стена около себе си, защото е уплашена. Само на 18 е, баща й я бие, а гаджето й също е насилник, загубила е майка си и тази стена трябва да я пази от света.

Хората са свикнали да слагат етикети, да съдят по първото впечатление, и тя страда и от това. За нея казват, че е уличница, проблемна, хулиганка, но тя е много повече от това. Впрочем това важи за всеки - всеки е повече от първото впечатление, което създава за себе си".

Като всички тежки характери, измислени или не, Бланка е трудна за обичане, дори и за Тара. Отнема й време докато свикне с един от най-колоритните елементи на сериала - псувните.

„Още в първия ден снимах сцената, в която питам кой ще пъхне пръстите си, за да ме провери. За първи път казвах нещо такова, сърцето ми биеше лудо, изчервявах се и беше ужасно. След време свикнах и всичко стана забавно. Първоначално мислех, че ще ми бъде наистина трудно, но по някаква причина тези енергия и тъмнина, които тя има, ми подхождат, въпреки че не съм такава. Това е химията между теб и персонажа. Но за мен беше важно да я разбера, да имам свобода и да ми е забавно по време на процеса. Аз лично не философствам. Просто го правя. Не обичам техниката. За мен най-важно е да бъдеш естествен, случването да бъде на мига, да носиш емоцията."

Доказателство, че този подход работи за нея е сцената в последния епизод между инспектор Калич и Бланка - най-прекрасният момент за Тара по време на снимките. Този ден пристига по-рано на снимачната площадка и с актрисата Мария Скаричич преговарят текста си. Напук на бележките в сценария, Тара решава, че ще следва инстинкта си, вместо да се движи и плаче на обозначените места.

„Майната му на мизансцена, ще правя каквото усетя на момента. Започнахме да снимаме и след първата проба... пълно мълчание. Цялата снимачна площадка. Данис беше в другата стая и каза само, „Това беше много добро. Имаме го!" и това беше най-прекрасният момент. Беше магично."

За разлика от своя персонаж, Тара споделя, че не би напсувала никого от яд, въпреки че има „къс фитил". А успехът за нея не е „помия", както ни казва друг главен герой от „Успех", Кики.

„Успех е да бъдеш щастлив. Нямам някакви цели в кариерата, в смисъл да снимам определен брой филми с този или онзи режисьор. Просто се наслаждавам на това, което правя и искам да имам повече време, възможности и опит, за да го правя. Но нищо конкретно - просто да бъда щастлива."

Не така стоят нещата обаче за милионите момичета и жени в Източна Европа, които споделят съдбата на Бланка - следствие както от собствената им неспособност да оцеляват, така и от средата, която ги е създала. Като човек, който е опознал в дълбочина един такъв образ, Тара леко натъжена споделя, че не знае какво да каже на всичките тези момичета, които биха се разпознали в този несъмнено актуален в нашата епоха типаж.

А какво би казала на Бланка, ако двете можеха да се срещнат?

„Тя просто ще ми извърти очи и ще каже: „Майната ти." Съветът ми към нея би бил, че тя трябва да взема собствените си решения. През моя живот, например, хората са ми давали съвети, но винаги правех това, което аз искам. Човек трябва сам да се учи от грешките си. Какво да кажа на тези момичета? Че хората са силни. Че могат да устоят, независимо какви са обстоятелствата. Можеш да ги превъзмогнеш. Просто не губи вяра и надежда. Но това трябва да дойде от тях самите, за да има смисъл."

- И двамата с теб сме родени по едно и също време - края на 90-те, когато всички тези явления, показани в сериала, стават ежедневие. Днес вече сме на възраст, в която трябва да работим, да поемаме отговорности, да живеем в тази реалност. Колкото и утопично да звучи, мислиш ли че можем да направим нещата по-добри и да не повтаряме грешките на тези преди нас?

- Проблемът е, че мнозинството от хората мислят само за себе си. Не ни интересува какво правим с планетата. И климатичните процеси, например, от които се оплакваме, са резултат от нашето поведението. Аз например не съм против убиването на животни, а против начина, по който ги третираме. Но начинът, по който ги третираме, е същият начин, по който третираме хората около нас и цялата околна среда. Никакво уважение. Всичко, за което мисля, съм самият аз. Знам, че това е много мрачно, но докато не ударим дъното, нищо няма да се промени. Съжалявам, но така виждам нещата.

Разговорът продължава в същия песимистичен дух, когато постепенно бунтарската същност, характерна за Бланка, се проявява. Оказва се ,че колкото и мрачни да са прогнозите й за бъдещето на нашия вид, Тара е един бунтовник... и то далеч не такъв без кауза.

"Трудно е да се бунтуваш, защото в същото време трябва да правиш компромиси, за да вървиш напред. Но бих се борила за защита на животните, на жените, на децата. Мразя насилието. Мразя и хомофобията. И хора, които мислят така. Аз например съм атеист. Не мразя хората, които за религиозни, мразя хората, които мразят други, задето не са религиозни. Аз съм за толерантността.

"Аз не ям месо, ти ядеш месо. Супер. Аз не съм вярваща, ти си вярващ. Супер. Ти може да си гей, аз не съм. Остави ме. Животът си е мой."

Защо не позволяваме на гей двойките да осиновяват деца, а сиропиталищата ни са пълни с деца? Защо хората насилват други хора и не получават присъда? Имаше един случай миналата година в Задар, при който мъж беше счупил главата на приятелката си в мивката и хората реагираха сякаш това не е тяхна работа! Всичко това много ме ядосва. Не искам да съдя хората и не искам те да ме съдят. В Хърватия хората са религиозни - техният Исус ги учи да обичат всички. Но те не обичат всички. Те не приемат всички. Това е много лицемерно. Ето това ме кара да се бунтувам. Но то е като да преливаш от пълно в празно. Не можеш да обясниш нещо на някого, който не разбира."

Историята до и по време на „Успех" за Тара е ясна. Какво следва от тук нататък обаче?

"Хората, които не работят това, едва ли могат да разберат. Защото си мислят, че сега за мен всичко е чудесно - комплименти, добри отзиви, събития, фотографии, интервюта. Но цялото това внимание е напрягащо, защото хората имат очаквания. Сега мога да бъда добра колкото в „Успех", по-добра или да се проваля.

Но в същото време разумът казва: „Мисли как направи „Успех". Мисли за времето, което вложи и за начина си на работа". Успехът на този сериал беше в комбинация от хората, които са амбициозни, трудолюбиви и възможността да направиш нещо с високо качество. Защото в Хърватия не правим толкова много филми или сериали. Това беше огромна възможност за нас. Данис просто беше встрастен, ние бяхме встрастени, той ни избра , защото видя този огън в нас.

Затова знам, че когато отида на новата снимачна площадка подготвена и режисьорът каже какво иска, ще се справя. Знам, че ще работя, и разбира се, ще има проекти, които няма да са перфектни. Ще има възходи и падения, но ако сценарият и режисьорът са добри, ако вярваш в това, което правиш, ако можеш да общуваш с режисьора, това ми дава най-много увереност, че мога да се справя".

Вече сме просрочили предвиденото време, затова се разделяме с няколко култови фрази на хърватски от „Успех" и далечното и неизказано усещане, че „Утрото ще промени всичко"... и не както в сериала, а по-добре.

"Успех" е и десетото заглавие от оригиналните продукции на HBO Европа в селекцията „Продукции на HBO Европа".Всички епизоди вече са налични в онлайн стрийминг платформата HBO GO.