В България нещата полека започват да се случват. Въпросът е как. И кои неща.
Имаме си президент популист, имаме си премиер популист, а сега вече - явно - си имаме и парламент популист.
На такива мисли навежда информацията, че парламентът решил да даде 2 милиона, спестени от командировки, на Софийския университет. И тази новина, кой знае защо, сигурно се очаква да ни зарадва. Да се смееш ли, да плачеш ли...
Първо, парламентът явно ги е дал тези пари доброзорлем. Поне така изглеждат нещата - Бойко завел при Цецка ректора на СУ, който деликатно й обяснил колко е зле положението в България (което тя като председател на НС откъде да знае).
Второ, страхотно е, че парламентът отделя за образование една дребна сума от джобните си пари за бакшиши („ама как бакшиши?!" - чети по-надолу), след като очевидно не е отделил достатъчно за същото това образование в държавния бюджет (щом се налага лично ректорът, коскоджа ми ти професор да се моли коленопреклонно за средства).
А точно последното му е всъщност работата на НС - може бюджета да го прави финансовият министър, да го внася правителството, но го утвърждава и превръща в закон точно парламентът. Има право на вето, на промени, на всичко. И отговорност за всичко...
Трето, те тези пари за командировки по принцип са грешни пари, които същото това НС само си е гласувало/отпуснало в същия този бюджет. Защо грешни?
Ми хайде обяснете ми каква им е работата на народните представители да ходят по командировки в чужбина? Какво да правят например в ЕС - имаме си евродепутати за това. За другаде по света си имаме още и премиер, и външен министър, че и президент. Първият ходи да рита топка в Италия и на мач в Испания, а последният прескочи да засади дръвче в Австралия и да се скара с македонския президент... но това ще го преживеем. Още 240 туристи обаче ни идват множко.
Четвърто, те тези 2 милиона не са точно и спестени или налични - поне не все още. Цецка дала на Бойко отчет какво са спестили дотук и предположила (според официалната версия) какво още ще спестят в месеците до края на годината. Та така станали 2 милиона... Точно тук сюжетът доста издиша - прилича повече на дърпане на уши от шефа, май.
Може да посочим и пето, шесто... да попитаме защо само на СУ... да отбележим пак, че много или малко, парите за образование трябва да се харчат отговорно и прозрачно, иначе резултатът ще е все тоя... и какво ли още не - драмите на българското образование са неизчерпаеми като сюжет за хоръри и критични журналистически материали.
Прави впечатление обаче нещо друго. За пореден път сме свидетели на класическо древногръцко театро и неговия характерен тип хепи енд, наречен deux ex machina. След 2-3 действия героите в пиесата яко са забатачили всичко, отнийде взорът спасение не види и тогава от небето слиза Богът-от-машината, махва с вълшебна пръчица (или с виртуална гьостерица по нашите земи) и оправя всичко.
Така изведнъж парламентът почва да икономисва от командировки, развива чувство за благородност (ако беше за отговорност, щеше да гласува друга сума за образование и култура) и дарява икономисаното, а студентите в най-видния ни университет няма да мръзнат или да маат пръжки на село, вместо да изучават науките в алма матера си.
Супер! Евала на Бойко, който за пореден път лично се намесва някъде, където има криза или когато някой е оплел конците, за да възстанови справедливостта и да направи добро. Няма ирония в тези думи - просто такива са фактите.
Но защо тогава „театро"? Защото освен на древногръцките трагедии, цялата история подсеща и за представленията на марионетките - куклите на конци. Първо едната (лошата) оплесква нещата, после уж добрата набива лошата и оправя нещата, но и двете се движат все от един кукловод, макар и с различни ръце. И бойковата работа е същата - и Народното събрание негово, и финасовият министър негов, и образователния. Това също са факти, извинете.
Добре де, какво му е лошото, щом нещата в крайна сметка свършват добре, ще попита озадачено някой?
Ами такова, че в истинската политика имаше едни неща като разделение на властите, независимост на парламентарната от изпълнителната (и обратното), автономност на ВУЗ-овете и прочее досадни дреболии... които обаче наистина гарантират щастлив финал накрая - само че за всички, за обществото като цяло.
Ние обаче явно имаме не истинска политика, а театро. А това, колкото и да ръкопляскаме одобрително, не изглежда да е верният път. И надали ще завърши с хепи енд.
