Утре никой няма да помни обещанията си. Нито тези, които са ги дали, нито тези, които са се продали.
Утре победителите ще влязат в кабинетите си. Победителите никой не ги съди. Победените - също, в България.
Новите кметове ще се заканят първоначално на старите, после - ще се направят на ударени. Защото съветниците на стария в общинския съвет ще се сдушат с новите на принципа: "А сте гъкнали, а не сме пуснали обществена поръчка на Вашите..."
Утре този, който е продал отново гласа си, вече ще е изял парите. Този, който е спечелил с купения глас тепърва ще засища апетит - неговия и на финансиралите го.
Утре започват 4-годишните мандати на кметовете и общинските съвети. Както и петгодишният - на избрания президент. И, както казва в книгата си една известна френска хиромантка мадам дьо Сенклер - "Нищо не е окончателно. Всичко е възможно..." Дааа, съдбата е в ръцете ни - същите, с които пускаме бюлетините.
Утре Варна и Видин пак ще са си по местата. Днес объркаха Най-добрия град за живеене с Най-бедния.
Утре прокуратурата ще обяви обобщени данни за образуваните досъдебни производства по изборните нарушения. После ще ги забрави. Така прави и с делата от т.нар. "обществен интерес". Поне е константна в поведението си.
Утре ще е сиромашко лято.
Утре демокрацията ще е като вчера.
А казваха, че утре започва от днес...
