Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Момчето, за което почивката е загубено време

Станимир Беломъжев е от спортистите ни, които продължават да работят не толкова заради успехите, а заради самия спорт.
Станимир Беломъжев е от спортистите ни, които продължават да работят не толкова заради успехите, а заради самия спорт.

Станимир Беломъжев постигна най-големия успех в кариерата си на 10 март, когато стана световен шампион на средната дистанция в Красноярск (Русия), донасяйки първото злато за България от първенства на планетата.

Това е 12-ото отличие в кариерата на най-добрия ни състезател по ски ориентиране, като досега Беломъжев е бил три пъти европейски шампион и има в колекцията си още два сребърни медала от шампионати на планетата. Станимир Беломъжев е носител и на Световната купа за 2015 година.

Още преди да се срещна с него, ми каза „ти само ми кажи къде да се срещнем, аз ще се ориентирам”. Тогава разбрах, че това интервю ще се получи.

Станимир не е типичният спортист, защото не гледа на спорта като на работа.

Качва се на ски едва на две години, тъй като родителите му са треньори по ски бягане и „целият ми живот е минал по лагери. Няма кой да гледа детето. Детето тръгва по лагери. Тръгват майтапи „хайде да видим дали може да качим детето на ски и така”.

Първите 10 години се занимава само със ски бягане.

На 12 идва първият му опит в ски ориентирането. Основното нещо в този спорт е да се намери баланса между скорост и физическа издръжливост и мисъл. Невинаги най-бързият е първи. Точно това го привлича.
Състезанията не са лимитирани в дължина на трасето, а в предполагаемо средно време за финиширане: спринт 15-17 мин, средна 30-35 мин, дълга 85-90 мин.

Станимир е двукратен златен медалист от младежкото световно първенство, което се провежда в Доспат през 2008-а.

10 години по-късно у нас идва голям форум. През 2018 година ни е поверено европейско първенство за мъже и жени, световна купа за мъже и жени, европейско първенство за юноши и световно младежко първенство. Всичко това ще се проведе в състезателен център Велинград.

Подготовката за спорта е „на сухо.

Терените се затварят година по-рано, което означава, че състезателите трябва да се запознаят с трасето само по карти. Качват се стари топографски карти от местността в сайта на организацията, а вече с наличието на Google Earth става все по-лесно, обяснява Беломъжев.

Феновете не се допускат по трасето, както в биатлона и ски бягането. Зрители има на старта и на финала, където проследяват състезанието на големи екрани, благодарение на GPS-апаратите, които състезателите носят. Има и онлайн излъчване.

С развитието на спорта в гората вече има камери, най-често на контролните точки, които трябва да бъдат преминати от състезателите, чрез които в Скандинавия и Русия вече предават цели състезания по телевизията.

Ски ориентирането все още не е в олимпийската програма, поради което финансирането на този спорт у нас е четири-пет пъти по-малко в сравнение с олимпийските.

Международната федерация по ориентиране (МФО) поиска спортът да бъде включен в програмата за Игрите през 2018-а в Пьончан, но това едва ли ще се случи. Но темповете, с които се развива спортът, дават надежди, че ако не на следващата, то поне на по-следващата ще бъде част от олимпийската програма.

Тогава Станимир ще е на 34, да се надяваме физическото му състояние да му позволи да защитава страната ни.

Любимата му дисциплина е спринт, тъй като „още като малък, когато сме ходили на функционални изследвания, са ми казвали, че имам процентно по-бързи мускулни влакна, а и ми харесва. По-динамична е. Тогава наистина е важно да бягаш по-бързо, но и да се ориентираш по-бързо.

За жалост, България като южна държава, въпреки че навсякъде глобалното затопляне взе да се отразява, не предлага сериозни условия за подготовка и голяма част от подготовката си Станимир прекарва в Скандинавия.

Мечтата Васалопет

„Може би няма скиор, който да не е чувал за Васалопет. Все едно виждаш как тръгва една армия.” (тъй като не съм скиор, аз не бях чувал - б.а.). Всяка година 18 000 ентусиасти преминават 90 километра в Швеция, от Селен до Мора, а през 2015 година над 70 000 наблюдаваха състезанието на живо. Записването става онлайн, а местата се изчерпват в рамките на под 5 минути.

„В Скандинавия ски бягането е религия. Дълги години търсих точната дума за отношението им към ските и най-накрая я намерих - религия”, казва Станимир.

Историята зад състезанието е следната: През 1520 година благородникът Густав Ериксон Васа бяга от войниците на крал Кристиан II, крал на Калмарската уния (обединяваща кралства Дания, Норвегия и Швеция), който има за цел да избие голяма част от шведската аристокрация.

Густав Васа се опитва да намери подкрепа в градчето Мора, където обаче хората отказват да подкрепят опита му за въставане срещу краля, затова Васа продължава към Селен. Когато обаче хората в Мора разбират за намерението на краля да вдигне данъците, решават да помогнат на Васа. Пращат двамата си най-добри скиори по дирите му и те го настигат точно в Селен. На 6 юни 1923 година Густав Васа е коронован като крал на Швеция, с което е сложен край на Калмарската уния.

Оттогава всяка година състезанието се провежда в обратната посока на похода на Васа, тръгвайки от Селен и финиширайки в Мора.

Тъй като състезанието се провежда в първата събота и неделя на март, Станимир все още не е осъществил мечтата си, защото по това време в последните години календарът му е пълен с други състезания по ски ориентиране. Но ми е трудно да повярвам, че ще остане неизпълнена за дълго, защото не прилича на човек, който се отказва от мечтите си.

Станимир не е особено обнадежден за спорта ни като цяло, но се опитва винаги да остане позитивно настроен. „Зимните ни спортове са отражение на целия ни спорт. Много са ограничени условията за подготовка. Явно българският ген е изключително сполучлив за спортисти и при положение че нямаме такива добри условия и съвременни методисти, които да обучават кадрите, изскачат самородни таланти.”

Завършва бакалавърската си степен в НСА със специалност треньорство, а магистратура - във Военната академия „Г. С. Раковски със специалност национална сигурност и отбрана. Все още не е решил какво ще прави след като приключи със състезателната си кариера, но засега е отдаден на ски ориентирането.

„Интересното е, че ориентирането е много масов спорт. До голяма степен е и семеен спорт, чрез който да бъдеш близо до природата. Не е толкова популярен, но е много масов. Самият спорт те спечелва - емоцията да хванеш картата, да се опиташ да я разчетеш, да се пребориш със себе си, да откриеш обекта, който е позициониран на два-три километра от теб, след това да отидеш на втори, на трети обект...

Доставя голямо удоволствие. Не толкова идеята, че ще бъдеш първи или втори. Цялата идея, че ще се пребориш със себе си, допирът с природата - това е нещото, което също много ми харесва в ориентирането. На държавни първенства в България се събират по 250-300 души.”

В България има 50-ина спортни клуба по ски ориентиране, а най-голямото състезание в България по лятно ориентиране, Купа България, събира по над 1000 души. Числа, на които всеки „непопулярен” спорт може да завиди.

„Няма нещо, което да ме мотивира повече да продължавам да се занимавам със ски ориентиране от уважението на колегите ми, които съм гледал преди пет-шест години като икони в този спорт, а в момента имам възможност да участвам с тях, а на всичкото отгоре и да ги побеждавам. Те да се качат на стълбичакта, да застанат до мен, да ми стиснат ръката, гледайки нагоре към мен. Неописуемо чувство, което те кара да се чувстваш горд, защото България е страна, която има проблеми не само с подготовката, но и с живота, като цяло.

Повечето конкуренти в началото ме приемаха несериозно, наистина. Но с течение на времето започнахме да комуникираме, да ставаме приятели. С норвежкия национален отбор работим изключително добре заедно. Те идват на Белмекен, аз отивам при тях в Скандинавието и тренираме заедно. Осъзнаха, че резултатите, които постигаме, не са случайни, а напротив - ние полагаме два или три пъти повече усилия от тях, за да се преборим с всичко останало, за да можем да ги постигнем.”

„В дните, в които нищо не правя, се чувствам депресиран. Съвестта ми е гузна, че не съм си свършил работата. Много обичам да играя баскетбол, волейбол - също. Много обичам да карам колело и дори да участвам в състезания по маунтинбайк, не само маунтинбайк ориентиране. Така минава почивният период.”

Въпреки че много добре знае, че не може да се издържа от спорта и да му е жал за състоянието на базата в Белмекен, която е една от малкото по рода си в Европа, а и в света, Станимир Беломъжев никога не си е помислял да се отказва. И много правилно, защото точно този дух му донесе световната титла в средната дистанция на световното първенство тази година в Красноярск.

„Този медал ми коства 29 години адски много лишения, труд и сълзи, които много малко хора са ги виждали. Не само мои, а и на семейството ми. Много съм горд от постигнатото“, каза Беломъжев при завръщането си в България. Ние също!

Това е рубриката на Webcafe.bg и Shell „Бензин в кръвта.

В нея ви срещаме с интересни българи, които водят динамичен живот, пътуват много или просто обичат приключенията. Тук ще намерите също и нашата селекция от пленителни места, които можете да посетите само с едно или две зареждания на колата.

 

Най-четените