Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Балканите през погледа на човека, който е винаги на път

Валентин Ружев за западните ни съседи, бизнеса и пътуванията Снимка: Webcafe.bg
Валентин Ружев за западните ни съседи, бизнеса и пътуванията

Валентин Ружев е от хората, с които си правите среща през уикенда, защото през седмицата е трудно да го намерите в София - обикновено е в командировка. Работи като бранд мениджър в голяма българска компания за бързооборотни продукти и отговаря за част от марките на компанията в Западните Балкани - Сърбия, Босна и Хърватска. Почти като във филм на Емир Костурица. Три държави еднакви в различията си и също толкова различни в приликите си.

Валентин не спира да учи за бизнеса, за икономиките на страните, за навиците на хората, дори и за обичаите им за пране. И ако изведнъж на добросъседските отношения със Западните Балкани много им потръгне, не отдавайте всичко на политиката. Някъде там е и човешкият фактор.

И понеже с Валентин имаме чувство за самоирония, си направихме среща през уикенда в deli by Shell. На пръв поглед нетрадиционно място, но всъщност чудесна възможност да пиеш хубаво кафе и да се срещнеш с човек между две командировки, за да си поговорите малко за работа и малко за живота.

Как изглежда графикът ти за следващата седмица?

Смятах, че преди летните отпуски ще поостана да се насладя на ежегодните летни инфраструктурни проекти в нашата столица, но истината е, че следващата седмица се отправям към нашите западни съседи в Белград.

Колко често ти се налага да пътуваш и как свикваш с тази "географска неопределеност"?

Към момента поддържам коефициент на офисно присъствие 66%, което означава, че на всеки три месеца един съм някъде из Западни Балкани. Като цяло съм доста адаптивен, особено към различните видове вкусна балканска кухня.

Дестинацията, за която тръгваш с най-голямо удоволствие?

Всяка една от тях си има специфична атмосфера и своите неща, с които да те изненада и впечатли. Цветното Сараево, което е смесица от култури, може да те очарова.

Без какво не тръгваш на път?

На първо място редовни документи, защото историята познава случаи, когато пътуване е приключило още с опит за преминаване на първата граница. Задължително напитка, за да се поддържам хидратиран и свеж, музика и нещо за хапване, което да омилостиви организма до следващата планирана спирка.

Препоръчай ни музика за пътуване?

Ако ви чака дълъг път (повече от 3-4 часа в посока), хубаво е човек да се подготви на първо място с разнообразна колекция. На мен лично alternative rock от 90-те доста ми помага да запазя концентрация по живописните пътища в Босна.

Ако ти се наложи житейски "да се спреш" на едно място кое би било то?

Мисля, че в Хърватска бих се чувствал доста добре. Въпреки че когато говорим за Балканите, често включваме и нея, всъщност там балканските фини частици във въздуха са минали през австрийски филтър. По някакъв начин са успели да съхранят по-близките отношения между хората, което е по-характерно за нашия регион, като в същото време се усеща, че са направили няколко крачки напред в развитието на държавата.

Работиш с различни пазари - кои са ти по-интересни и защо?

На Балканите сме една шепа народ, сравнително близо един до друг, но въпреки това всички си имаме своите специфики. От това към какви марки имаме предпочитание, местни или големи международни, от къде и как предпочитаме да ги купуваме, в какви опаковки, като се стигне до навици, свързани с тяхното ползване. Разбира се, зад всяка една от тях се крие конкретен културен или бизнес фактор.

Като цяло колкото по-специфичен е един пазар, толкова по-голямо предизвикателство е за мен.

Среща, мейл или чат? Какво предпочиташ?

Чат за оперативни въпроси, мейл при договаряне, а за да изградиш едно партньорство особено важни са личните срещи.

Вярваше ли в футболния успех на Хърватска, след като вече познаваш пазара там?

Вярвам в успеха на хърватите още от 1996 г. и отбора, в който играеха Давор Шукер, братятя Ковач и Ален Бокшич. Фен съм им още оттогава и се радвам, че сегашното поколение постигна такъв успех на световното.

Как спортува човекът в командировка?

С дисциплина най-вече. Дори да нямаш фитнес зала наблизо или спортно оборудване, едно събуждане 40 минути по-рано за комплекс от основни упражнения в хотелската стая ще свърши достатъчно добра работа. Значително по-трудно и доста често непосилно обаче е да устоиш на местните кулинарни изкушения. В повечето случаи това е една изгубена битка.

По-чаровни ли са сега уикендите в София?

Вълшебни. Малките паузи ме карат да я преоткривам всеки път.

 

Най-четените