Webcafe

И без състезателна кариера, шампионите са си шампиони

webcafeLifecafe
03.09.2016, 15:35 (обновена 04.09.2016, 15:44)

1 от 4 снимки Назад Напред

Илиев, Дончев, Гьошев

Най-успешните наши пилоти изобщо в историята на българския автомобилен спорт Димитър Илиев, Крум Дончев и Петър Гьошев са твърде млади за пенсия

Това е рубриката на Webcafe.bg и Shell "Бензин в кръвта".

В нея ви срещаме с интересни българи, които водят динамичен живот, пътуват много или просто обичат приключенията. Тук ще намерите също и нашата селекция от пленителни места, които можете да посетите само с едно или две зареждания на колата.

Българските рали фенове са щастливци, поне що се отнася до най-новата история на автомобилния спорт у нас. Тези, които редовно следят състезанията у нас и в чужбина в близкото минало имаха възможност да се насладят на таланта и успехите на цяла плеяда български пилоти, които обаче вече не се състезават активно.

Тук става въпрос за трима от най-успешните наши пилоти изобщо в историята на българския автомобилен спорт: Димитър Илиев, Крум Дончев и Петър Гьошев.

Илиев има осем рали титли на България, Крум взе 4, а Гьошев беше най-силният им съперник, когато по нашите рали отсечки властваха автомобилите от група N, а след това колите версия Супер 2000 и R5.

Противно на твърденията, че златното време на българския автомобилен спорт е било през 70-те или 80-те години, статистиката сочи, че точно тези пилоти са донесли някои от най-големите успехи на родните фенове. И най-сериозните постижения на български екипажи в световния и европейския шампионати са точно през новия век.

През 2007 година Илиев стана първият български пилот след легендата Илия Чубриков, спечелил най-голямото ни състезание - рали "България".

След това Крум го направи два пъти - през 2008-ма и 2014-та.

Освен това, Дончев завърши на втори място в европейския рали шампионат през 2006 година - много ценна вицешампионска титла, а същата година Илиев остана трети в класирането на Стария континент. А в най-силните години на Илиев, Дончев, Гьошев, Ясен Попов, Георги Петров, Стоян Колев, Тодор Славов и т.н, спечелването на източноевропейската или балканската титла се смяташе едва ли не за задължително.

Илиев обяви в края на 2013, че слага край на състезателната си кариера, Крум кара и през 2014, когато спечели четвъртата си титла, а Гьошев спря в края на 2012.

И все още спортът не е намерил начин да запълни тази празнина.

Какво обаче се случва с пилотите, които години наред са се състезавали на най-високо ниво? Първото, което ще ви кажат и тримата може и да ви изненада.

Тримата големи на българския рали спорт

"Страхотно е да не си в ритъма на състезанията. Мога да си почина, да ходя на море през лятото, да имам повече време за хората около мен, на които съм длъжник от години" - обясни през 2014 година Димитър Илиев, вече в качеството си на зрител на едно от българските състезания.

"Уморих се години наред да мисля за отсечки, избор на гуми, концентрация, стратегия, изобщо за ралита. Сега се радвам на спокойствието и повечето свободно време".

Но не си мислете, че пилотите, свикнали да карат и да работят на високи обороти, бездействат. В никакъв случай.

Илиев е ангажиран сериозно с академията за майсторско шофиране, носеща неговото и на баща му име, преподава в НСА, където вече е главен асистент, а наскоро обяви, че се е сдобил с една рали легенда - Renault 5 Turbo, което има нужда от сериозна реставрация.

Димитър Илиев

"Никога досега не съм се занимавал с автомобил с такъв мерак" - призна си Митко. "Не бързам, работата отнема повече време, доста време отива и за търсенето на части, но напредвам, може да отнеме година или две, но ще стане".

След което ретро ралитата у нас и в чужбина ще се сдобият с нова звезда в стартовите си списъци.

А и Митко още може да бъде видян по състезанията като шеф на екип, когато някой пилот наема от клуба му автомобил и/или механици. Все пак опитът на шампионите винаги помага.

Нещо подобно се случва и при Крум. Още докато се състезаваше, той съчетаваше битката по етапите за секунди с кариерата си в транспортната и логистична компания Gefco.

Крум Дончев

"Докато карах пътувах много. В компанията, където съм един от директорите, също пътувам много, така че се научих да ценя всеки един момент, който мога да прекарам у дома и да съм с най-близките ми хора" - заяви наскоро Крум. "За мен спортът е вече затворена страница, помагам ако мога на някого, наскоро се занимавахме с една кола, която участва в премиум ралито "Свети Влас", но вече не карам. Естествено, в тази сметка не влиза картингът за удоволствие".

Крум също ходи да гледа състезания у нас и в чужбина, а тази година на старта на рали "България" той и навигаторът му Петър Йорданов поднесоха страхотна изненада на дамския екипаж Диана Стоянова и Иванела Иванова.

Крум Дончев

Иванова доста време се грижи за връзките на Крум с пресата, а в края на май дебютира като навигатор на Диана в най-голямото ни състезание.

И тъй като стартът се падна на рождения й ден, Крум и Пепи се появиха на подиума с огромни букети и още по-големи усмивки, за да пожелаят на дамите успешно състезание.

Изключително близо до спорта остана Пепи Гьошев.

Илиев и Дончев често са го сочили като своя най-бърз и опасен съперник, както по времето, когато тримата караха коли от група N, така и когато после направиха стъпката към по-бързите автомобили версия Супер 2000.

Петър Гьошев

Сега Гьошев съчетава управлението на голям автосервиз с трудната роля да е треньор на пилотите, участващи в марковия шампионат Hyundai Racing Trophy.

"Да, ежедневието ми е по-различно", признава Пепи. "Напрежението не е същото, което е за добре. Но в сервиза, както и по време на ралитата, е много важно да работиш с хора, на които можеш да се довериш, за които знаеш, че няма да те подведат.

Петър Гьошев

Същото важи и за Hyundai Racing Trophy, където задачата ми е по-деликатна. Сега имам възможност да погледна пилотите от по-различна гледна точка. Всички са по-особени, с по-различно его, с по-различна чувствителност. Трябва да можеш да подходиш правилно към всеки, да извадиш на бял свят най-доброто, на което е способен, да го насочиш към скоростта, която носи в себе си. Много ми е интересно, иначе не бих се занимавал".

Три от големите звезди на българския автомобилен спорт, за тях отсечките и битките в ралитата са минало, но феновете и всички ние можем да се радваме, че сме техни съвременници.

Че сме се докоснали до техните успехи и провали, че сме ги гледали на живо и сме споделяли емоциите им.

А шампионите си остават такива цял живот, без значение какво им предстои след състезателната кариера.

Oще: автомобилен спорт  димитър илиев  илия чубриков  крум дончев  петър гьошев  рали  рали българия  рали състезатели  шампиони 


Още от Бензин в кръвта

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.09.2016, 16:14

2 Димитър Крайнин.1434592063224267 | 10.09.201616:15

На последната снимка на Гьошев се вижда най-големия и с най-истински успехи Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 03.09.201620:14

Не че искам да бъда критичен, но зад твърдението, че "най-сериозните постижения на български екипажи в световния и европейския шампионати са точно през новия век" има някои обективни обстоятелства. Казвам го като свидетел на няколко ралита в последните години.
Броя на участниците дори в "Рали България" беше сравнително малък, а участието на чуждестранни екипажи доста ограничено. При това българските състезатели са били в домашни условия, което им дава голямо предимство.
Причина за това е регламента определящ точкуването. Той дава възможност на екипажите само от участие в няколко "домашни" ралита да съберат достатъчно точки за участието в надпреварата за европейкската титла. Също така и интереса на спонсорите екипажите да участват в съзтезания, където техните техния бранд е познат. Така се получава, че екипажите нямат особена мотивация да участват в ралите на чужда територия, където конкуренцията на "домашните пилоти" е силна.
Отделно от това в България се провеждат достатъчно ралита, за да могат само от участието си в тях българските пилоти да атакуват добри позиции в напреварата за Европейска титла. Но на повечето от тези ралита водещите български екипажи са в условията на сравнително слаба конкуренция. На това се дължат и някои спорадични успехи в европейското класиране.
С цялото ми уважение към българките пилоти, които са донесли радостни моменти на зрителите, но като цяло ралиспорта в България е доста неразвит поради липса на зрители, и съотвено спонсори, както и интерес от страна на медиите. Това допълнително прави състезания по-малко атрактивни за гостуващи екипажи. И ако все пак има някакви успехи на българските състезатели, то те са освен благодарение на таланта и труда на пилотите, така и на някои особенсти на съвременната рали-индустрия.
   

оценка

+0 -0